/Поглед.инфо/ Днес от основните средства за масова информация – БНТ, БТВ, Нова ТВ и други ни убеждават, че България трябва да започне да снабдява Украйна с оръжие. В Народното събрание ще се проведе гласуване по проект за решение, с което да бъде даден мандат на правителството за предоставяне на военна помощ за Украйна…

Всичко това ни връща повече от 80 години назад. На 14 декември 1941 г. Царство България обявява т.нар. „Символична война“ на САЩ и Обединеното кралство. Тогава почти всички депутати в Народното събрание при приемането на акта за „Символичната война“ се изправят на крака с бурни аплодисменти.

Отговорът на тази т.нар. „Символична война“ започва през 1943 г. Тогава като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват операцията „Point Blank“ (Прицел от упор), т.е. бомбардировъчна война срещу България. Резултатите за нашата Родина са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали. Тежко ранени са 4744 души. Само в София са разрушени 12 657 граждански обществени и жилищни сгради, като повредените в една или друга степен са многократно повече.

Казано с други думи това е пряката „цена“, която плаща българския народ за „храбростта“ на тогавашните български нотабили да обявят война на САЩ и Великобритания за да бъдем като държава „солидарни с Германия и другите съюзници от Тристранния пакт“. За радост не платихме една друга цена – третата национална катастрофа, т.е. да загубим значителни части от територията и населението на нашата Родина. От която трета национална катастрофа ни спаси Москва! Нима забравихме това?!

Сега, когато войнолюбиви сили отвън и отвътре ни тласкат да „наливаме масло в огъня“ на конфликта между два братски славянски народа, трябва да се запитаме дали се учим от уроците на историята?!

И най-вече дали мъдрата, истинско българска позиция, която не създава разделителни линии, както в българското общество, така и такива с братски славянски и православни народи, не е тази: нашето Отечество да се обяви за зона на мира, т.е. да няма чужди войски и бази, да няма участие – пряко и непряко във военни действия и конфликти. И на тази платформа като зона на мира да заяви за себе си и като брод за мир, като мост към мира. Т.е. да стане място, където да се водят разговорите как да се прекратят военните действия…

Така ще докажем, че сме научили уроците на историята, на нашата история!!!

За Българския Национален съвет за мир:  Проф. Нако Стефанов

За Брод за България: Лазар Мурджев