/Поглед.инфо/ С най-голямо разочарование и мъка сядам да напиша това второ отворено писмо. Нямам желание да занимавам българската общественост с личността и проблемите ми, но и не мога да допусна в публичното пространство да битуват лъжи и спекулации.

Дълбоко съм разочарована и недоумявам с какво право и с коя протекция или убеждение една „уважавана“ и уважаваща себе си болница реагира по този безкрупулен и противозаконен начин, разпространявайки във медиите невярна информация.

Пиша това писмо не за да започвам дискусия с ръководството на Токуда, а за да съобщя, че днес 27.03.2013, 21.30 ч, след четири проведени разговора с болницата и обещание, че ще получа документите до приключване на работния ден -17 ч., не съм получила нищо.

Твърденията на здравното заведение, публикувани в отговор на първото ми писмо или по-точно „Проф. Дина Шнайдерман е получила епикризата си много по-рано от публикуването на отвореното писмо към медиите, а специалистите в "Токуда" са били в постоянна връзка с нея, сина й и лекарите й в Швеция.“ – не са истина.

Епикриза или друг документ, с изключение на сметката по престоя ми, която получих на 22.03.2013 по факса, аз лично не съм получила нито преди първото отворено писмо, нито след него. Повтарям – към момента на написване на второто отворено писмо не съм получила никаква епикриза или документация от болницата. Ако от здравното заведение твърдят, че са ми предали такава, държа да знам на коя дата и къде ми е била предадена.

За пореден път искам да подчертая и заверя, че не съм упълномощавала никой, било дори сина ми, да преговаря вместо мен с болницата, да плаща сумата за престоя ми там вместо мен или да получава той (синът ми) или трето лице документацията, свързана в престоя ми там, вместо мен! Също така не съм изпращала и никакъв адвокат по никакъв повод.

Защо ръководството на болницата ми съобщава, че докато не дойде личният адвокат на сина ми, който щял да преговаря с болницата по моя случай, аз съм нямало да получа никакви документи? Не е ли това нарушаване на професионалния и хуманен дълг да се отказва на пациент, след покриване на задълженията си към болницата, да получи дължимата му документация?

Защо ръководството на болницата е готово да даде информация по телефона на английски на колегите си от Швеция, а по телефона ми твърдят, че за да се преведат документите е нужно повече време, тъй като ставало въпрос за труден английски език и трябва да се внимава при превода с медицинските термини и поради тази причина обещават да ми ги изпратят в края на работния ден (27.03.)?

В момента аз седя сама в хотелската си стая в един хотел в Австрия и около мен няма никой. Благодарение на болница Токуда, ще пропусна поредния си билет за полет към Швеция, и с това ще се отдалеча с още няколко стъпки от възможността да бъда лекувана успешно.

Благодаря на българските медии, че ми дават въможността да се боря за възтържествуване на справедливостта и истината.

Ако някой иска да се свърже с мен за потвърждение на горенаписаното, може да ме намери на тел. 00436765017894 и факс 0043 2252-48047

Е-Mail: sauerhof@sauerhof.at (хотелът, в който съм отседнала)