/Поглед.инфо/ Salus populi suprema lex esto
Марк Тулий Цицерон

Ключов фактор за изход от кризата е насърчаването ролята на гражданското общество в съответствие с ал. 1 на чл. 11 от Конституцията, според която: „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.”, предоставящ паралелно с политическите партии на алтернативен начин за представяне на различни гледни точки и отчитане на разнообразните интереси в процеса на вземане на решения. Гражданското участие, при което хората имат възможност да влияят на управленските решения, като елемент на демократичния процес е с дълга история, произходът и корените на което могат да бъдат проследени до Древна Елада.

В "Политика" Аристотел свързва определението за най-добро управление – полития, с термините "политическа общност" и "политическа организация". Според него "политическото устрояване" е непостижимо без включване/ангажираност на възможно най-широк кръг от граждани, (според употребяваната съвременна стилистика – на "гражданското общество"). Защото гражданското участие е начин за пряко изразяване на мнението на гражданите в управленските решения, което носи редица ползи. Сред които информиране на обществото и споделяне на идеи по обществено значими въпроси, генериране на обществена подкрепа в дух на сътрудничество и доверие между управляващи и управлявани.

Днес, що се отнася до България освен от националното гражданското участие, ако не гарантирано е правно регламентирано и в Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/C 326/02), прогласена от Европейския парламент, Съвета и Комисията през 2012 г., включена в Договора за Европейския съюз (ДЕС), според ал. 1 на чл. 6 от който: ”Съюзът се основава върху принципите на свободата, демокрацията, уважението на човешките права и основните свободи, и върховенството на закона, принципи, които са общи за всички държави-членки.”. За разлика от бюрократичния или технократичен начин за взимане на публични решения, демократичният се основава на убеждението, че всички, които ще бъдат засегнати от дадено решение, имат право да участват в него. А участието означава достъп до процеса и изискването за отчитане мнението на участващите наравно с едни или други изразявани становища за ефикасност и рационалност. Въпреки това променящите се модели на политическо участие, наблюдавани през последните повече от 40 десетилетия, влизат в конфликт с традиционната демократична теория и практика. Затова делиберативната демократична теория предпоставя необходимостта от широко гражданско участие, което изисква всички граждани да имат възможност да участват и да използват тази възможност. Практиката обаче показва, че голяма част от гражданите нямат действителна възможност да участват по начините, описвани от теоретиците на демокрацията, което ограничава включването им активно в такова участие. Политическото участие сред гражданите на либералните демокрации през последните десетилетия отслабва, което води до разширяване и увеличаване на неравенството. Според делиберативната демократична теория социалната справедливост е онова, без което е невъзможно нормалното функциониране на демокрацията. Идеята, от която изхожда споменатата теория разчита на гражданското общество, което в съвременните либерални демокрации отслабва, защото те страдат от намаляващото политическо участие, резултат от което се явяват различни форми на политическо неравенство. А резултат от политическото неравенство са неравенствата във всяко друго измерение. Разбира се от това не следва, че политическото равенство е мантра или разковниче за постигане на каквато и да е свобода, вкл. за участие при формиране на значими за обществото решения, доколкото не се дължи единствено на непросветеност поради липса или невъзможност за придобиване на образование, а и поради готовността за робуване. Робът си е такъв по душа, понеже не знае какво да прави със свободата и затова е неспособен за друго, освен да слугува на един или друг господар срещу каквито огризки от своята трапеза му подхвърлят. Властта на народа може да бъде покварена със същата отрова като личната власт, тъй като обхватната злина на демокрацията е тиранията на мнозинството или по-скоро на онази група, макар не винаги мнозинство, която успее чрез сила или измама да спечели изборите. Лошо е да бъдеш потискан от малцинство, но още по-лошо е да бъдеш потискан от едно или друго „мнозинство”, особено когато поради това то е нелегитимно като представителност. Свободата и доброто управление не се изключват и има отлични причини защо те трябва да вървят заедно. Добрата публична администрация не е нужна заради самата нея, а за сигурността при постигането на най-висшите цели на гражданското общество и частния живот.

За публиката трагичното не се свежда до едно или друго, заслужено или не „наказание” на „героя” за онова, с което е пристъпил волята, дори на боговете. А е в това, че въпреки да е съзнавал риска от извършваното е избрал да постъпи съобразно не според нечии отделни представи, а в съответствие с общоприетото за справедливо. И затова, ако е наказан, наказанието му е несправедливо. Придаването в каквато и да е форма церемониален характер на нещо, което някой в институционално качество би искал да каже или евентуално има намерение да направи, като оставим настрана каквото отдавна би трябвало да е предмет на обмисляне и предварителна подготовка, все едно еднолично или заедно с други, като алюзия за заявка на своеобразна претенция от един или някаква група като елит, не по-малко от публичния му показ, по-скоро е достойно за обект на сатира. Защото не съответства на действително драматичната среда, в която над граждани, в т. ч. журналисти се упражнява вкл. физическо насилие. Хората, които в продължение вече месец са на улицата, нямат време все едно от кого и от къде на припек или на сянка да слушат брътвежи вкл. под формата на доклади, визии и пр., и да чакат умуване над изготвянето на етапи каквито и да е планове, стратегии, тактики и пр. Вестоносците, дори на добри новини, ако не ги убиват, погиват от изнемога в напъните си да дотичат за оповестяване на каквото и да е благоприятно за онези, за които е предназначено.

В предишни публикации отбелязахме като едно от главните достойнства, въпреки престъпното бездействие в защита срещу провокации – мирният и цивилизован характер на протеста, отличаващ го от масовите прояви на недоволство в други страни както в Европа, така и в други райони на света. Вкл. според социологическите данни от преобладаващата част на българските граждани, като ясен и категоричен израз на неодобрение състоянието от настоящото представително управление на държавата – не само като резултат от дейността на един или друг министър или на цялото правителство, от законотворческата на парламента и на т. нар. съдебна власт, а и не само. По всички критерии на теорията и практиката ситуацията не би могла да бъде определена по друг начин освен като обща политическа криза на властта, чийто основен белег е проблемът за представителността. По-будната част от народа възстана, и не само заявява категорично несъгласие с:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека…

Но съзнавайки, че едни от базовите проблеми на съвременните демокрации е не само отчуждението, а и недопускането на гражданите до участие в политическия процес, надмогнал страха излиза ежедневно масово по площадите и улиците не само в България, а и в други страни по света, въоръжен за сега единствено с трибагреника и националния химн, възправил се гордо гръмко и смело прокламира:

… Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

Позорът е за всички онези, не само претендиращи да представляват този народ – вътре и извън страната, а и техните покровители, повечето, ако не всеки от тях лишени от чест и достойнство дори да се изправят очи в очи с него, прикривайки страха си от неговата разплата зад фасадата на институционална загриженост за неговото и на отечеството му бъдеще. Вкл. чрез макар мълчаливото одобрение на неправомерно използваното от силовите органите на държавния апарат с посредничеството на институционални и извънинституционални себеподобни национални и интернационални мутри. Българските граждани не са непросветени и знаят, че пред несъмнената обреченост такова управление е способно на всякакви провокации и зловещи операции с цел избягване на своята предопределена гибел и грозяща го санкция. И въпреки това запазват културния, демократичен облик на стремежа си към възвръщане на отнетата им власт. Едно от доказателствата, които с днешната си изява преминалият през какви ли не трагични периоди в своята хилядолетна история български народ засвидетелства увереността си не само в живата, а и жизнеспособна демокрация!