/Поглед.инфо/ ПАЗЕТЕ „ОТРЯЗАНАТА РЪКА“, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!

Един достоен българин, поразяващ скулптор, безподобен мъж и безспорен духовен гуру – Александър Дяков, в края на 70-те изготви идеен проект за пространствено преаранжиране композицията на „Паметника на Съветската Армия“ и го внесе за разглеждане в „Комитета за Култура“ и „СБХ“, ако не се лъжа – в началото 80-те години на миналия век.

Този уникален пример за национален дух и вяра, за смелост, за творчески интелект и божествена мъдрост Ви представям днес, не за да хуля простотията и варварщината на акта по разрушаването Паметника на Съветската Армия. Просто е нужно в това мракобесно време да видим „алтернативи“, примери, които говорят сами за себе си и обезглавяват цялата самодейна, тенденциозна, самоцелна русофобска постановка – режисирана с единствената цел да „озлоби“ и „противопостави“, да фашизира и раздели обществото, да разруши гражданския мир и дълговечните отношения между два братски, славянски и православни народа..!

Сашо Дяков е син на регент.
Баща му е министър на правосъдието и образован преди 9.9.1944 г.
Това го казвам, за да нямат думата разни комунистически орденоносци и бандити на новото време, които се преоблякоха с евроатлантически доспехи и днес са недостижими нито от прокурор, нито от „Магнитски“, нито от Съдбата… /държат се като Алексей Петров – нали от едно „котило“ бяха/.

В обосновката на Александър Дяков  за промяна Паметника на Съветската армия четем:
/Обръщам внимание: При „Социализма“, син на царски регент и министър, този „враг на народа“ е допуснат да представи официално проект за реконструкция на Паметника на Червената армия!!!
Ах, тази ДС…
Направете паралели с настоящата демократура..!/

  1. Ние сме православни народи, не може оръжието да е най - отгоре, (като основен символ на победата над фашизма „ДА“) но като символ на нашите взаимоотношения „НЕ“– Общият символ е Кръста /Вярата/.

  2. Това предполага не да се руши едно грандиозно произведение на изкуството, а да се преаранжира композицията. Понеже войната/ВСВ/ е предизвикала много беди, смърт, омраза, отмъщения и противостоене в обществото – оръжието и страха е логично (и за руския и за българския народ), да се замени с „Божията десница“ на помирението. Затова:

  3. Най-високо да се извисява Православният Кръст на Вярата и „Божията десница“, Прошката и Помирението а фигуралните композиции да се развият в по ниското пространство, тогава „шпагенът“ ще бъде просто инструмент, за постигане на справедливостта от човека срещу Варварството на Фашизма. В битката на човечеството срещу злото.

Така, великия Александър Дяков създаваше предпоставки, как българите да бъдем заедно, без да рушим…
За да може един ден, в някое от поколенията напред – да си простим, да се помирим, да живеем достойно и единни да градим Отечество.

Бях с него в Президентството, когато за 80-тата му годишнина, бате Сашо получи от президента Плевнелиев орден „Кирил и Методий“ и символичния „Ключ за столицата“ – като почетен гражданин на София.
Спомням си, по този повод безподобния Александър Дяков каза: „…Приемам този орден сякаш „посмъртно“, защото аз съм ПОЧТЕН гражданин /включително на София/ и не зная, следва ли днес да присъствам на този цирк.?! Защото  тези от миналото, поне ми разрешиха да работя и да реализирам няколко мои творби. Тези днес, не изпълниха някои мой проект…Някое посолство им е казало да ме наградят, друго преди години – да не ме убият. Просто, защото съм почтен...

„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно…
Достойният се ръководи от Справедливостта, а Простият от Изгодата“

Днес, за разлика от времената на Конфуций и Александър Дяков, най-трудно е да се говори за достойнство и почтеност.
Достойни дела.
Достойно поведение.
Достоен и почтен живот…
Но, за Простотията – Ооо, простотията днес е на почит!!!

  • Няма как двадесет години да управлява човек като „Борисов“ - /най-дълго управляващия премиер, носител на ордена „Ломоносов“ за пазител на паметника на Съветската армия (23 ноември 2007 г.)
    /и това да не е характеристика за нивото на „електората“…

  • Няма как човек като „Пеевски“ да заема министерски постове направо от студентската скамейка, да го „награждават“ с „Магнитски“ за да стане депутат на ДПС, шеф на ДАНС при Станишев (БСП) и премиер в сянка на „Сглобката“ (ППДБ ГЕРБ СДС) и това да не е характеристика за „достойнството“ на нацията...

  • Няма как, посред предизвикана война между два православни народа, да изнасяш оръжие на единия, и да разрушаваш паметниците и затваряш храмовете на другия. Това е недопустимо по законите на дипломацията и е „варварство“ на православен и общочовешки език. А за варварски действия /на която и да е страна/ – няма прошка..! /...и Захарова хич не се бави да го потвърди/

Какви трябва да са тези изроди, които могат да създадат на народа си „такава перспектива.?!
При всички положения „недостойни“. Вероятно са изгодни някому тези срамни и опасни планове – защото за всеки средностатистически тъпак от колониалният български „елит“ е ясно, че днес се предпоставя българския „Майдан“… За който, само преди броени дни, на футболната среща „България-Унгария“, платени формации си проведоха „насрочена“ репетиция /ако е по-удачно ще го наречем тренировка/. Кой има интерес да отприщи граждански конфликт, омраза, фашизъм?! Кой тласка фалшивата „Сглобка“ от абсурдни политически субекти и познати ни до болка зависими, жалки и недостойни хора /ЮДИ/ – към това цинично, неонацистко деградиращо обществените отношения поведение?!

...И дали отново, колониалния ни елит, няма да сглоби и предизвика /Православната/ Божия десница на Помирението – отново да се появи, този път с Калашник в ръка.?!

Това иска Посолството..! И нито един ПОЧТЕН БЪЛГАРИН...

ПАЗЕТЕ „ОТРЯЗАНАТА РЪКА“, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!

С НАМ И БОГ!!!

Лазар Мурджев