/Поглед.инфо/ В. Сега 16 февруари 2011 г.:
„В студентските ми години бях приета за член на партията, която беше партия-държава тогава - БКП. Онези, които ме познават, знаят, че дядо ми по бащина линия е с изпълнена смъртна присъда от 1952 г. като николапетковист. Аз не съм скъсала пъпната връв със семейството ми, така че в мое лице да се говори за някаква носталгия по комунистическо минало би било просто несериозно... Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 1989 г. - това беше държавата. Винаги - и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение”. Това заяви председателят на парламента Цецка Цачева в предаването „Свободна зона” на Георги Коритаров по ТВ+”.

Кандидат-президентски дебати, 10 ноември 2016 г., БНТ:
„Знам, че не съм красива, не съм толкова млада, не ме харесват. Но да нарекат мен ляв кандидат при семейната ми история, при смъртната присъда на дядо ми през 1952 г., за това трябва да ми се извинят… Днес в една среща Христо Марков от Торос ме попита дали съм внучката на Иван Цачев. Днес престъпих синовното обещание и клетва, дадена пред баща ми на смъртния му одър. Да, аз съм внучката на Иван Цачев, който е с изпълнена смъртна присъда през 1952 г. Моите родители през всички тези години са крили от мен и аз научих след 10 ноември 1989 г., по време на временните управи, когато дойдоха негови съратници и ми казаха - тук, в кафенето на община Плевен бяха килиите. И поисках отговор от родителите ми, защо са крили от мен и сестра ми толкова години да знаем какъв е корена ми, продължи Цачева. Да го прости баща ми, но сега е моментът да го кажа за първи път. С всичко мога да се съглася в тази кампания - не ме харесват, не съм красива, разследваха дипломата ми, но да ме нарекат мен лява, ляв кандидат, беше толкова разтърсващо за мен. Толкова години го тая, малко хора около мен го знаят, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с тези разделителни линии”.

Цачева, БТВ, 11 ноември 2016: „Много драматизъм има в моето семейство. Родителите ми са крили. На моите въпроси след прехода питах татко „Защо, защо не ми казахте?”. Татко плачеше, казваше, че сме момичета и сме щели да се свием и да не искаме да учим. Това, което не се знае, е, че когато имах възможност, отидох в затвора и видях делото и досието на дядо ми. Видях неговия почерк на разпитите му… Татко получи първия си инфаркт малко след това (след приемането й в БКП – б.р.), но никой не ми каза. Имаше едно мълчание, което много ме е тормозило тогава. Цялата тежест на тези години лично аз в целия им драматизъм усетих след 89-90-та година. Това се знае от много малък кръг от хора, защото баща ми пожела да не правя капитал от трагедията на семейството. Сестра ми беше бременна, татко каза да замълча още малко и аз изпълних волята му”.