/Поглед.инфо/ Остро антируската политика на българския премиер Кирил Петков в дните на спецоперацията на въоръжените сили на РФ в Украйна предизвика също толкова безпрецедентна остра реакция от българското общество. Ръководителят на правителството беше буквално изгонен от трибуната със снежни топки до освирквания, крясъци и викове „НАТО вън!“. Какво се случва в обикновено антируска България?

„А българите?“ Тази фраза е сравнително скорошен лаф от околополитическия сегмент на руското интернет-пространство. Породено е от практиката на една от информационните агенции, където създават специфичен тип съдържание – всъщност абсолютно празно, но доста популярно сред читателите.

Рецептата е следната: вземете статия за Русия на уебсайта на всяка чужда медия, разгледайте коментарите под статията (включително тези от анонимни хора или дори ботове), изберете тези, от които се нуждаете, преведете на руски, поставете новините със заглавие „британците бяха изненадани“, „французите бяха възмутени“ или „китайците се възхищаваха.“.. По някаква причина българите се представят особено често в този жанр, може би защото българските медии пишат за по-широк кръг от руски теми, но това е само хипотеза.

Информационната стойност на подобни "новини" е съмнителна, но този път българите наистина нанесоха удар - освиркваха и псуваха своя премиер Кирил Петков, като накрая го замеряха със снежни топки.

Беше на връх Шипка, при десет градуса под нулата. По-конкретно при т. нар. Паметник на свободата, издигнат със средствата, събрани от българския народ в чест на предимно руските войници, загинали при защита на прохода от османците. Мемориалът е впечатляващ, за мястото се извършват молебени (когато въздушното пътуване се възобнови, си струва да се посети), в Деня на Освобождението от османско иго почти всяка година там се провеждат церемониални събития.

С други думи, българите празнуват празник на Шипченския проход, изцяло посветен на факта, че Русия е нарушила суверенитета и териториалната цялост на Османската империя, за да върне на православните българи сравнително древната им по европейски стандарти (от VII в. ) държавност.

Това влиза в емоционално противоречие с факта, че реакцията на официална София срещу "нарушаването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна" се превърна в една от най-суровите на планетата. Например България затвори небето си за самолети от Русия по-рано, отколкото в ЕС като цяло, и трета в света след Полша и Чехия.

Това далеч не е единственият пример, но най-скандалният от всички е освобождаването на министъра на отбраната Стефан Янев от правителството. Той разгневи Петков, като предложи на глас да остави настрана емоциите и засега да нарече специалната операция на въоръжените сили на РФ в Украйна „специална операция“ (не война), а освен това се противопостави на разполагането на допълнителен контингент от други страниот НАТО в България - защото и той се беше противопоставил, а сега още повече не вижда полза от разпалването на ситуацията.

Янев не е приятел на Русия. Той е бригаден генерал на НАТО, който е работил в тясно сътрудничество с Пентагона и е бил обучаван в Съединените щати. Като част от своето „особено мнение” министърът на отбраната апелира не към остатъчното русофилство на българското общество, което е подложено на русофобско третиране от 2009 г. насам, а към националните интереси на страната.

Ако перифразираме, ще бъде така: когато съюзниците колективно решат да наложат санкции, ние ще ги въведем, но защо да изпреварваме локомотива и да усложняваме отношенията с Русия на национално ниво в такъв решаващ момент от историята?

Премиерът Петков обаче не мисли така, той мисли по друг начин, както обикновено мислят младите източноевропейски политици, завършили Харвард и успели в бизнеса. Реакцията му към спецоперацията на Руската федерация беше предвидима, но се оказа твърде силна като при игра на блекджек: трябваше да има по-малко демонстративно желание да навреди на Русия, това се очакваше от Петков, како от премиер.

От 2009 г. активното надуване на българите с русофобия се извършва от силите на премиера Бойко Борисов, човек, когото твърде много хора в страната ненавиждаха през 12-те години на управлението му. Въпреки факта, че режимът на Борисов беше най-малко демократичният в ЕС (което обаче е въпрос на вкус - друг би нарекъл Унгария на Орбан или Полша на Качински), и това силно се отрази на свободата на словото и правдивостта на изборите, в крайна сметка той загуби изборите така, че не успя да се кандидатира за премиер. Но и опозицията се провали.

Тогава същият генерал Янев стана технически ръководител на правителството до новите парламентарни избори (третите за година и половина), а безпартийният Петков в кабинета му отговаряше за икономиката. За няколко месеца четиридесетгодишният министър успя да зарадва хората преди всичко с факта, че предложи да остави настрана политическите спорове, като съсредоточи всичките си сили върху практическа работа за решаване на социално-икономически проблеми.

Българите, които имаха най-вече социални проблеми, харесаха идеята, още повече, че им беше страшно писнало да се псуват по идеологически и исторически теми по време на премиерството на Борисов. Така новородената партия на Петков с красноречивото име "Продължаваме промяната" спечели изборите, а след това събра коалиция от няколко доста различни сили - от ревностно настроени проевропейски либерали до лоялни към Русия социалисти.

Медиите, симпатизиращи на Петков (а те бяха малко, по-голямата част от медийната сфера в България се контролира от олигарси, близки до Борисов), също се зарадваха на идеята да загърбят различията в името на борбата с корупцията и за материалното добро - битие на хората. Но след откровено прекалената реакция на спецоперацията на Руската федерация и уволнението на Янев (който доскоро, припомняме, самият беше шеф на Петков), можем да кажем, че тази идея е мъртва.

Сляпото следване не толкова дори на изискванията, колкото намеците от Вашингтон надделяха над рационалния подход към интересите на България. И това не е наша мисъл, а на Янев, която той очерта в изявлението си пред медиите след оставката си.

Така се оказа, че в подхода на генерал от НАТО, който е учил в САЩ, и талантлив икономист, който също е учил в САЩ, може да има фундаментални различия и сякаш прогресивен икономист може да действа от позицията на „ястреб“.

Нека добавим, че събитията на Шипка традиционно привличат български русофили (например движение „Възраждане“), а русофилите вече са на ръба на нервите си. След началото на спецоперацията на Руската федерация паметниците на руски и съветски войници в България започнаха да се оскверняват не през нощта, а открито. Група украинци или радикални активисти дойдоха и боядисаха мемориали с обиди срещу Русия.

В резултат няма какво да се учудваме, че премиерът беше посрещнат с освиркване и че речта му беше прекъсната от викове като „Оставка!“ и „Предател!“. Стигна се дори до скандиране на лични обиди и завърши с добре насочена снежна топка, след което Петков, изненадан, се оттегли заобиколен от охрана.

Остава да се надяваме, че този инцидент ще стане травмиращ за него, в смисъл да бъде запомнен, след което премиерът ще коригира намерението си да тръгне по стъпките на Борисов. (Според всичко казано по-горе Петков изглежда по свой начин адекватен и дори привлекателен човек, а това, което се случва сега, може да се отдаде на политическата му неопитност.) Той ще се поправи не в смисъл, че ще прескочи на страната на Русия. Това явно не е неговият случай (броят на русофилите в българското общество по принцип не бива да се преувеличава - отношението към нас там е комплексно). Но ще разбере, че няма нужда да се плюе срещу вятъра.

А на онези българи, благодарение на които руски знамена се развяваха на Шипка, в София и други градове на страната в чест на празника (а такива бяха много) – благодаримСега това е наистина важно за нас.

Превод: В. Сергеев