/Поглед.инфо/ Напоследък, по повод прехода от стария към Нов световен ред, темата за общественото управление бива подлагана, вкл. чрез проповеди от амвона на претендиращия за пастир на целокупното човечество под призива за „борба на демокрациите срещу авторитаризма“. Което възкресява отново актуалността и на темата за социалните институции, с каквито се характеризира една или друга политическа формация като организирана човешка общност.
За първи път, както се смята в социалните науки, терминът „институт“ е употребен от Джанбатиста Вико, признат от мнозина за предшественик на съвременната социология – автор на няколко произведения, отнасящи се за гражданските институции. Понятието „институция“ се използва от формирането на модерната социология във връзка с институционалния подход и от приеманите за нейни основатели О. Конт и Х. Спенсър. Въпреки, доколкото в техните творби не се съдържа дефиниция за термина „социална институция“, за неговото въвеждане в научно обращение да се счита, че приносът е на К. Маркс, който още в „За критика на хегеловата философия на правото“ разглежда социалните институции като семейството, държавата, гражданското общество не като абстракции, а именно като конкретни социални форми на човешко съществуване.
В предишни публикации споменах във връзка с рационалистичния модел на легитимност за диференцирания подход към разглеждането на обществения живот, структурирането на социалната система разчленена на държава и общество като самостоятелни субекти на политическия живот. Както и за перманентното съгл. ал. 2 на чл. 1 от Конституцията на Република България участие на народа – непосредствено И, (а не или – бел. моя), чрез съвкупността от органите на държавна власт в управлението на социалната система като суверен – единствен действителен източник, от който произтича държавната власт и без когото при републиканско устройство то реално не може да съществува като демократично. От гледна точка на тази принципна позиция, без тук да се разпростирам подробно из психологията, социологията, политологията и пр. от древността през древногръцката, китайска, римска и насам философии, отделни концепции и становища на различни автори, намирам, що се отнася до демократична форма за управление, че заслужава внимание обсъждането по-конкретно на въпроса за общественото мнение като специална социална институция.
Като форма на масово съзнание, (намиращо своето конституционно основание в признатото основно човешко право съгл. ал. 1 на чл. 39 от Конституцията на Република България), за изява на отношение от различни групи в една общност към събития и процеси от реалния живот, които засягат техните интереси и потребности, общественото мнение, изразявано публично – явно или не – е един от специфичните способи и неформален инструмент за непосредствено участие на обществото с цел оказване влияние върху осъществяване управлението на социалната система. Разбира се, това предполага съответно качествено ниво освен на възпитание и образование като предпоставка за осъзнаване от отделните членове в обществото на тяхната роля и значение за техния живот не като тълпа, а като политическа общност. За което освен други, несъмнено значение също така като социална институция, чиято роля е да предоставя добросъвестна и достоверна информация на обществеността имат и медиите. В т. ч. за потенциалните заплахи за бъдещето не само на народите в отделни страни, а и на човечеството като цяло в света.
Отношението, демонстрирано от някои т. нар. български народни представители днес, след като се въпреки индивидуалните или стадни изблици на отделни двуноги, призоваващи премиера еднолично да решава, се оформи мнение, че въпросът за оказване или не на военна помощ на едната от воюващите страни следва да бъде предоставен за разрешаване от парламента, базирано, въпреки клетвата им, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа, на едни или други сметки и пазарлъци за постигане на парламентарно мнозинство с цел прокарване на решение „За“ предоставяне на такава помощ, независимо от ясно и категорично изразяваното противно обществено мнение по въпроса, ако не злонамерен опит чрез присвояване на власт за погазване на установения конституционен ред, най-малкото е нарушение на положената цит. клетва. И така би било от страна на каквото и да е спазарено мнозинство в настоящия парламент, като оставим настрана както поотделно като парламентарни групи съобразно отредената им от избирателите представителност, така и неговата легитимност въобще от гледна точка не само на участие от избирателите с право на глас в неговото формиране, а и резултата от дейността му досега според социологическите проучвания, без отчитане и в противоречие с общественото мнение. Отношение, което не разкрива повече от ограничения провинциален, за да не кажа махленски светоглед, като проява на присъщ за васали манталитет, а не на „народно представителство“. Затова бих си позволил препоръка към депутатите, не само, но най-вече ония, които стоят зад управляващата коалиция, освен с най-належащото от онова, за което са ги пратили гласувалите за тях избиратели, що се отнася до мераклиите за въвличане на България и българския народ в какъвто и да е конфликт между трети страни да не умуват само върху проблема за постигане на парламентарно мнозинство за това. Защото колкото и да са гласували за тях, по Конституция са негови избраници, а не на някой, който и да е друг. И понеже, както споменава Аристотел: „Мнозинството преценява повече и по-добре“. Но едва ли някой би са наел да спори, че когато да е и което да било парламентарно мнозинство, дори само количествено, може да бъде по-голямо от онова, изразявано като преобладаващо обществено мнение. Нека никога депутатите не забравят, че не са повече от пратеници във върховния представителен орган, а не властници. И помнят: Vox populi vox Dei! А в случай, че някои се смятат за способни, като каквито биха могли аргументирано да убедят по-голямата част от обществеността, че в интерес на България и българския народ е не каква да е като перспектива намеса не само във въпросния, а и в който да е конфликт, но и в световните дела – да насочат натам усилията си. Ако претендират да са народни представители на една демократична общност, мнозинството от която очевидно по обсъждания въпрос е на друго мнение – различно от тяхното.
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?