/Поглед.инфо/ С определение от 10 март мнозинство от Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България във връзка с тълкувателни питания конкретизирани в цитираното определение. Ето го:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София, 10 март 2020 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев – председател, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова–Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов и Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 10 март 2020 г. конституционно дело № 1/2020 г., докладвано от съдия Мариана Карагьозова - Финкова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията във фазата по допустимостта съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България, внесено в Конституционния съд на 24 януари 2020 г., за даване на задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България относно изложените тълкувателни въпроси – стр.4 и стр.6 - 7 от искането.

В отговор на разпореждане на съдията – докладчик от 10 февруари 2020г., е направено писмено уточнение на петитума от вносителя на 14 февруари 2020 г., като се систематизират тълкувателните питания, след което петитумът на искането гласи както следва:

„Моля да постановите решение, с което Конституционният съд да даде задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България, като отговори на въпросите:

1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна", използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа "Престъпления против Републиката", Раздел I "Измяна" от Особената част на Наказателния кодекс ?

2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията" като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

3. Понятията „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията", използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа "Престъпления против Републиката "от Наказателния кодекс ?

4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер ?

5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ? “

В обстоятелствената част от искането се очертават два раздела: В първия, вносителят обосновава необходимостта от задължителното тълкуване и подчертава, че разпоредбата в чл.103, ал.1 от Основния закон е лаконична, като се позовава на практика на Конституционния съд (КС) в смисъл, че това само по себе си е основание за такова искане (Определение от 22 януари 2004 г. по к. д, № 1 от 2004 г. и Определение от 16 ноември 2004 г. по к. д. №9 от 2004 г.) и, че тя не дава еднозначен отговор на относимите към нея тълкувателни питания в искането. Правният интерес от тълкуването вносителят основава и на обстоятелството, че в доктрината се поддържат противопоставящи се трактовки за смисъла и обхвата на конституционно посочените основания за отговорност на президента  – „държавна измяна“  и „нарушение на Конституцията“.  По отношение на употребената конструкция в чл.103, ал.4 от Основния закон -  „наказателно преследване“, вносителят посочва, че Конституционният съд при изясняването на израза „възбуждане на наказателно преследване“, по повод тълкуването на чл.70 от Конституцията (Решение № 10 от 27 юли 1992 г. по к.д, № 13/92 г.), взема предвид неговата употреба в наказателното и наказателно-процесуалното право, действащо към момента на постановяването на посоченото тълкувателно решение (Наказателно -  процесуален кодекс (НПК) от 1974г., отменен). Това, предвид промените в действащия НПК (в сила от 29 април 2006г.), и по - конкретно промяната от 2017г. (Обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), поражда поставените в искането тълкувателни питания, относими към чл.103, ал.4 от Конституцията. Във втория раздел е изразена позицията на вносителя по поставените тълкувателни въпроси и в подкрепа са изложени съответно съображения и са приведени доводи.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено от субект, който е оправомощен да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1, изречение първо от Конституцията и има за предмет задължително тълкуване на конституционни разпоредби, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1 т. 1 от Основния закон.

По поставените в искането тълкувателни въпроси е изразено становище от вносителя.

Съдът не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по предходно искане за абстрактно тълкуване на чл.103 от Конституцията във връзка с така поставените в настоящото искане тълкувателни въпроси.

Искането е съобразено с изискуемите по чл.17, ал.1 ЗКС форма и реквизити.

Водим от горното, съдът намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.

С оглед на предмета на направеното искане Конституционният съд  счита, че като заинтересувани  институции по делото трябва да бъдат конституирани президентът на Република България, Народното събрание,  Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият съдебен съвет, омбудсманът и Висшият адвокатски съвет.

На основание чл.20а, ал.2 ПОДКС Конституционният съд счита, че възможност да предложат становище по направеното искане следва да се предостави на Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Фондация Български адвокати за правата на човека.

За писмени правни мнения следва да бъдат поканени проф. дюн Георги Близнашки, проф. дюн Георги Митов, проф. дюн Маргарита Чинова, проф. дюн Румен Марков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Румен Владимиров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Наталия Киселова и д-р Ивайло Цонков.

По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията и чл.19, ал.1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И

Допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България във връзка със следните тълкувателни питания:

1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна", използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа "Престъпления против Републиката", Раздел I "Измяна" от Особената част на Наказателния кодекс ?

2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията" като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

3. Понятията „държавна измяна" и „нарушение на Конституцията", използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа "Престъпления против Републиката "от Наказателния кодекс ?

4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер ?

5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ? “

Конституира като заинтересувани институции по делото президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет.

Преписи от искането и от определението да се изпратят на заинтересуваните институции, като им се предостави едномесечен срок от уведомяването да представят писмени становища.

Отправя покана да предложат становище в същия срок до Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Фондация Български адвокати за правата на човека като им се предоставят преписи от искането и от настоящото определение.

Конституционният съд отправя покана до проф. дюн Георги Близнашки, проф. дюн Георги Митов, проф. дюн Маргарита Чинова, проф. дюн Румен Марков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Румен Владимиров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Наталия Киселова и д-р Ивайло Цонков да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в указания по-горе срок като им се изпратят преписи от направеното искане и от настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя на искането, който в същия срок може да изложи допълнителни съображения.

Съдиите Атанас Семов, Надежда Джелепова и Павлина Панова са подписали определението с особено мнение.

                     Председател:  Борис Велчев

http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/d969872f-f478-482f-a7e7-e5b3af29864c

Известна е фразата: Съдебните актове не се коментират, а се изпълняват. Но също така мнозина, ако не всички, знаят че масово от едни или други представители от администрацията не само на местната, но и централна изпълнителна власт, а както и други държавни и местни, така също длъжностни лица и частноправни субекти, независимо в качеството на физически или юридически лица, макар без да коментират съдебни решения, не само не се съобразяват с тях, а просто не ги зачитат като не ги изпълняват. А тъй като това е престъпление, в прокуратурата е задръстено със сигнали, тъжби и жалби от заинтересувани, пострадали от такива действия. Не се е разчуло обаче за осъдени за такова деяние, освен някой несретник, осъден за дължима издръжка, дори в случаи каквато поради безработица или неполучаване от неговия бивш или настоящ работодател на дължимото му се възнаграждение за положен от него труд не е в състояние да плаща. Както и да е, не в израз на неуважение към съдебната власт, а и понеже става дума не за решение, а за определение, с какъвто акт сезираният от главния прокурор Конституционен съд (КС) само се допуска разглеждане по същество на заявените от него питания, упражнявайки конституционното си право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията в следващото изложение ще си позволя да изразя свое мнение. Негов предмет е единствено съдържащата се в болдвания пасаж от частта на текста в определението тема, в която се състои и неговата главна същност.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията: „Конституционният съд: дава задължителни тълкувания на Конституцията.”.

Задължителното тълкуване на Конституцията е отделно и самостоятелно правомощие на КС. Отличителните черти, очертаващи разликата на това правомощие от другите, визирани в ал. 1 от чл. 149 правомощия на КС, ако има такива и каква е, не се съдържат в Конституцията и законите, а отговорите на възникващите в тази връзка въпроси, вкл. във връзка с характеризирането на актовете на КС в т. ч. като официални, нормативни и пр., са предмет на разглеждане и дискутиране в правната доктрина. Независимо от това и доколкото КС не е академия на науките или „колективен аятолах”, както алегорично беше отъждествен преди време от сериозен и заслужаващ уважение наш учен по повод така предоставеното на КС правомощие, а така също и изразяваното от бележития юрист и бивш председател на КС Румен Янков, че ако от КС се иска да прецени предварително дали нещо ще бъде противоконституционно, това е изместване на волята на хората, които са избрали народни представители със задачата те да приемат законите и евентуално те да променят конституцията, не е излишно по повод въпросното определение във връзка с изясняването същността на тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията да се обърне внимание и на разбирането на КС относно абстрактното тълкуване – въобще и в конкретния случай.

В тази връзка е интересно РКС № 8 от 2005 г. по к. д. № 7 от 2005 г., в специален раздел, именуван „Изходни позиции”, от мотивите на което се посочва, че тълкуването, предвидено в чл. 149, ал. 1, т. 1 Конституцията, е абстрактно, защото не е свързано с определен, конкретен конституционноправен спор, а се отнася до всеобхватно изясняване на възможни юридически проблеми, които съществуват или които ще възникнат и по чиито точен смисъл се спори. (Виж мотивите РКС № 8 от 1 септември 2005 г. по к. д. № 7 от 2005 г. – В: Решения и определения на Конституционния съд В: РОКС – 2005, с. 103).

В мотивите на РКС № 13 от 2010 г. по к. д. № 12 от 2010 г., разглеждайки някои предварителни въпроси, имащи отношение към искането за тълкуване, предмет на същото, КС отбелязва, че понятието “задължително” тълкуване в Конституцията е определяно като “абстрактно” и “нормативно”. КС приема, че и двете тези наименования са коректни, тъй като с първото се означава, че КС има право да дава тълкуване вън от правен спор за конституционосъобразност на конкретен акт, каквото е тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, и така се провежда разграничение между правомощията на съда, а с второто се акцентира върху правното значение и ефекта на извършеното тълкуване – тълкувателният резултат е източник на обективното конституционно право. (Виж мотивите към РКС № 13 от 15 декември 2010 г. по к. д. № 12 от 2010 г. – В: РОКС – 2010, 197-198). В тази връзка според КС, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията КС дава задължителни тълкувания на Конституцията, което означава, че потенциален обект на тълкуването може да бъде само конституционна разпоредба, част от конституционна разпоредба, съотношение на конституционни разпоредби, съотношение на части от конституционни разпоредби, съотношение на конституционна разпоредба и част от конституционна разпоредба, съотношение на конституционни разпоредби и част от конституционна разпоредба, съотношение на конституционна разпоредба и части от конституционни разпоредби или съотношение на конституционни разпоредби и части от конституционни разпоредби, като упражнява правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията КС тълкува конституционна разпоредба, част от конституционна разпоредба или посочените съотношения на конституционни разпоредби и/или части от конституционни разпоредби във връзка с поставените в допуснатите от него тълкувателни искания тълкувателни въпроси. (Виж Определение на КС № 7 от 19 октомври 1993 г. по к. д. № 20/1993 г. – В: РОКС – 1993, с. 226). Т. е. единствен обект на задължително тълкуване по см. на чл. 149, ал. 1, т. 1 е Конституцията, а не и други нормативни актове. Защото е Конституционен съд. Кой какви други актове тълкува е казано в чл. 51 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Отговорът на въпроса задължително ли е тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията е даден и се съдържа в самия текст на разпоредбата, според която КС дава „задължителни” тълкувания на Конституцията, а така също и в чл. 14, ал. 6 от Закона за конституционния съд (ЗКС), според който решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКС, КС се произнася с решения, определения и разпореждания. А според ал. 2 от същия чл. 14, ЗКС: „С решение съдът се произнася по съществото на спора”. Т.е. актът, с който КС задължително тълкува Конституцията, e решение. Това означава, че тълкуването по 149, ал. 1, т. 1 К се осъществява с диспозитива на тълкувателното решение, а изведения в диспозитива на тълкувателното решение на КС тълкувателен резултат е задължителен за всички (действа erga omnes).

Задължителното действие за всички на тълкуването от КС по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията означава, че то е официално. Абстрактно ли е обаче това тълкуване? За да се отговори на този въпрос следва де се има предвид и се изхожда от диалектическата връзка между абстрактно и конкретно. При упражняване на правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, тълкуването от КС е специално поискано. То се осъществява в отделно производство. КС изрично посочва, че това тълкуване се отнася до всеобхватно изясняване на възможни юридически проблеми, които съществуват или ще възникнат (Виж мотивите на определение на КС № 2 от 17 юни 2005 г. по к. д. № 5 от 2005 г. – В: РОКС – 2005, с. 128), а така също, че при него не се разрешават конкретни конституцонноправни споровe, конкретни юридически проблеми, а се изяснява неясния смисъл на конституционните разпоредби, по който се спори (Виж мотивите на опр. на КС № 4 от 14 август 2007 г. по к. д. № 9 от 2007 г. – В: РОКС – 2007, с. 116). Както се спомена, по-горе, резултатът от тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 1 се извеждат в диспозитива на тълкувателното решение. С оглед официалния характер и задължително действие на това тълкуване е необходимо да се изтъкне преди всичко една от неговите специфични особености. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), исканията за такова тълкуване от КС трябва да съдържат изложение на обстоятелствата, върху които се основава искането. Такова изложение за допускане на отправено към него искане за тълкуване не е случайно, а е условие КС да установи както наличието на неяснота на обекта на тълкуването (конституционна разпоредба, част от конституционна разпоредба или комплекс от конституционни разпоредби и/или части от конституционни разпоредби), свързано с поставения в искането за тълкуване правен проблем, така също и на обоснован правен интерес на сезиращия субект от исканото тълкуване. Това изискване произтича от обстоятелството, че Конституционния съд не е легитимиран и не му е делегирано от Конституцията правото на позитивен законодател, който да създава липсваща правна уредба. В тази връзка следва да се добави, че Конституционният съд не е оправомощен по пътя на правомощието си по реда на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията да дава задължително тълкуване и в отговор  на доктринерен спор, а е допустимо и необходимо  само тогава, когато  зададеният въпрос се отнася до реално съществуващ конкретно обоснован проблем, произтичащ от твърдяна неяснота  на конституционна разпоредба, чрез разрешаването на какъвто се постига не каква да е, а конституционно значима цел. Защото подлагането на тълкуване разпоредба с ясно и недвусмислено съдържание деформира нейното съдържание и би могло да резултира във влагане на смисъл, различен от инкорпорирания в нея от учредителната власт. При липса на необходимост от такова изясняване и/или непосочване в искането съгласно цитирания чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС на конкретни обстоятелства, евентуално различни възможни тълкувания на разпоредбата по повод на такива, съществува риск Конституционният съд да подмени учредителната власт, като “допише“ или дори „пренапише“ конституционния текст, по какъвто начин от тълкувател на Конституцията да се превърне в законодател, каквато функция не му е отредена от нея. Затова Конституционният съд не е оправомощен и със законодателна инициатива. Съображенията свързани с евентуални,  хипотетични юридически проблеми, които биха могли да възникнат при приложението на дадена конституционна разпоредба, не са основание, което автоматично да води до задължително тълкуване. В своята практика Конституционният съд нееднократно и трайно e приел, че не може да допълва или дописва Конституцията посредством упражняването на неговото тълкувателно правомощие. И въпреки цитираното, макар непълно, в искането на главния прокурор решение от тази практика на Конституционния съд, според което „… отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай … като … не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение”, (Виж РКС № 25 от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/1995 г.), а така също при изрично заявеното в искането: „Доколкото с настоящото питане не се визира конкретно поведение на президента, респ. вицепрезидента, то считам, че предвид липсата на идентитет между настоящото питане и предишното искане за тълкуване на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 103 от Конституцията, то в случая не е налице процесуална пречка за произнасянепо настоящото искане.”, мнозинството от членовете на КС е приело за допустимо разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на нормата на чл. 103 от Конституцията на Република България във връзка със заявените тълкувателни питания. От тази гледна точка същностният въпрос, който възниква по повод обсъжданото определение от 10 март 2020 г. на КС, е за съдържанието и смисъла на „обстоятелствата, върху които се основава искането” съобразно цитираната разпоредба на чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС. А именно – Дали под обстоятелства се има предвид и се касае за конкретно поведение на президента (каквото е било по повод цитираното РКС № 25/1995 г;), респ. вицепрезидента, което да обосновава вкл. правен интерес от исканото тълкуване, или не? Така поставеният въпрос е от съществено значение, тъй като за да допусне отправено към него искане за тълкуване, КС трябва да установи не само евентуално наличие на неяснота на обекта на поискано тълкуване (съответна конституционна разпоредба, част от конституционна разпоредба или комплекс от конституционни разпоредби и/или части от конституционни разпоредби), свързана с питанията по повод поставения в искането на главния прокурор за тълкуване правен проблем, а така също и обоснован правен интерес на сезиращия субект от исканото тълкуване. Защото, както се изтъкна по-горе, КС не дава вкл. чисто доктринални тълкувания на Конституцията. А наличието само на неяснота на конституционна разпоредба, част от конституционна разпоредба или комплекс от конституционни разпоредби и/или части от конституционни разпоредби, за когото и да е, та и за главния прокурор, не е достатъчно, за да бъде допуснато искането за тълкуване. Затова сезиращият субект трябва да обоснове правния си интерес от исканото тълкуване не само с неяснотата за него, а и посредством конкретни обстоятелства, които пораждат нуждата от тълкуване, съставляващи правния проблем. Като обосновава правния си интерес, сезиращият субект очертава правния проблем и по такъв начин посочва, че именно такъв проблем причинява или ще причини неблагоприятни последици за правната система, като така твърди, че чрез неговото разрешаване ще се постигне определена конституционна значима цел. Т. е. той мотивира необходимостта от исканото тълкуване. От съдържанието на обсъжданото определение, дали и какво, не само във връзка с дадените му указания за систематизиране на питанията си, а евентуално да е представил главният прокурор като конкретни обстоятелства по см. на чл. чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС, не става ясно повече, освен че не се споменава въобще за такива. В постоянната си практика КС изисква конкретност на обстоятелствата, породили нуждата от исканото задължително тълкуване. Поради това тълкуването, което КС прави при упражняване на правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от К, макар според него да е абстрактно, се основава на искането за тълкуване, което трябва да се обоснове съобразно конкретни обстоятелства, които пораждат нуждата от изясняване на твърдяната неяснота. (Виж напр. мотивите на р. на КС № 14 от 10 ноември 1992 г. по к. д. № 14 от 1992 г. – В: РОКС – 1991-1992, с. 169-170; мотивите на р. на КС № 11 от 20 октомври 1994 г. по к. д. № 16 от 1994 г. – В: РОКС – 1994, с. 153; мотивите на опр. на КС № 9 от 19 декември 1996 г. по к. д. № 30/1996 г. – В: РОКС – 1996, с. 258; опр. на КС от 30 април 1998 г. по к. д. № 14/1998 г. – В: РОКС – 1998, 260-261). Обстоятелствата могат да бъдат най-различни: противоречиво или нееднакво прилагане на конституционни норми, конкретни неблагоприятни и нежелателни последици от прилагането на конституционни норми, бъдещи конституционни поправки, разработване на законопроект и други. Затова, доколкото въобще е възможно или постижимо от някои, в т. ч. КС, абстрактно тълкуване, тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 1 би могло най-деликатно казано да се определи като „абстрактно” тълкуване, направено по конкретен повод, или абстрактно тълкуване по конкретен повод. Защото, както и да мислим и разсъждаваме, доколкото е основано на конкретни феномени от обективната действителност, какъвто освен изискваните от чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС конкретни обстоятелства е и Конституцията, която му е възложено да тълкува, дори да наречем тълкуването по чл. 149, ал. 1, т. 1 абстрактно, за същността му в крайна сметка достоверно можем да съдим единствено по неговия ефект като конкретна реалност.

Що се отнася до нормативния характер на тълкуването от КС по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, според преобладаващото разбиране в доктрината за неговото правно естество от такава гледна точка, във връзка с така поддържаната теза следва отново да се отбележи, че КС не е законодател. Поради това вкл. с оглед необходимостта от прецизност при употребата на едни или други понятия вкл. за техния обхват не само в законодателната и съдебна практика, а и в теорията, доколкото безразборното боравене с такива крие риск от деформиране на смисъла и предназначението на правото въобще, е наложително да се изтъкне, че след като не е законодател, с предоставеното му тълкувателно правомощие КС не въвежда или не извежда правни норми. Затова неговите тълкувателни решения, вкл. по причина, че нямат самостоятелен характер, а се сливат, придобивайки по такъв начин статут на част от конституционните норми, ако трябва да бъдем точни, нямат нормативен характер. Тъй като не са самостоятелни нормативни актове в смисъл на източник на правото. Осъществявайки правомощието си за тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, КС само разяснява неясния смисъл на конституционни разпоредби, а не създава нови правни норми. Изведените в диспозитива на тълкувателните решения на КС тълкувателни резултати представляват изяснения смисъл на неясните преди тълкуването конституционни разпоредби, респ. части от конституционни разпоредби или комплекси от конституционни разпоредби и/или части от конституционни разпоредби във връзка с поставени в исканията за тълкуване тълкувателни въпроси. Следователно резултатът от тълкуването само се влива в самите конституционни разпоредби, респ. части от конституционни разпоредби или комплекси от конституционни разпоредби и/или части от конституционни разпоредби, които вече придобиват изяснен смисъл във връзка с поставените в исканията за тълкуване тълкувателни въпроси. В този смисъл изведените в диспозитивите на тълкувателните решения на КС тълкувателни резултати са част от източника на обективното конституционно право, какъвто са конституционните норми, а не отделен самостоятелен източник на правото. Касае се за количествена, а не качествена връзка между тълкувателните решения на КС и правните норми съдържащи се в Конституцията.

От гледна точка на изложеното, независимо от основателността или не на допускането от КС за разглеждане по същество искането предмет на обсъжданото определение от 10 март 2020 г., единственият възможен като рационален резултат е включването на онова, което е изразеното от състав като част в последния абзац от мотивите в цитираното по-горе РКС № РКС № 25 от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/1995 г., посредством диспозитив на решение като разяснение за смисъла на разпоредбата от чл. 103 от Конституцията, а именно: „отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл.103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл.103, ал.2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.149, ал.1, т.8 от Конституцията, може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.”. За да е разбираемо и ясно не само на назначения, изпълняващ понастоящем длъжността главен прокурор и на следващите такива, а и на всеки друг.