България

За прокуратурата и медиите

/Поглед.инфо/ По повод позицията на Главния прокурор, заявена вкл. и в интервюто от 26.06.2020 г. в предаването Панорама по БНТ във връзка с комуникацията чрез медиите с цел информиране на обществото относно дейността си, предлагаме на вниманието и интереса на гражданите част от Становище 8 (2013) одобрено на 8-мото пленарно заседание на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП), което би трябвало да е известно както на Главния, така и на останалите прокурори:

Максим Кръстев 7463 прочитания
За прокуратурата и медиите

II.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

17.       Отношенията между прокурори, медии и страните по производства се осланят на три основни групи принципи:

- принципи, осигуряващи подходящ баланс между необходимостта да се гарантира осъществяването на независимо, обективно и прозрачно правосъдие, от една страна и от друга страна, зачитането на други основни права, като свободата на изразяване и свободата на пресата, които, от своя страна, могат да бъдат предмет на ограничения, които са водени от правни основания, преследват една или повече законни цели, например защита на правата на другите, безпрепятствено протичане на разследванията или защита на личния живот, представляват необходимост в едно демократично общество, и са пропорционални на законни цели, имащи отношение към неотложни въпроси, свързани със социалните потребности;

- принципи, защитаващи правата на отделния индивид, в частност правата на обвиняемите и жертвите (в това число правото на достойнство, личен живот и сигурност, както и презумпцията за невинност);

- принципи, свързани с процесуални права, особено в случаите, когато прокурорът участва като равноправна страна в съдебния спор (например, изискването за равнопоставеност на страните и справедлив процес).

При конфликт между гореизброените принципи, следва да бъде търсен подходящия баланс между тях.

Свобода на изразяване и свобода на пресата

18.       Всеки има право на свобода на изразяване, включително участниците в правни процедури.

19.       Прокурорите също разполагат с правото на свобода на изразяване, при спазване на принципите на служебната тайна, задължението за поверителност, задължението за дискретност и обективност. При появите си в медиите, независимо от характера на появата, те трябва да съзнават възможните рискове да бъде накърнена безпристрастността и авторитета на прокурорската служба.

20.       Необходими са гаранции за свободата на пресата по време на процесуални действия. Съдебната практика по отношение на член 10 от ЕКЗПЧ гласи, че е дълг на пресата да съобщава информация или идеи по въпроси от обществен интерес, което включва в себе си и правото на обществото да получава такава информация и позволява на пресата да изпълнява ролята на обществен страж “public watchdog”(съгласно терминологията на Съда). Изпълнявайки тази своя роля, пресата допълнително ще защитава своите права, като дава своя принос към дебатите по въпроси от законен обществен интерес.

21.       В рамките на комуникацията си с медиите, прокурорите са длъжни да гарантират, че свободата на изразяване и свободата на пресата няма да имат предимство пред законните права и интереси на отделния индивид (в това число уязвимите слоеве на обществото като ненавършилите пълнолетие лица, жертвите на престъпления, членовете на семействата на обвиняеми лица), изискванията за защита на личните данни и задължението за поверителност.

Свобода на получаване и предаване на информация

22.       Необходими са гаранции за общественото право на информираност. Начинът на получаване на информация, обаче, може да варира в зависимост от конкретните обстоятелства на производството и да подлежи на ограничения, с оглед зачитането на основните принципи.

23.       Осъществявайки комуникация с медиите, прокурорите следва да предоставят информация под форма, която не пречи на хода на следствието, наказателното преследване и целите на разследването; не накърнява правата на трети страни, не оказва влияние върху лицата, участващи в разследването или производството; не влия върху изхода на съдебното производство.

Презумпция за невинност и права на защита

24.       От прокурорите се изисква да проявяват особено внимание по отношение правата на защита, свободата на изразяване, презумпцията за невинност и правото на информираност.

25.       Прокурорите следва да зачитат правата на защита. Това се изразява в стремежа да не се разпространява преждевременна информация и винаги да се дава възможност за реакция от страна на защитата. Разгласяването на информация, която нарушава правото на жертвите да бъдат подходящо информирани, следва да се избягва. Предоставянето на информация не бива да нарушава индивидуалното право на справедлив процес.

26.       В хода на комуникацията с медиите, прокурорите не трябва да застрашават сигурността на участниците в процеса, в това число свидетели, жертви, прокурори и съдии, свързани със случаи от висок обществен интерес.

27.       Необходимо е постигането на баланс, посредством зачитане на принципа за невинност до доказване на противното, между обществената информираност и защитата на достойнството и честта на отделния индивид. Със своите действия, доколкото е в юрисдикцията му/й, прокурорът не трябва да привлича медийното внимание върху задържаното лице и трябва да предпазва участниците в процеса от медиен натиск, като особени усилия са необходими за защита на жертвите на престъпления от медиен тормоз.

Личен живот и достойнство

28.       Независимо от ролята си в него, на всеки етап от процеса участниците имат правото на достойнство, зачитане на личния и семейния живот, и сигурност.

29.       Доколкото е възможно, самоличността на заподозрените лица не трябва да бъде разгласявана по време на разследващата фаза. Правата на жертвите трябва да бъдат взети предвид, преди тази информация да бъде направена публично достояние.

Пълният текст на цитираното Становище може да се намери на: https://rm.coe.int/16807482bb

Още от България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00
Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30
Кървав плач за българското училище
Образование

Кървав плач за българското училище

/Поглед.инфо/ Общественото ни пространство е заливано от епитети за „сринатото“ българско училище, а резултатите от PISA се използват за медийна истерия и внушения за тотален колапс. Проф. Любомир Халачев подлага на критична дисекция мантрата за „радикалните реформи“, разрушения авторитет на българския учител и пълното отсъствие на дисциплина. Докато медиите подминават успехите на хиляди отличници, истинските проблеми се коренят в липсата на държавна политика, родителската безотговорност и формулата „парите следват ученика“.

20.09.2026 05:36