/Поглед.инфо/ Свободата на словото е свещено право. То е формулирано за първи път от революционното Национално събрание на Франция в чл.11 на Всеобщата декларация за правата на човека и гражданина от 26 август 1789 г. Правото на свобода на словото е признато и в Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., в член 19, т.2 на който се постановява: "Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор".
В българската конституция отношение към свободата на словото имат три члена:
- Свободата на мнение (чл.39, ал.1): “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”.
- Свобода на медиите (чл.40, ал.1) : "Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Това право е изключително вярно, защото медиите са място за размяна на идеи и средство за формиране на обществено мнение. Допускат се ограничения на свободата на медиите само с оглед защитата на конституционно установения ред;- запазване на обществения ред и превенция на престъпността; защита на здравето и морала и - защита на репутацията и правата на другите граждани".
- Свобода на информацията (чл.41, ал. 1) : "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Това правотърпи отношения, също с оглед на- защитата на националната сигурност; - запазване на обществения ред и превенция на престъпността; - защита на здравето и морала; - защита на репутацията и правата на другите граждани; - съображения за запазване на тайна"..
Или на пръв поглед, проблеми със свободата на словото не би трябвало да има, тъй като то е защитено от българската конституция.
На практика обаче, България традиционно е на незавидно място в Европа и света по свобода на словото. За 2021г. нашата страна е на последно място в Европа и на 112 място от наблюдавани 180 държави в класацията на "Репортери без граница"- международна неправителствена организация, базирана в Париж, която изготвя ежегодни доклади за състоянието на свободата на словото в света.
С идването на власт на правителството на "Продължаваме промяната" надеждите са че свободата на словото ще бъде гарантирано не само на теория, но и на практика. В условията на прерастналия във война руско- украински конфликт обаче, в страната настъпи поляризация на общественото мнение и на конфронтация между две основни групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици и политолози, някои с русфобски уклон, изразява мнение, че Путин/Русия извършват непровокирана агресия срещу Украйна, в опит за осъществяване на имперски амбиции и възстановяване под някаква форма на бившия Съветски съюз. Втората група, около която гравитират русофили, посочва, че конфликтът е предизвикан от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от договорката между САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде приета в НАТО, което застрашава националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води битка в медийното пространство, и за съжаление тя започна да рефлектира и върху свободата на словото. Фактите в това отношение показват, че са налице опити от страна на първата група, да се ограничат медийните изява на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея мнения и твърдения се лансира дезинформация за руско- украинския конфликт, и че тази група се превръща в проводник на путинската пропагандна машина.
Ето няколко примера.
В интервю по БНР евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че свободата на медиите, свободата на словото не е абсолютна, и че демократичните държави трябва да имат инструменти да се защитят от дезинформацията.
Вярно е, че свободата на словото не е абсолютна, но международно приетите норми за свободата на словото, а и българската конституция конкретно посочват случаите, в които свободната на словото може да бъде ограничена, и никъде не се споменава, че тя може да бъде ограничена заради политическа дезинформация. Това е така, защото такова ограничение може да бъде наложено само със закон и от съответно създаден за тази цел държавен орган. Но създаването на такъв орган, който да определя кой изложен факт е дезинфорцация, би дало мощен инструмент на държавата да ограничава свободата на словото. Затова и призивът на Ковачев за създаване на такъв инструмент не е нищо друго освен посегателство върху свободата на словото в трите му форми- свобода на мнение, свобода на медиите и свобода на информацията.
Друг пример са различни изявления на политолога Евгени Дайнов. Според него русофилите и онези, които изразяват положително мнение за Путин, са пета колона на Русия в България. Особено критичен е той към радио "Хоризонт", което според Дайнов предоставяло платформа на руската пета колона. Той критикува и "онези политици, чиновници, журналисти и интелектуалци, за които обслужването на интересите на Русия е по-важно дори от живота на децата им". И за да не остави съмнение как следва да се постъпва по отношение на тези журналисти и интелектуалци, на 25 февруари 2022 г. той писа в страницата си във "Фейсбук": "Из цяла Европа трябва да се задействат службите за сигурност. Руската пета колона и агентите за влияние да бъдат обезвредени".
Това мнение на Дайнов е пълно отрицание на свободата на словото, от него лъха онова мракобесие от епохата на Сталин и Хитлер, когато са били "обезвреждани" неудобни журналисти и интелектуалци.
Ето и друг пример.
Плурализмът, като форма за изразяване на различни мнения, е основна част от свободата на словото. И е странно, когато плурализмът се поставя под въпрос от телевизионния експерт Светлана Божилова. На 15 март в интервю пред "Фрогнюз" тя се обяви срещу медийната "отвратителна и уродлива пропаганда на Владимир Путин", която водела до тежки деформации. В България имало много партийни телевизии, които разделяли обществото. "Не може да каниш за участие в дискусия личност, която е на страната "на палача" казва тя... Ако има евреин, оцелял в Бухенвалд, значи ли това, че трябва да поканим и някой от екипа на Гьобелс да коментира случая?... Много се спекулира и бърка в момента. Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки".
И нейните стрели са насочени към националното радио, където Волгин се опитва да отстоява принципа на плурализъм, като предоставя възможност за излагане на различни гледни точки по политически събития.
Светлана Божилова говори за "криворазбрана представа за обективност", но кой е органът, който следва да дава преценка коя обективност е правилна и коя криворазбрана, и в тази връзка да взема съответни мерки? Като уволнение на журналисти например, какъвто беше случая с в БНР, когато беше уволнена на 12 септември 2019 г. радио журналистката Силвия Великова, известна с това, че задава неудобни въпроси. Или като се упражни натиск върху издател на вестник, какъвто случай имаше с издателя на в-к "Сега".
В тон с мнениетго на Божилова е и изказване на Соломон Паси в студиото на „Тази събота“ по БТВ. Трите най- големи заблуди, каза той, са, че трябва да се чуят всички гледни точки,че истината е някъде по средата, и решението идва с дипломация. И поясни: "Истината не е във всички гледни точки, а в добрите гледни точки".
Мнението на Паси представлява пълно отрицание на принципа на плурализма и на свободата на словото. Кой ще определя кои са добрите и кои лошите гледни точки? Искаме ли Соломон Паси или лично Божилова да оглави примерно някакво министерство на истината, което да определя коя истина е обективна и добра и коя не е?
Тревожно е и едно решение на Съвета за електронни медии (СЕМ), което има отношение към свободата на словото. По предложение на председателката Бетина Жотева, СЕМ взе решение да спре разпространението на руски телевизионни програми на територията на България, защото не представяли безпристрастно новините. Бетина Жотева и членките на СЕМ не са политическа институция, те не разполагат нито с капацитет, нито с пълномощия да оценяват пристрастността или безпристрастността на предавания на чужди, че даже и на наши телевизии. Ако имаха това право, досега да са забранили предаванията на няколко телевизии, които изразяват пристрастия. А забраната на руските телевизии отнема правото на българските зрители да чуят гледната точка и на руската страна, то е посегателство срещу свободата на медиите и напомня онези времена на комунистическия режим, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език - по същата причина, гражданите да нямат достъп до друга гледна точка
Както Бетина Жотева, така и Андрей Ковачев, Евгени Дайнов, Светлана Божилова и Соломон Паси не са случайни личности. Андрей Ковачев е член на Европейският парламент, от години пребивава в Брюксел и би трябвало да е запознат с принципите на свободата на словото. Евгени Дайнов е професор по политически науки, завършил е средно образование в Англия и е получил магистърска степен в Оксфорд, би трябвало да е наясно като никой друг със свещеното право на свобода на словото. Соломон Паси е бивш депутат и външен министър. Светлана Божилова е доцент, преподавател по телевизионна журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски" и би трябвало да е експерт по свободата на словото изобщо и най- вече в частта му за свобода на медиите, и да е защитник на плурализма. Тя, наред с Васко Кръпката и общо 35 български "интелектуалци и общественици", сред които юристи, журналисти, писатели, лекари, хора от бизнеса и др., в началото на март т.г. изпратиха отворено писмо до премиера, парламента, министри, СЕМ и главния прокурор, както и до медиите, в което настояват да се вземат адекватни мерки срещу злоупотребата със свободата на словото и използването му за недемократични цели. В писмото се говори за това, че имало много български медии и български журналисти, които от години участвали в руската хибридна война срещу България и Свободния свят. Контролните органи в лицето на СЕМ и КРС (Комисия за регулиране на съобщенията), гласи писмото, не ги санкционират, "аргументирайки се" с наличието на свобода на словото и липса на цензура в България. Твърди се и, че БНР и БНТ от години не изпълняват тези свои задължения - както заради политически поръчки, така и поради липсата на подготвени свободомислещи журналисти. Предлага се, що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, те могат да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис "непроверена/едностранчива информация". Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган да бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на "хибридните медии" по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за "хибридни".
В своя публикация "Коституционно-правни аспекти в медийната дейност" в "Правен преглед" на НБУ, проф. Райна Николова сочи, че един от конституционните принципи, залегнали в българската правна система, е принципът на политическия плурализъм и принципът за разделението на властите. Свободата на мнение, пише тя, се възприема като ограничител на регулативните функции на държавата в политическата, идеологическата и духовната сфера. Свободата да се изразяват мисли, възгледи или идеи, които не съвпадат с официалната позиция на държавната власт или нейни представители, позволява да се упражняват в най-широк аспект конституционни принципи и права, такива като политическият плурализъм и свободата да се търси, получава и разпространява информация.
Точно и ясно казано. Искането СЕМ, незнайно защо и КРС, която има съвършено различни правомощия, и някакъв друг държавен орган, който да прави някакъв списък на "хибридни медии", по незнайно какъв критерии, всички те да санкционират и блокират уебстраниците на такива мнения, не е нищо друго освен призив държавата да поеме чрез свои органи ролята на цензор, в пълно противоречие с правото на свобода на словото, принципите на което са ясно провъзгласени в международни документи и в Конституцията на страната ни.
Първата поправка от 1791 г. на Конституцията на САЩ гласи, че “Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на словото и печата”. Основните права, защитени от Първата поправка на американската конституция могат да се ограничават само в полза на “непреодолим” държавен интерес. Провъзгласена е преди около 230 години и е препоръчително доцент д-р Божилова да се запознае и съобразява с нея, не само когато изразява публично мнение, засягащо свободата на словото, но и когато преподава на своите студенти.
В едно от своите послания от 2013 г . към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР предоставя платформа на руската пета колона у нас, писа:
"Предупредени сте.... Да няма после „Ама откъде дойде това?” когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на ЕС, а в петък сутринта разберете, че „в интерес на националната сигурност” вече сте членове на Русия. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете".
Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора предупредени сте. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете. За да не се събудите някоя сутрин в държава, намомняща онази описана от Джеймс Оруел в книгата му "1984" и да разберете, че сте включени в някакъв списък за санкциониране или "обезвредяване" на лица- "агенти за влияние", разпространяващи дезинформация и "хибридни" новини.