/Поглед.инфо/ Днес в различни точки на ислямския свят горят знамето на САЩ , нападат американски посолства и избиват американски дипломати под предлог, че са накърнени религиозни чувства и представи от слаб в художествено отношение филм. Може би е време и ние като представителите на западната цивилизация и ценности да заявим по-умерено и възпитано своето възражение по повод формата, под която са представени миналото, героите и историческите личности в суперпродукцията и сериал “Великолепният век”.

Защото ние също можем да правим масовки пред посолства – например на Турция, като исторически наследник на Османската империя и производител на въпросния сериал, можем да горим знамена – то ли турското, то ли конската опашка (за да сме по-близко до историята), да дрънкаме звънци и камбани, да размахваме кръстове и хоругви в името на поруганата ни историческа чест.

Но не го правим, а се опитваме да се надсмеем над слабите консултанти на сериала, които, вдъхновени от фигурата на султан Сюлейман Кануни (1520–1566 ), са прескочили цяла камара исторически факти, обстоятелства и закономерности на епохата .

Да започнем с представянето на венецианския дипломат Морозини, пристигнал в Константинопол за подновяване на капитулациите. В сериала той е облечен в турскосин костюм и с турскосиня шапка. Вероятно това е отговаряло на цветовите предпочитания на авторите на сериала, но е далеч от историческата истина.

Цветът на връхните дрехи на венецианските дипломати от ХVІ век (баили, извънредни посланици, пратеници) винаги е бил само един – черен. Такова е решението на сената на Венецианската република от 1268 г., когато турците не са никакъв фактор в европейската политика. Мотивите на това решение –посланиците да носят само тъмни дрехи, има своето дълбоко съдържание – трябва да блестят в цветове не те, а дипломацията на Серенисимата.

По-късно това решение се разпростира и върху единствения цвят, който може да краси гондолите – черния. Така че е изключено да повярваме на историческите консултанти на сериала, които очевидно не познават детайлите на епохата.

Несъответствията продължиха и след това. При срещата на посланик Морозини със султан Сюлейман грубо свалиха шапката, която се оказа австрийска, а не венецианска кройка. Интересуващите се от история и церемониал знаят, че докато на Запад шапки се свалят пред вишестоящите, то на Изток шапките си стоят на главата в знак на чинопочитание. Така поне пишат западните пътещественици, посетили Османската империя.

Потресаващо елементаризиран беше ни представен и образът на папа Лъв Х. Нима този образ има нещо общо с фигурата, която е изрисувал Рафаело в известното си платно?

Смехотворно изглежда заседаталната зала на аудиенцията при папата в най-блестящата епоха на Ренесанса. Производителите на търговския продукт “Великолепният век” ни представат един зачулен в червено образ, седнал във видимо неудобна поза край тясна дълга маса, покрита с червено сукно. Все едно сме на комсомолско събрание в препълнена учителска стая, а действието се развива не в 1520, а в 1950 година. Може ли тази нелепа фигура да се свърже с папа Лъв Х, син на Лоренцо де Медичи ( 1442 – 1492 ), който за сведение на историческите консултанти, също като Сюлейман І е наричан “Великолепния”?

А сега да се опитаме да разшифроваме определението „великолепни векове” , „великолепни владетели” като Лоренцо де Медичи и Сюлейман І. Защо султан Сюлейман І е известен в западната историографията като Великолепни, а за турците и тяхната историография той е Кануни, т.е. Законодателят.

За изненада на зрителите на сериала – по същата причина, поради която и синът на стария Козимо де Медичи е бил назоваван Великолепния Лоренцо. В това обръщение няма нищо, свързано с великолепния начин на обличане, на живот и на поведение. На Запад наричали „великолепни” онези владетели, които въпреки териториалните им владения, не били свързани с франко-германската аристокрация и не можели да докажат благородни предци, свързани със същата. Така че определението „Великолепният век” и Сюлейман Великолепни всъщност отговарят на западната, а не на националната турска традиция . Това подсказва и кой пазар е основният пазар на търговския продукт – сериалът „Великолепният век” .

Безспорно периодът на управление на император Сюлейман І (1520-1566) е една от най-бляскавите епохи в историята на Османската империя и в този смисъл заслужено е назован “Великолепният век”. Но това е и векът на Европейския Ренесанс, време на високо образовани пътешественици и дипломати, посетили Константинопол и посветили стотици страници на великата любов на Сюлейман Великолепни и Роксолана – Хюрем султан. Когато четем тези страници, гърлото ни се свива, сърцето ни тръпне, очите ни се премрежват от сълзи. Авторите на тези затрогващи редове са не придворни поети, а безстрашни мъже, обелечни не в туско синьо, а във венецианско черно.

С уважение към историята доц. д-р Пенка Данова