/Поглед.инфо/ „...Забранява се поставянето на публични места на предмети, надписи, скулптури или символи, "невярно пресъздаващи периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. или възхваляващи дейността и/или историята" на БКП, нейните предшественици и ръководни дейци. Изключение ще се прави, само ако се поставят надписи, указващи, че българският парламент е обявил режима за престъпен. За пропаганда на този строй са предвидени глоби от 200 лв. за физически лица и имуществена санкция в размер на 2000 лв. за юридически. Проектът задължава МОН и училищата да направят необходимото режимът да "получи точно и обективно отразяване в съответствие с този закон" в учебниците, учебните помагала и учебните планове...“ /промени в ЗОКРБП приети от НС с гласовете на 104 депутати/.

Ти да видиш!?

Какво ни вменява гласуваната промяна в закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен?

Първото, което ми идва наум – да не докосвам пред хората сърп, да не говорим за чук. Ако видя децата ми да рисуват звезди /с пет лъча/, да им се накарам, че вършат престъпления. А чуя ли пенсионер да споменава с добро живота по времето на НРБ, да го предам на най-близкия орган на реда за глоба равна на пенсията, с която старецът е щедро дарен от РБ.

А Хартата на ЕС за правата на човека е само пожелателна, вероятно?

Гласуваната промяна задължава МОН и училищата да направят необходимото режимът да получи точно и обективно отразяване в съответствие с този закон в учебниците, учебните помагала и учебните планове.

Истината за „режима“ – коя истина да влезе в учебниците – тази за България, която беше сред най-развитите държави - за едно от най-добрите образования, за индустрията, енергетиката, науката, селското стопанство, или само за грешките, съпътстващи всяка смяна на социалния строй от Френската революция до наши дни!

Освен забрана на символите, /паметници на загинали антифашисти и ятаци/, вероятно и всички изградени в този период хиляди заводи, атомни централи, хиляди обществени и жилищни сгради ще трябва да носят табели, че са построени по времето на „най-престъпния режим“ в България. Или да се приберат в музея на соц-а.

А истината за изминалите 27 години, как да влезе в учебниците? Като тържество на победилата демокрация, или като време на погром над България и всичко българско, над всичко значимо и смислено за българите?

Вносителите на закона и техните идеолози обявиха времето от 1944 - 1989 за престъпно. Даже ни вменяват вина, че живеем тук – в тяхната „нова” България.

„Новите българи” – „демократи”, ренегати, приватизатори и най-откровен криминален контингент откраднаха половинвековния труд на три поколения. Осъдиха мнозинството българи на унизителна бедност.

Тези „успели българи” подменят историята, за да скрият престъпленията, извършини от тях по времето на „демократичните“ промени.

Създадоха и наложиха със закон лъжите, че до 9 септември 1944 г. България била най-демократичната, най-напредналата. Че убийствата от 1923 – 1944 са комунистическа измислица, че не е имало фашизъм, че Съпротивата била тероризъм. Не е имало Закон за Защита на Държавата и по-късно /януари 1940 г./ антисемитски Закон за Защита на Нацията. Че тази „демократична” монархия не е убивала хора без съд, срещу заплащане – 50 хиляди лева за отрязана глава. 1400 глави струват 70 милиона царски лева, както пише в полицейските архиви.

Какъв фашизъм, какво приятелство с нацистките водачи?

Та цар Борис III, Богдан Филов, Габровски, Александър Белев са патриоти – присъединяват България към хитлеристката коалиция, само за да осъществят изконния български идеал.

Хилядите избити участници в Съпротивата, отрязаните глави по мегданите, изгорените 11 343 човешки души в пещите на Треблинка, хилядите убити от англо-американските бомбардировки и разрушена София са само банални подробности.

Ставаме свидетели на откровен фашистки реванш!

Днес минаваме по булеварди и улици, носещи имената на виновниците, присъединили България към Оста.

Днес четем имената на доказани убийци и военнопрестъпници въху паметници, издигнати в тяхна чест, като жертви на комунистическия терор. Това, че са осъдени под наблюдението и настояване на съюзническата контролна комисия също е банална подробност.

Ако тези промени, внесени преди, дни станат закон, ще стана престъпник. Защото ще продължа да съм горд с моите баба и дядо – двама от ръководителите на антифашистката съпротива в България, осъдени по три пъти на смърт от цар БорисIII.

Ще продължа да възхвалявам дейността на моята баба Вълка Горанова за спасяването на българските евреи през „демократичната“ 1943 година. Пак ще наруша този закон и няма да скрия най-високата награда „Шофар“, дадена й посмъртно от еврейската общност в България. Няма да крия номинацията й за най-високото звание, давано от Яд Вашем – „Праведник на нациите“. Публично ще цитирам думите на Н.Пр. Шаул Камиса Раз – посланик на държавата Израел в България, казани за Вълка Горанова и Димитър Пешев на церемонията по награждаването им с „Шофар“: “Тук, в еврейския културен дом, в зала Ерусалим, именувана на вечната столица на Държавата Израел, сме събрани днес, наследници на спасителите, спасените и техните наследници, за да почетем вечната памет и личен пример на Димитър Пешев и Вълка Горанова. Нека помним смелите им сърца, тяхната мисия и отдаденост, житейският им път, посветен на солидарност и човеколюбие, довел до организирането на цялото общество в защита на евреите. Житейски път, изпълнен с опасности и предизвикателства, в крайна сметка довел до спасяването на българската еврейска общност и по този начин допринесъл за основаването на Израелската Държава. Държава, която на свой ред се стреми да се отблагодари и да обезсмърти паметта на всички онези скъпи души от България и Европа.

Дали по този „закон“ няма да загази и Н.Пр. г-н посланикът?

Не признавам този закон и това е нещо лично!