/Поглед.инфо/ По повод предстоящите парламентарни избори се изразяват множество мнения и обсъждат различни въпроси. Някои и наукоподобни. Но както и да бъдат разглеждани, без тук да се впускам в подробности, ще отбележа само, че онова, което изплува на повърхността като общо, е пряко свързано с представителността. От тази гледна точка, доколкото чрез народните представители от Седмото Велико Народно събрание от българското общество според преамбюла на действащата Конституция на Република България е прогласена решимостта за създаване на демократична, правова и социална държава може да се приеме, че като Обществен договор в нея е заложена идеята за народовластие, не би било излишно да се вгледаме в същността на т. нар. демокрация.

Както е известно, „δημοκρατία“ (от „δήμος“ – „народ“, и „κράτος“ – сила, власт) буквално означава „народовластие“. Какъвто термин се употребява и като мярка за степента на влияние на народа върху собственото му управление. Тук няма да се отклонявам в обсъждането на проблема дали строго погледнато и доколко противоречи или не на принципа на демокрацията използването като инструмент за управление мнозинството над малцинството или обратно – малцинството над мнозинството при взимане на едни или други решения. Намирам за уместно по този повод само да спомена същностните характеристики при дефинирането още от Античността на демокрацията, вкл. и в „Политика“ на Аристотел, които се свеждат до равенството и свободата. И според които принципи именно равнопоставеността на всички граждани пред закона и равният достъп до властта изразяват съдържанието и смисъла на демокрацията. При т. нар. представителна демокрация те намират своето проявление в неограничената възможност за всеки гражданин посредством свободно, законово установено право и по силата на еднаква тежест на всички гласове чрез избор да придобие качеството на народен представител. От което обаче не следва, че на избраните е делегирано самото народовластие, а не само упражняването на произтичащите от него пълномощия и функции за управление. Защото, ако би било иначе, това не ще означава нищо друго освен самоотрицание на народовластието. Т. е. изпразване от съдържание и смисъл на демокрацията. Следователно т. нар. представителна демокрация е само форма за проявление на същността на народовластието. И нищо повече. Тъй като формата без съдържание не е каквото и да е нещо. Затова съгл. ал. 2 на чл. 1 от Конституцията е обявено и за най-простите и неуки, че цялата държавна власт произтича от народа, която се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в нея. А така също, съгл. ал. 3 от същия, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Според Конституцията:

Чл. 4

  1. Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

  2. Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 5

  1. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

  2. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

А съгл. чл. 6

  1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

  2. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

При демокрацията това означава, вкл. че и при организирането и провеждането на процедура за избор всички граждани като участници, независимо дали като кандидати за представители или гласоподаватели за такива са равнопоставени. А ако има в т. ч. едни или други законови разпоредби въведени не от всички, а от тоя-оня, които противоречат на Конституцията като върховен закон, те са недействителни и като такива неприложими. Респ. проведен въз основа на тях избор – нищожен и поради това негоден да произведе каквото и да е действие с правно значими последици. И в случай, че въпреки всичко, ако не реално все още от формално разделените има остатъци от т. нар. съдебна власт, редно би било последната да изпълни възложените й от Конституцията функции съобразно предоставените й правомощия за контрол над всички институции и всеки невежа или самозабравил се в качеството си на един или друг техен институционален представител. Всичко друго е пародия на демокрация и в най-добрия случай – достойно за обект на сатира.