/Поглед.инфо/ Незначителният повод да напиша този коментар е, че наскоро попаднах в Actualno.com на следното тенденциозно заглавие: "Слабо образованите се притесняват от приемане на еврото, а бизнесът масово подкрепя". По-дълбоката причина е натрупващото се от тридесет години възмущение от престъпленията на "героите" на прехода срещу страната и убеждението, че ако сънародниците ни, с право отвратени от политици и медии, продължат да бъдат пасивни и позволят замяната на лева с евро, това би довело в среден план до по-тежка икономическа и политическа катастрофа от всичко преживяно досега.

Горната публикация в Actualno.com представя проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч за обществените нагласи за въвеждане на еврото. Без данни, подкрепящи точно този аспект на изследването, се твърди, че "най-неинформирани и с най-много опасения са хората от най-малките населени места и тези с ниска степен на образование".

Възможно е самото твърдение да не е невярно и дори да е подкрепено с данни. Всеки може да прецени дали такива нагласи са изненадващи, като се имат предвид катастрофалните демографски и икономически последствия на прехода досега за цялата страна, но в най-тежка форма - за малките населени места, за необразованите и социално слабите.

***

Общото внушение обаче е измамно и прикрива истинските въпроси:

Защо няма обществен дебат, защо достъпни факти за последствията от въвеждане еврото за страните от периферията се премълчават?

Дали по-голяма информираност би намалила опасенията, както се внушава, или напротив, би увеличила подкрепата за отлагане на членство в Еврозоната?

Надареният със здрав разум български читател се досеща, че отсъствието и отлагането на информиран обществен дебат по темата е достатъчно ясен отговор на последния въпрос.

Ще се опитаме да предадем достъпно някои важни моменти от кризата на Еврозоната, позната на света като гръцка криза, с надеждата те да помогнат на читателя да получи представа за реалната ситуация и за степента, в която повтаряните до втръсване послания за общи ценности и споделено възстановяване прикриват всъщност агресивни немски и френски интереси, както и прехвърляне на загубите от кризата през 2008 от центъра на ЕС към страни от периферията и към социално слабите слоеве на населението.

***

Важни моменти в годините преди кризата на Еврозоната, или защо денят не си личи по заранта:

Еврото е въведено през 1999 - 2001 година. Лисабонската стратегия от март 2000 поставя цел "до 2010 ЕС да се превърне в най-конкурентноспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж ... с по-добра социална интеграция" (1). Финансовите среди във Франкфурт, Лондон и Ню Йорк тънат в оптимизъм. През 2003 икономистът и нобелов лауреат Робърт Лукас твърди, че проблемът с икономическите депресии е практически решен.

Банки от центъра на ЕС, най-вече немски и френски, кредитират безотговорно и агресивно, страните от Еврозоната в Южна Европа задлъжняват рязко, но са способни да издават държавни облигации с ниски лихви, поради "ниския" риск, без оглед на икономически показатели. Това е тежък дефект на Еврозоната, който по една случайност облагодетелства правилните европейци. Печели германският износ и индустрия.

На банките е позволено да се саморегулират, да отчитат занижен риск, включително нулев държавен риск, и съответно да поддържат недостатъчен капитал, необходим в случай на криза. Разумните гласове са пренебрегвани. Един по-прям финансист в American Morning/CNN каза, че да оставиш банка да се саморегулира е все едно да се довериш на куче да пази купчина кокали.

Описаното дотук означава, че европейските стратези и финансисти очакват лятното време на благоприятната икономическа среда да продължи вечно. И че не са чували какво казват хора патили - че лятно време без абичка, и зимно време без торбичка не е препоръчително да се правят Лисабонски стратегии...

***

Първо действие на кризата в Еврозоната:

Финансовият крах през 2008 е леден душ върху горните настроения. Всички споделени ценности за забравени. Започва борба за политическо оцеляване и търсене на изкупителни жертви. Кризата започва с разпад на американски финансови и застрахователни институции. Това води до тежки банкови загуби в ЕС и през октомври същата година Франция и Германия осигуряват държавна помощ, и гаранции за собствените си банки в размер съответно на 360 милиарда евро за френски (2), и 500 милиарда евро (3) за немски банки - малко известен факт. Тези спасителни пакети обаче покриват само загубите от американските фалити.

В края на 2009 френски банки притежават малко над 100 милиарда евро гръцки държавен дълг, пак толкова притежават и немски банки, или общо около 70% от целия гръцки дълг. Заедно притежават и общо около трилион държавен дълг на страните от периферията - Гърция, сравнимата по размер Португалия, и много по-големите икономики на Испания и Италия (4). Пренебрежителният акроним за тези страни, използван в ЕС е PIGS - случайно или не означаващ "свине" (за краткост надолу ще говорим само за тези четири страни, оставяме настрана Кипър, Ирландия и другия неласкав акроним - GIPSIC).

Утежняващо обстоятелство е, че френските банки са толкова зле капитализирани, че дори само загуби, съизмерими с гръцките задължения, биха ги направили неплатежоспособни. Друго утежняващо обстоятелство е сравнително високия държавен дълг на Франция от 83% през 2009 (днес той е много по-висок).

В паниката след кризата кредитирането е затегнато през 2009, гръцките частни банки практически фалират, лихвите по гръцки дълг в началото на 2010 скачат от 4 до над 30 процента, Гърция вече не може да издава нов дълг, с който да покрива плащанията по стария дълг, и се оказва на ръба на фалита.

Според договора от Маастрихт на Гърция трябва да се позволи да фалира. В него изрично се изключва спасяване и прехвърляне на задължения на държави, изпаднали в несъстоятелност, към други членове на съюза. Президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише обаче (5), както и Франция, и Германия (6) са против допускане на гръцки фалит, опасявайки се от паника и повишаване на лихвите по дълга на останалите PIGS/страни от периферията, които едва се крепят, и ефект на доминото с последващи държавни фалити. Междувременно големите френски банки в началото на 2010 вече също са на ръба да се окажат неплатежоспособни и да поискат помощ, което би принудило немски банки да поемат огромни загуби и би заплашило с увеличени лихви, и вероятен фалит самата Франция. Дори само част от горното би довело до края на Меркел и Саркози като политици, и до разпад на Еврозоната.

***

През 2010 започва второ действие на кризата:

Спасяването на немски и френски банки за втори път е нещо, което Меркел и Саркози не могат да поискат от парламентите си след вече получената огромна помощ през 2008. С върховен цинизъм те представят помощта за собствените си банки като солидарност и помощ за Гърция през 2010. Както казва Жан Клод Юнкер, "когато ситуацията е сериозна, е допустимо да се лъже" (7).

В спасителните пакети за Гърция - първия през 2010 за 107 милиарда евро и втория през 2012 за 130 милиарда евро - е привлечен да участва и МВФ, и са използвани редица мерки за прикриване на нарушените правила на ЕС, на ЕЦБ и на МВФ - така наречената Тройка.

По-малко от 10 милиарда евро, или под 5% от горните над 230 милиарда достига до гръцката държава (8). Над 90% от първия пакет и голяма част от втория отива за покриване на загубите на френските и немски банки, които до края на 2012 успяват да разпродадат гръцкия държавен дълг, който притежават. Естествено нов дълг, и загуби от преструктуриран дълг, са поети от Гърция, която продължава да задлъжнява безнадеждно, и от гръцки пенсионни фондове, и малки инвеститори. Меркел, Саркози, заменен от Оланд, френските и немски банки са спасени за момента. Главният икономист на ЕЦБ Юрген Щарк и президентът на Бундесбанката Аксел Вебер през 2010 протестират, и по-късно подават оставка, предвиждайки тежките дългосрочни последици от горните политики в нарушение на правилата на ЕС, ЕЦБ, и МВФ.

***

Няма да описваме трагедията в Гърция, причинена от орязването на здравни разходи, отменени и намалени заплати и пенсии, студентски помощи, социални услуги. Но най-зловещият аспект, по думите на Варуфакис, след всички цинични мерки, описани дотук, е създаването на институции от Тройката - обърнете внимание - неподвластни на гръцкия парламент и правителство, които упражняват гръцки банков контрол, назначават ключови постове в гръцката данъчната система, и провеждат приватизация на гръцки национални активи (извън държавен контрол!) под мото "Всичко трябва да бъде разпродадено!". Една от тях е HSFS (Hellenic Financial Stability Fund, Гръцки - само на думи, а реално контролиран от Тройката - фонд за финансова стабилност).

Един историк от Харвард сравни тези политики с колониалните мерки в Египет през 19 век (9). Смятам, че е прав и че единствената разлика между Египет през 1880 и Гърция днес е, че етикетът "колониализъм" е заменен с етикета "европейски ценности и солидарност".

***

В заключение:

Дотук описахме само първите години на кризата, с цел да покажем кой наистина беше спасен, и за чия сметка. Както вълците в тежка зима започват самоизяждането от най-слабия член на глутницата, така и страните от Еврозоната се нахвърлиха да "спасяват" Гърция през 2010, чието задлъжняване и източване позволява на останалите да отклонят вниманието от собствените си грешки и засега да избегнат явен фалит.

До 2014 описаните мерки в "помощ" на периферията и допълнителни задължения се равняват на около един трилион евро, или около 5,000 евро дълг на всеки гражданин на платежоспособна страна от Еврозоната. До 2018 чрез допълнителни количествени улеснения и изкупуване на активи, бяха поети над 3 трилиона евро нови задължения, а след Ковид кризата и до края на 2022 общите "количествени улеснения" на ЕЦБ са над 9 трилиона (10) - това са задължения, които някой трябва да връща.

Няколко странични забележки от позиция на някой, който не е икономист: Има ли смисъл да броим нулите и трилионите? Еврозоната вече е зомби икономика - нито платежоспособна, нито фалирала. Но докато продължава затъването, претендирането и спасяването на политически кариери, нови изкупителни жертви се търсят, защото някой трябва да плаща, поне привидно, споменатите задължения.

Вероятно отделни детайли от горното могат да бъдат оспорени, но не и общата картина, според мен. Тя е потвърдена от цитираните книги на Варуфакис и Вернер-Зин - единият е от Гърция, а другият - от Германия, и двамата убедени поддръжници на ЕС.

Трябва ли България да се присъедини към Еврозоната като една от най-слабите икономики в нея? Нека читателят прецени и да не се оставя да бъде убеден, че не е достатъчно информиран, за да има мнение. Неотменимо право на всеки гражданин е да участва в решаването на въпроси за българския интерес, икономика, пари и в крайна сметка суверенитет.

Гръцкият референдум през 2015 и гордото гръцко OXI/НЕ срещу европейската принуда дойде късно и не помогна на Гърция. За нас текат последните дни, в които навременен референдум за отлагане на членство е възможен. Ще го подкрепя безусловно и призовавам читателя да стори същото, каквото и да е мнението му за еврото.

Да кажем НЕ на приемането на еврото през 2024 година е последна възможност да избегнем неизмеримо по-тежка катастрофа. А също и в скромна мяра да помогнем на страните от центъра на Еврозоната по начин, който би трябвало да им е познат.

Източници:

1. European Parlament, Lisbon European Council 23, 24 March 2000, https://www.europarl.europa.eu/summits/lis1_en.htm

2. Франция обявява спасителен план за банките за 360 милиарда / France unveils 360 billion euro bank rescue plan, October 2008:

https://www.reuters.com/article/us-financial-france/factbox-france-unveils-360-billion-euro- bank-rescue-plan-idUSTRE49C60R20081013

3. Германия приема спасителен план за банките за 500 милиарда / Germany adopts 500 billion euro bank rescue package, October 2008:

https://www.reuters.com/article/us-financial-germany-idUSTRE49C5PX20081013

4. Глава 2, Зрели хора в стаята. Моята битка с европейското задкулисие./

Adults In the Room: My Battle with Europe's Deep Establishment, Yanis Varoufakis, 2017

5. Глава 8, Капанът на Еврото / The Euro Trap, Hans Werner Sinn, 2014

6. Защо Франция и Германия полагат толкова усилия да отложат фалита на Гърция, M. Feldstein, The National, 29.09.2011, Why France and Germany try so hard to delay a Greek default

https://www.thenationalnews.com/business/why-france-and-germany-try-so-hard-to-delay-a- greek-default-1.354083

7. Зашеметяващото лицемерие на Жан Клод Юнкер

https://www.spectator.co.uk/article/jean-claude-juncker-s-staggering-hypocrisy/

8. Къде отидоха парите от спасителния пакет за Гърция?/Where did Greece's bailout money go?, 05.04.2016

https://www.dw.com/en/most-of-greek-bailout-money-went-to-banks-study/a-19234391

9. Колониалният произход на гръцките спасителни мерки / The Colonial Origins of the Greek Bailout, 27.07.2015

https://imperialglobalexeter.com/2015/07/27/the-colonial-origins-of-the-greek-bailout/

10. Страница за съобщаване на глобалните количествени улеснения/QE

https://www.atlanticcouncil.org/global-qe-tracker/

За автора:

* И.Илиев е инженер по изчислителна техника, Технически университет, София и консултант по проекти и системи за регулация на финансов риск в петте големи (Big Five) канадски банки в Торонто.