/Поглед.инфо/ "Предложих изменения при изграждането на новата агенция за охрана на външната граница на ЕС. Има опасност тя да покрива само шенгенските граници, но тогава възниква въпросът какъв е смисълът на тази политика, ако Съюзът не подкрепи българо-турската или хърватско-сръбската граница, по които бежанският натиск е най-голям?!"
Тя добави, че е напълно възможно отново да бъде приложен двоен стандарт към България, Румъния и Хърватия и те да бъдат оставени сами да пазят границите си от проникване на нередовни мигранти, от каналджии и трафиканти.
Илияна Йотова бе първата, която още преди две години предложи на колегите си евродепутати, на Европейската комисия и на държавите членки създаването на такава агенция. "Това е стара идея, която е била разисквана преди петнадесет години, във връзка със събитията в Косово и Македония, когато бе предишното значително предвижване на бежанци", каза българският евродепутат, която е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП. "Със затихването на проблемите тогава, и тази идея е отишла в архива, но събитията от последните няколко години отново я правят особено актуална", коментира г-жа Йотова.
Европейската комисия направи предложение за регламент, който трябва законодателно да определи структурата и правомощията на новата агенция. Едно от основните нейни функции се предвижда да бъде връщането в страните на прозход на мигрантите, за които се определи, че нямат право на бежански статут. Новата агенция трябва да замени сега съществуващата ФРОНТЕКС, сред чиито най-големи проблеми е това, че не разполага с постоянно налични техника и екипи за разполагане по проблемните граници. "Сега трябва да се разчита на доброволния принос на държавите членки, но това е много ненадеждно при динамично променящата се обстановка". Очаква се до юли законодателната процедура да е приключена в пленарна зала, защото Съветът на ЕС (т.е. държавите членки) искат новата агенция да заработи възможно най-скоро.
"Особено се радвам, че получих подкрепа от свои колеги от Румъния, Хърватия и Малта", казва Илияна Йотова. Тя добавя, че сред тях е бившият хърватски министър на външните работи Тонино Пицула, както и румънския и колега Емилиан Павел. "Удовлетворена съм, че намерих съюзници на българските интереси сред колеги, които идват от държави със същите проблеми като нас. Не можеш да държиш три държави членки извън Шенгенското пространство и да очакваш чудеса от тях при охрана на външните граници. А те отговарят не само за собствената си, но и за сигурността на целия Европейски съюз". Тя коментира още, че също така знакова е и подкрепата на нейната колежка от Малта Мириам Дали, която се занимава вече няколко месеца с преразпределението на бежанците във вътрешността на ЕС и се бори страните по външната граница на ЕС да не бъдат превръщани в огромни бежански лагери и буферни зони за мигранти.
