/Поглед.инфо/ Наред със сътресенията и вълненията около изборите на 11 юли си заслужава да си припомним, че преди 30 години, на 12 юли 1991 година Седмото Велико Народно събрание прие с подписите на 313 от 400-те народни представители Конституцията на Република България. Това стана въпреки яростната съпротива на 39 депутати от СДС, предприели бутафорен протест извън сградата на Народното събрание, както и на поредната „жива верига“ около парламента в деня на приемането на новата Конституция.

 И тогава, и през следващите години СДС и другите десни формации не спряха да оспорват и отричат Конституцията като фатално белязана от „перестройката“, че не била истински демократична и годна за новите световни реалности и т.н. Истинската причина обаче бе и остава една - това, че Конституцията бе приета с решаващата роля на народните представители на БСП - факт, превръщащ Българската социалистическа партия във водеща политическа сила със свое неоспоримо място в новия етап на демократично развитие на страната. 

       Но конституиращата роля на БСП съвсем не се изчерпва с работата на нейните представители в VІІ-ото ВНС. Именно БСП бе тази, която даде път на новите демократични преобразувания с Промяната от 10 ноември 1989 г., тя бе, която в хода на Националната кръгла маса от януари-май 1990 година стана носител на националното съгласие и диалога, нейните представители отстояха споразумението за основите на новата Конституция.

     Случайно ли бе това? Тъкмо напротив – то бе резултат на всестранното обновление на БСП, фактически преучредила се на 14-ия извънреден конгрес на БСП от февруари 1990 г. с приемането на програмните постановки за многопартийна политическа система и за свободните избори като път към властта, утвърдени в Манифеста за демократичен социализъм в България. Все неоспорими доказателства, че Конституцията не бе и не можеше да бъде плод на отделни редакционни уточнения по един или друг текст, а напротив – тя стана израз на разбирането на тогавашното ръководство на партията за необходимостта от дълбока трансформация във всички сфери на обществено-политическия живот на страната, за която БСП да поеме своята отговорност като обновяваща се социалистическа партия. 

         Така че не е възможно да се обявяваш за убеден защитник на Конституцията от ляво, като същевременно отхвърляш целия процес на нейното създаване и приемане като резултат на първо място на новия политически курс, възприет тогава от БСП. Освен всичко, такава позиция обективно съвпада с несекващия стремеж на десницата вече три десетилетия да ликвидира БСП като силна лява партия – и с фронтални атаки, и с по същество ликвидаторски вътрешни „реформи“, а и с обявления на нейни предходни председатели, че тя вече окончателно била престанала да бъде лява партия. Да, основания за такива твърдения дава „реформата Нинова“ от последните пет години, довела до катастрофалната загуба на доверие към БСП като носител не на промяна, а като образ на статуквото.

        Но това съвсем не означава закриването на БСП! Тъкмо напротив – нужно е събуждане на живителната идейна основа на партията, на нейните дълбоко заложени демократични традиции и политическа култура, на способността й обективно да оценява политическите реалности и да намира верния път за отстояване на неизменните социалистически ценности. Именно тази е и мисията, на която се посвещават инициаторите на Платформата „Социализъм ХХІ век“.

     Припомнянето на тридесетата годишнина на Конституцията приканва не просто да отстояваме Основния закон като фундамент на парламентарното управление на Републиката. На прага на новото 46-то Народно събрание, заредено с перспективата за нов кръг задълбочаващи се кризисни развития, партията е длъжна не да бъде някакъв „незаобиколим фактор“, а на първо място да отстои своята програмната постановка за чистата и свята република като крайъгълния камък на държавността; да наложи в дневния ред на парламента  конституционната норма, че основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред; отново да се превърне в първостепенна сила за дълбока трансформация на България като съвременна социална държава на свободни граждани в солидарно общество – задача с исторически измерения, която изисква ново всеобхватно обновление на самата Българска социалистическа партия!

 

Инициативен комитет

на идейно-политическо обединение в БСП

Платформа „Социализъм ХХI век“