/Поглед.инфо/ Размириците в мигрантските центрове в Харманли и на остров Лесбос в Гърция се случват в контекста на кризисния момент в отношенията между Турция и ЕС

Безредиците, предизвикани от държаните в бежанския център в Харманли мигранти, доказаха нагледно колко силен лост за влияние могат да бъдат чужденците на българска територия. И докато общественият дебат за причините е фокусиран основно върху това били ли са мигрантите провокирани от лошите условия или пък културните им особености са непреодолима пречка да се интегрират, на заден план остана международният прочит на събитията, който е ключов. Мигрантските атаки срещу органите на реда в България и Гърция от четвъртък се състояха в момент на рязко изостряне на отношенията между Европейския съюз и Турция.

В средата на месец март Турция и ЕС постигнаха историческо споразумение. Брюксел се съгласи да отпусне 3 млрд. евро помощ на Турция в замяна на връщането на незаконните мигранти и обещание да спре притока от хора. Брюксел ускори уж и плановете за безвизово пътуване на турски граждани. Превратът срещу Ердоган и последвалата разправа с политическите противници обаче изостриха отношенията между Европа и Турция. В края на август на съвместна пресконференция с извикания в Истанбул Бойко Борисов турският премиер Бинали Йълдъръм заяви, че е „от изключителна важност в края на октомври да влезе в сила подписаното споразумение за визова либерализация” и ако това не се случи „Европа ще бъде поставена под огромен риск”.

Брюксел очевидно не бърза с изпълнението на поетия ангажимент, който среща мощна съпротива вътре от страните-членки. Като формален повод за протакане служи неизпълнението на 7 от 67-те изисквания на Европейската комисия за премахване на визите. Преди малко повече от две седмици Европейският съюз излезе с категоричен призив към Турция „да възобнови политическия диалог с опозиционните групи и да защити демокрацията си”. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дори предупреди турския президент Ердоган, че той ще бъде държан отговорен, ако Анкара не изпълни критериите за безвизов режим за турците.

В четвъртък на 24 ноември разривът в отношенията между Брюксел и Анкара достигна кулминацията си с приетата от Европейския парламент резолюция, призоваваща към замразяване на преговорите за членство в ЕС с южната ни съседка. Същия ден президентът Реджеп Ергодан реагира остро като за пореден път заплаши, че ще залее Европа с мигранти, а в бежански лагери в България и Гърция с няколко часа разлика избухнаха безредици.

Експерти предупреждават още от началото, че бежанската криза по своята същност представлява фундаментална опасност за националната сигурност на България. Либералните клишета и политкоректни призиви за толерантност не могат да скрият факта, че в страната ни незаконно проникват хиляди неизвестни лица с неизяснен произход или без документи за самоличност. Никой не знае кои са тези хора и откъде идват. Призивът на канцлера Меркел за отворени врати към бежанците доведе до следната ситуацията – да се разрешава на всеки, който заяви „Аз съм Ахмед, бягам от война” да нарушава държавни граници.

Не трябва да имаме илюзии – сред мигрантите по всяка вероятност има сътрудници на чужди специални служби и членове на нелегални организации. Колкото повече чужденци прекосят държавната граница, толкова повече се увеличава вероятността чужди правителства и екстремистки организации да имат сериозен лост за влияние върху България.

Фактите показват – от началото на бежанската криза българското правителство става все по-податливо на натиск от южната ни съседка. Още през октомври 2015 г. българският премиер Борисов влезе в ролята на лобист на Анкара пред Брюксел в лансираната от тогавашния министър-председател Ахмед Давутоглу идея за създаване на буферна зона в Северна Сирия. „Турция спасява Европа и лично нас от бежанците”, заяви премиерът Бойко Борисов по повод на проведения тогава Европейски съвет, на който европейските лидери отхвърлиха предложението, заради опасения, че буферната зона ще бъде използвана за разправа с кюрдите в Сирия. България и Азербайджан бяха единствените страни, които бившият премиер Ахмед Давутоглу посети непосредствено след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 в Сирия в търсене на дипломатическа подкрепа.

На пръв поглед се налага впечатлението, че страхът от мигрантския лост парализира волята на правителството за реакция. „Това е нещо, за което България е зависима от Турция, ако турският премиер не влага толкова усилия да задържа бежанците на тяхна територия, те ще дойдат на нашата граница”, заявява българският премиер и започна с отстъпките под натиск.

Непосредствено след опита за преврат в южната ни съседка българската страна взе светкавично решение да екстрадира в Турция намиращия се на българска територия турски гражданин Абдуллах Бююк, а ежедневникът „Йени Шафак” обяви, че България е готова да екстрадира всички заподозрени „гюленисти”. Неприятна за националното ни достойнство се оказа сцената от август, в която Бойко Борисов бе привикан в Истанбул, за да лобира пред Европейския съюз за скорошно отпадане на визите за турски граждани. На практика предварително съгласуваната програма на нашия премиер с партньорите от ЕС бе променена в последния момент по настояване на турската страна. Реакцията в Брюксел и Берлин от този ход на Борисов бе дипломатична, но остра.

В истинска сага се превърна отстраняването на Лютви Местан като лидер на ДПС и отговорът на българските власти във връзка със случая. Без никаква дипломатическа реакция остана грубото отношение на първия турски дипломат Сюлейман Гьокче в България. Премиерът Борисов дори се „похвали”, че Ердоган му звънял в един часа през нощта преди Коледа с искане да подкрепи Местан.

За всички остава тайна какво е обсъждано на междудържавно ниво по казуса „ДОСТ”, но е видна категоричната подкрепа за ГЕРБ и Бойко Борисов от страна на финансираната от сина на Ердоган – Билял (според турския вестник „Сьозджу”) новоучредена организация на Местан.

Далеч по-притеснително за българската национална сигурност от съдбата на турски опозиционери е икономическото проникване на свързани с двореца „Чанкая” фирми в ключови сектори на българската икономика. Само за последните няколко месеца турски компании получиха разрешителни за крупни инвестиции, включващи мащабни строителни проекти в София и два нови завода в Шумен и Карлово. Това, което е особено тревожно обаче, е поемането на контрола от свързаната с Анкара „Аджъбадем” върху болница „Токуда” и „Сити Клиник”, с което тя се превърна в най-голямата здравна верига в България.

Миналата седмица се появи информация, че обществената поръчка за концесията на „Летище София” ще бъде спечелена от участваща турска фирма. Дали това ще стане, е рано да е каже, но се налага изводът, че икономическото проникване, описано в неоосманистката доктрина на проф. Давутоглу се ползва с подкрепа на най-високо държавно ниво в България.

Премиерът продължава да прави отстъпки пред мигрантския натиск на Ердоган и започва да се държи все по-неадекватно, което пролича при реакцията на страната ни относно инцидента в Харманли. Борисов обясни, че е възможно бунтът да е организиран отвън. „Засичаме едновременни действия в Европа и тук. Трябва да бъдем много внимателни”, заяви премиерът и за да е пълно безсилието му призова гражданите да бъдат предпазливи, когато някой призовава за физическа саморазправа с мигрантите, защото по думите му мрежите на ИДИЛ много внимателно следят и Фейсбук. Размирици през същата нощ е имало в бежански центрове в Гърция, Италия и Франция, показвала информацията на ДАНС и вероятно те са били координирана акция.

Ситуацията продължава да бъде рискова, а изявленията на водещите европейски политици не обещават кризата в турско-европейските отношения скоро да бъде разрешена. Остава опасността от целенасочено изпращане на мигранти към българската граница. В случай, че страната ни има министър-председател, който не се крие под масата, България притежава широк спектър от възможности за маневриране. Заплахата от ескалация на българо-турските отношения обаче в перспектива продължава да бъде реална. Военната слабост на партньорите от Европейския съюз и декларираната политика от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за ненамеса в конфликти, които не застрашават интересите на Вашингтон, поставя страната ни пред риск. В същото време България за своя сметка продължава да е в изострени дипломатически отношения с Русия – което е доста ненаходчиво, предвид това, че Русия е сериозен фактор и би могла да ни партнира по отношение на сигурността, ако се наложи в критична ситуация. Дори по отношение на Турция.