/Поглед.инфо/ Безрадостен беше този Трети март. Чиновниците от колониалната администрация и журналистите го прегазиха с калните си обуща. Слушах и тях, и обикновените хора, които говореха пред камерите… Както е тръгнало, заради погубената историческа памет и масовото оглупяване, скоро ще приемем тезата, че митичната Украйна ни освобождава от не знам какво си, а Русия организира Берлинския конгрес, за да попречи да станем велики.
Превратаджиите от 1989 година пречупиха гръбнака на нацията. Оттогава се влачим такива – всезнаещи и за нищо неотговарящи космополити. Стигнахме нивото на ония жълто - сини патриоти, които профукаха падналата им от небето богата държава, а сетне, възползвайки се от ситуацията, решиха да издоят и ЕС. Какво, освен мерзости, сториха ревящите бандеровци за своята родина? А ние?
В обществото, дресирано от глобалистите, човечността е превърната в панаирджийско представление. Там жалят, обичат и мразят гръмко, експресивно, но по команда. Днес групово си скубят косите за украинците, както вчера правеха за въглеродните емисии във въздуха, а онзи ден – за правата на извратеняците. Кой ги знае каква тема ще измислят за утре! Естествено, че някой има полза от изолирането ни от действителността.
Щом не кряскаш с тълпата, значи си враг. И на никого не му пука за интересите на отечеството. А моралното разложение води до материална разруха.
Трети март отмина. Продажните чиновници останаха. Цените растат. Трябва да платим, както каза фон дер Лайен, цената за безумните мерки, предприемани срещу Русия и ръкотворния Ковид - 19.
Нашият народ прилича на беден човек… Приведен, но жилест, брадясал, със сенки под очите, той се бъхти, живее с надеждицата, че в бъдеще ще стане по-леко… И таман нещата да потръгнат, когато душманите пак го ограбват и изблъскват назад… Ех, неговата сметка, докога ще ни мори тая пуста неволя?! Колко още остава?