/Поглед.инфо/ В България няма нито политическа, нито банкова криза. Има обаче пореден опит за държавен преврат, който трябва да бъде смазан с цялата строгост на закона

Европейските финансови пазари, всички български национални институции, банкерите, бизнесът, всички вменяеми хора в България са съгласни – банковата система е стабилна, макроикономическите показатели се подобряват. Доверието на инвеститорите е високо. Орешарски и Чобанов са компетентни, макар и консервативни финансисти.

„Банковата паника 2014“ е част от нов или по-скоро продължаващ сценарий за държавен преврат, заменила миналогодишните инсценирани софийски улични протести с инсценирана „банкова криза“. Тя е допълнение към изкуствено нагнетяваната от медиите след евроизборите политическа истерия, довела до прибързаното, икономически и политически напълно необосновано решение на партиите за предсрочни избори на 5 октомври.

Крайно време е опитът за преврат да бъде смазан с цялата мощ на държавата, т.е. най-вече на МВР, ДАНС и прокуратурата. С публично и безсрамно провокираната от превратаджиите банкова паника са налице всички законови основания за това. Предсрочните избори, обслужващи изключително целите на преврата, трябва да бъде заменени с ускорени реформи за демонополизация и регулиране на монополите, за реиндустриализация, създаване на работни места, повишаване на доходите и намаляване на икономическото неравенство и от двете страни.

Основно условие за оцеляването на един държавен организъм е политическият му елит да има поне минимална компетентност, както и да поставя интересите на обществото и държавата поне в минимална степен над личния си интерес. Присъствието на лицето Бойко Борисов в българската политика вече 13 години, домогването до властта до днес е най-красноречивият аргумент, че в България тези условия не са изпълнени.

Оцеляването на политическия организъм България императивно налага срочното отстраняване на Борисов от политическия й живот.

Най-очевидният начин за това е той да бъде преследван с цялата строгост на закона за публично и умишлено създаваната от него вредителска банкова паника, дестабилизираща държавата. След това най-сетне да бъдат сериозно разследвани всичките многобройни убедителни улики за тежки престъпления, вършени от лицето напълно безнаказано десетилетия наред. С елиминирането на Борисов с неговия патологичен стремеж към властта на всяка цена и неговото лунатично интригантство потенциалът на преврата ще падне под критичната си точка.

Сините колеги, които още тръпнат интимно от фотосите на Борисов сред рой пърхащи репортерки, чуват от устата на първоизточника с какво икономическо послание иска да се върне на власт техният кумир –

по-високи цени на тока и нова вълна на „невдянковщина“,

т.е. МВФ остеритет, намаляване на доходите и увеличаване на безработицата. Едно връщане на Борисов следователно ще свърши с неминуем нов февруари и тоя път хората няма да палят само себе си.

Поне 75% от българите разбират и напълно отхвърлят и външнополитическото послание, с което Борисов иска властта –

капитулация на националния интерес пред интереса на световната олигархия.

По времето, когато най-сетне иде краят на олигархичния ред в ЕС, а Обама има непреодолими проблеми да съвмести олигархичната си неоконсервативна външна политика в Европа с прогресивния си популистки вътрешен дневен ред в САЩ.

Въпреки общия шумов фон, създаван и от натиска на западни десни сили – от доминираната от ЕНП стара еврокомисия до депутацията на Маккейн – определено може да се каже, че

както миналогодишният летен опит за преврат, тъй и сегашният не се ръководи пряко от чужбина

– нито от чужди правителства, нито от чужди парламенти и партии, нито от чужди НПО и техни спонсори финансисти. Смазването на преврата няма да предизвика криза в отношенията ни с никой западен фактор. Напротив, една по-енергична и сърцата риторика на Орешарски и Чобанов срещу превратаджиите, смутители на банковата стабилност, ще допадне на сърцето на западните консерватори. Борисов ще бъде представен пред тях като антисистемен „болшевик“, за когото „колкото по-зле, толкова по-добре“.

Енергийните интереси на САЩ в нашия регион, както ги разбира Борисов, са криворазбрани и сам Вашингтон предстои да коригира позициите си в най-скоро време. „Южен поток“ е безалтернативен за Европа икономически проект. Американският втечнен шистов газ за Европа е, накратко казано, „мисия невъзможна“. Новата иракска катастрофа с отзвука й от Турция до Афганистан е практически безизходен капан за американската външна политика, от която евентуално тя може да се измъкне само с ново сближение с Русия и затопляне с Иран.

Потенциалът на украинската криза да вреди политически на България е също вече изчерпан, ще остане обаче ползата от нея – засилената решимост на Русия да построи „Южен поток“ и да третира приоритетно България, включително в контекста на новите си отношения с Китай.

Положението в ЕС също ще се променя бавно, но безвъзвратно в интерес на лявото. Дори когато лявото се маскира като крайно дясно.

Казаното от Мая Манолова за Станишев, че преговарял в ЕС с началниците на Борисов, е самата истина.

Че България може сериозно да присъства в Европа само с левицата си, е очевиден факт, който съм обосновавал по-подробно в миналото. Показвал съм също, че има смислен ляв дневен ред за Европа, изразяващ се в реформа на ЕЦБ и превръщането й в истинска централна банка, заемодател от последна инстанция, в повече, а не по-малко социална защита, в реиндустриализация и други държавни програми за създаване на заетост. Както и във вътрешна демократизация на съюза и в изграждане на равноправни отношения между центъра и периферията и активни взаимоизгодни връзки на Брюксел и страните членки с Москва.

Станишев вероятно е единственият български политически лидер, който разбира ясно тези процеси и се стреми да се впише в тях, да изгради кариерата си в ЕС благодарение на тях. Казвам го без предубеждение към Драгомир Стойнев, който изглежда отличен кандидат за председател на БСП след Станишев. Мисля също, че Атанас Мерджанов начело на ПГ на КБ е много добро решение. Едно връщане на Борисов във властта обаче ще е в пълен разрез с обективните тенденции в ЕС и света.

Медийният погром над Станишев, извършван и от български интелигенти, продали първородството си на мутрите за паница леща, е въобще отвратителен.

Също както и интелигентските опити да се избелва и парфюмира Борисов и да се допуска дори хипотетична възможност да се върне като премиер, дори и служебен.

Опитът за преврат като миналогодишния се ръководи от шепа уплашени български олигарси със съдействието на придворния им медиен жабуняк и квазиполитическата им мрежа от НПО и друг лакейски професориат. Той намира базата си у герберската реваншистка партийно-чиновническа върхушка и клиентелистката й бизнес мрежа по места.

Но за разлика от миналото лято реваншистки настроеното софийско седесарие, което до вчера ентусиазирано пригласяше на ГЕРБ за предсрочните избори, се дистанцира от провокиралите банковата криза. Странна е и ролята на вездесъщия Пеевски в преврата тоя път, и отношението на сините към него. И през юни 2013 г., и през юни 2014 г. Пеевски се оказа катализатор на превратаджийските действия, което не може да е случайно. Странно е и драматичното разцепление в ДПС между Доган и Местан по повод банковата провокация.

Всичко това и отвращението на масата българи от нов майдански сценарий, а и поначало слабостта на миналогодишните летни протести да се разпространят поне на сантиметър извън жълтите павета, показва, че с времето

реалната социална база на преврата намалява, а силите срещу него растат. Остава и да се обединят.

Както видяхме на евроизборите, топи се, макар и твърде бавно, и електоралното влияние на ГЕРБ. А процесът на разпад на парламентарната група на ГЕРБ, при положение че кабинетът „Орешарски” остане, ще се интензифицира, особено при липсата на Борисов и Цветанов. Новата парламентарна конфигурация може да осигури спокойствието на кабинета до 2017 г. Ще може да осигури и насъщното за оцеляването на политическия проект България отстраняване на Плевнелиев от напълно незаслужено заемания висок държавен пост.

Време е всички да осъзнаем, че предсрочните избори ще работят за разединението на силите, които обективно противостоят на преврата.

Затова борбата на държавата срещу банковите смутители ще предполага поне мълчалив отказ от тях. Още повече че няма оставка на Орешарски и взето решение за служебен кабинет. Оставка не бива да има. Както всички знаем, няма никакво обективно основание за предсрочни избори – политическа криза няма, резултатите от работата на кабинета са добри, парламентарната подкрепа за него ще се преструктурира в хода на операцията срещу банковите смутители, а и предсрочните избори няма да доведат до що-горе значителни промени в НС.

Има субективно желание на Борисов и върхушката на ГЕРБ и на техните кукловоди – или клиенти, не знам как е точно – олигарси да се върнат на власт, защото иначе си отиват. Но това е субективно желание на едно малцинство, дало ни всички основания да го смятаме за враждебно на обществото и държавата.

Орешарски, Йовчев, ДАНС и прокуратурата (доколкото е способна) трябва да действат най-енергично срещу преврата – още до края на този уикенд.

 

Всички други политически комбинации трябва да се суспендират. Срещу обществото и закона са една шепа отчаяни превратаджии, които играят ва банк. След като отново не успяха да разпалят масови протести, опитаха с медийна истерия и накрая – и с провокация на банкова паника.

И последното, да се надяваме, беше фаталната им грешка.