/Поглед.инфо/ Повод за следващото изложение са изявлението (за сега, доколкото не е налице официално произнасяне с указ) на президента относно датата за предстоящите избори за Народно събрание и предизвиканите от същото като реакция коментари дали и доколко е или не е подходяща въпросната дата.

Ако не единствен като явен, основният аргумент на изразяващите мнение за „прибързаност“, „необмисленост“ и т. п. на изразеното от държавния глава становище се основава на т. нар. пандемия, причинена от някакъв вирус. Какъвто, като оставим настрана освен друго присъщите за такива патогени мутации, се оказа толкова могъщ като идея, не само да порази ежедневието на хорското битие, но ако не способна да отнеме напълно, да окаже такова въздействие върху емоциите и разсъдъка на не малко от тях, пораждайки съмнение дали и доколко ония, които уж образовани се смятат за елит на обществото, действително са такива. Като каквито, понеже независимо дали били избрани или назначени, освен че могат да дават акъл, имат и право да го управляват, без да се съобразяват в т. ч. с основните правила за неговото устройство и функциониране.

Предварително бих искал изрично да заявя, че застъпвам и поддържам тезата за правилността, от гледна точка на актуалност, както в съответствие с конкретната ситуация, така и с Конституцията, на изразеното от президента становище за дата на предстоящите парламентарни избори, която ще се постарая да обоснова.

Проблемът несъмнено може да бъде разглеждан както от субективна, така и от обективна страна. Доколкото субективната опира до едни или други изградени на хипотетична база възможни конструкции, не намирам особен смисъл да се спирам на тях повече, освен беглото споменаване по-натам на някои отделни такива. Към каквито както досега не е изключено и в бъдеще да прибегнат и биха могли да се опитат да приложат все още заинатилите се да управляват страната. А що се отнася до споменатите вирус и обявена пандемия, свързаните с тях без каквато и да е стратегия разнопосочни и противоречиви мерки от всякакво естество, вкл. отнасящи се до ваксини и пр., смея да призная, че разглеждам като обективни фактори само условно. Тъй като неизвестните при тях са такова множество от непотвърдени безспорно твърдения и различни обстоятелства, което не гарантира в достатъчна степен достоверност на фактите, въз основа на каквито не само в България управляващите вършат каквото вършат. Затова е и хаосът навсякъде, който не допринася за преодоляване на скепсиса от страна на значителна и все повече увеличаваща се част от хората, освен у онези, които от страх са склонни да приемат на доверие каквото им се поднася като информация и налага като „спасение“. А напротив – подхранва подозрението и засилва увереността в неспособността на призваните да управляват, които ако не глупаци или некадърни са шайки от шарлатани – най-долнопробни мошеници и измамници.

Колкото до обективната страна, преди всичко бих изтъкнал конституционната уредба, отнасяща се до т. нар. Народно събрание. Според чл. 64 от Конституцията:

  1. Народното събрание се избира за срок от четири години.

  2. В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

  3. Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Текстовете от цитираната разпоредба пораждат необходимостта от изясняване на два въпроса – за мандата и за пълномощията на Народното събрание.

Изборите и избирането на народните представители само определят лицата, които ще имат пълномощието и ще съставляват част от парламентарния корпус. Конституцията и съответното изборно законодателство съдържат правилата относно това как се извършва изборът на народни представители. Тези правила обаче касаят и се отнасят само до завършването на процедурата по избиране на лицата, които предстои да представляват колективния орган – Народно събрание. Самото конституиране на последното, от кой момент става това и начинът, по който то започва своята работа като постоянно действащ орган, а така също и от кой момент избраните за народни представители се признават като лица, придобили такова качество са уредени в чл. 75 и чл. 76, ал. 2 от Конституцията. Свикването и провеждането на първо заседание и полагането на клетва от избраните за народни представители съставляват фактическият и юридически състав, в резултат от реализирането на който става конституирането на органа Народно събрание. От този момент, а не от парламентарните избори, започва да тече мандатът на Народното събрание. Иначе неговия мандат би се съкратил с времето, до което бъде открито първото заседание и положена клетва от избраните за народни представители, което противоречи на ал. 1 от чл. 64 на Конституцията, определен на четири години. Затова и що се отнася до предсрочно прекратяване пълномощията на народен представител и на парламента, тези въпроси са уредени в различни разпоредби – чл. 72 за народни представители, респ. чл. 99, ал. 5 за Народното събрание. Извън цитираните случаи мандатът на последното се прекратява с изтичането на срока съгл. ал. 1 на чл. 64 от деня на неговото конституиране по споменатия по-горе ред. С оглед на така разясненото, изразеното от президента становище е съобразено с обективния съгл. Конституцията факт на изтичане мандата на сегашното т. нар. Народно събрание.

Ал. 3 на чл. 64 от Конституцията дава възможност изборите за ново Народно събрание да бъдат произведени най-късно до два месеца след прекратяване пълномощията на предишното. В тази връзка е уместно да се внесат две уточнения:

1/ Повечето конституционни разпоредби не притежават, както е известно на юристите триелементна структура, състояща се от хипотеза, диспозиция и санкция. Някои съдържат хипотеза и диспозиция, а други само диспозиция. От обстоятелството, че отсъства санкция обаче не следва, че те са лишени от правна стойност и значение. Така напр. във връзка с клетвата от народните представители по чл. 76, ал. 2, каквато впрочем полагат също както президентът и вицепрезидентът съгл. чл. 96, така и членовете на Министерския съвет съгл. чл. 109 от Конституцията, в никоя от цитираните разпоредби не е предвидена санкция, няма и хипотеза, а единствено диспозиция. Т. е. не е предвидена санкция за неполагане на клетва, което опира до възприета правнонормативна техника. Не ми е известно, поне при действието на действащата Конституция, въпреки това някой избран не само за народен представител, а така също за президент и вицепрезидент или член на правителство да е отказал да положи въпросната клетва. Впрочем по повод клетвата Конституционният съд е бил сезиран и се произнесъл с Тълкувателно решение № 1/16.01.1992 г. по к. д. № 18/1991 г.: http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/7bac7856-d5b6-495f-b446-49f417348ae5, според диспозитива на което, имащ задължителна сила, макар отнасящо се за народните представители, неположил клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията не е встъпил в пълномощията си. Не би била безинтересна във връзка с клетвата и историческата справка към съобразителната част от цитираното решение. Вкл. да се спомене и тук по тоя повод напр., че съгл. чл. 84, т. 2 и чл. 86 от приетия на 3 април 1990 г. (в сила от 04.06.1990 г.) Закон за избиране на Велико народно събрание отказът за полагане на клетва е основание за прекратяване пълномощията на народен представител. Дали и доколко е резонно за великите депутати да е така, а за макар отказали да подпишат Конституцията после обикновени народни представители и какви ли не – иначе, поради което се е наложило Конституционният съд да се произнася по въпроса, е отделна тема извън предмета на настоящото. Както и да е, въпреки без санкция ал. 2 на чл. 76 от действащата да не задължава народните представители да спазват Конституцията и законите, за тая разпоредба освен изпълнена с нравствен и политически смисъл и стойност за тях като граждани, чрез тълкуването с цитираното решение на Конституционния съд е признато за безспорно, че тя има и правно значение. Проблемът е, че въпросното решение, а и самата Конституция не решават въпроса относно отговорността за нарушаване на Конституцията от страна на народните представители, въпреки и след положената клетва, встъпили вече в своите пълномощия за нейното спазване. А липсата на такава уредба открива възможности за всякакви злоупотреби, както ще стане ясно от следващата бележка.

2/ В предишна публикация: https://pogled.info/bulgarski/za-otgovornostta-na-pravitelstvoto.117951 споделих накратко за отсъствието дори на споменаване в действащата Конституция за отговорността на правителството. Липсва също така конституционно установен механизъм за контрол от страна не на избирателите, гласували за един или друг народен представител, а на суверена. Т. к. те не представляват само ония, които са ги избрали, а целия народ, за нарушения на Конституцията въпреки и след придобиване на това им качество. Свидетели сме на какви ли не прийоми, прилагани от страна на една марионетка, при това не само на вътрешни, а и външни за страната сили, представляваща като премиер т. нар. изпълнителна власт, посредством разни организирани от него формирования – щабове, съвети и пр., в съучастие с членовете в подобието на парламент, които шикалкавят по всевъзможни начини вкл. за неупражняване на парламентарен контрол над дейността на правителството, а изпълнявайки едни или други вкл. устни нареждания на вожда им, в т. ч. в рамките не само на дни, а и на часове какви законодателни действия да вършат и да преразглеждат, в продължение на години с цел запазване на властови позиции. Вкл. с мерак и след изтичане мандата на Народното събрание. Бих привел само един от многобройните примери: Решението на парламента за обявяване на „извънредно положение“ по препоръка на еднолично назначен със заповед от въпросния екземпляр т. нар. НОЩ и приемането на закон за мерките по време на неговото действие, впоследствие изменен и допълнен, като без да бъде отменено такова, а трансформирано в т. нар. „извънредна епидемична обстановка“, т. е. не по врат, а по шия на практика то продължава. И след като въпреки непрекъсващите протести с категорично заявявани искания за оставки наближава крайният срок за изтичане мандата на онова, което за мнозинството граждани не е легитимно да ги представлява като Народно събрание, всички ония – управляващи и опозиция, които са петимни колкото е възможно по-дълго да дерибействат, вкупом взеха да мъдруват дали заради „извънредната епидемична обстановка“ не било рано произвеждането на парламентарни избори на споменатата от президента дата. Целта на шмекериите на цялата тая пасмина, заедно с всичките им едни или други т. нар. мерки и агитацията за ваксиниране, повече от прозрачна е разколебаване на определяния от тях като електорат относно готовността за произвеждане на редовни избори за ново Народно събрание, имайки на ум освен мандата и пълномощията по см. на ал. 2 от чл. 64 на Конституцията на сегашния т. нар. парламент. А приказките за „до два месеца“ съгл. ал. 3 на цит. конституционна разпоредба са за баламите. Т. к. става дума за такъв срок не от изтичане на мандата, а от прекратяване на пълномощията на действащото „Народно събрание“. Което при липсата на нормативно установена дефиниция на т. нар. „извънредно положение“, при употребата в ал. 2 от чл. 64 на „или друго“ такова, за протакане до безкрай върши работа и т. нар. „извънредна епидемична обстановка“. Следователно освен по всички други съображения лакърдиите дали при такава „обстановка“ президентът не бил дообмислил и/или прибързал да обяви споменатата от него дата за произвеждане на редовни парламентарни избори най-общо се свеждат до евентуален опит да бъде подведен да сгафи или до оферта за колаборация. Но съгласно ал. 1 на чл. 1 от Конституцията, ако не реално, поне формално България е република с парламентарно управление, съобразно каквото се формира по установения ред и изпълнителната власт. От тази гледна точка, доколкото въпреки тоталния срив на доверие към сегашния парламент, депутатите най-безсрамно и безочливо отказват да се саморазпуснат, превръщайки конституционно установения върховен орган на народовластие в цирк, не е налице исканата от мнозинството граждани оставка и на правителството, обявената от президента дата е възможно най-удачната като коректна в съответствие с Конституцията. Дали и с какви способи, доколко споменатата сган ще си позволи, разчитайки евентуално и на т. нар. Конституционен съд да маневрира, базирайки се на ал. 2 и 3 от чл. 64 от Конституцията под предлог на т. нар. „извънредна епидемична обстановка“ с цел отлагане колкото е възможно по-близо до предстоящите президентски избори, е събитие, на което предстои да станем свидетели.

В заключение ще си позволя да спомена – за всички онези, които волно по свои убеждения и пристрастия или неволно вкл. от страх в суматохата биха могли да се подведат от потока разнородна облъчваща информация, да не се ограничават единствено до своите претенции и критики спрямо един или друг от представителите на която и да е институция. А осъзнавайки трезво, че не от който и да е, а единствено от тях зависи промяната, каквато искат, всеки да имат предвид: „Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.“ (Имануел Кант). Така да гледат и на изявлението на президента – като на сигнал за мобилизация на гражданското общество съобразно предоставените му от Конституцията пълномощия.