Според учените, гибелта на звездата е станала „само" преди 520 млн. години след Големия взрив, в който се е родила нашата Вселена.
Гигантско изригване на свръхнова звезда на самият край на наблюдаваната Вселена стана най-забележителното събитие, забелязано от астрономите с телескоп, съобщава Би Би Си, предаде Информационна агенция КРОСС. Според учените, гибелта на звездата, заснета от орбиталната обсерватория SWIFT, е станала „само" преди 520 млн. години след Големия взрив, в който се е родила нашата Вселена. По такъв начин, светлинното излъчване на загиващата звезда е дошло до Земята на разстояние от 13,14 млрд. светлинни години.
В астрономията, свръхнова се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко седмици или месеци. Съществуват два начина за пораждане на свръхнова:
Бяло джудже в следствие на акреция на материал от съседна звезда придобива достатъчно материал, за да достигне критична маса, и поражда термоядрена експлозия.
Масивна звезда, изчерпала наличните елементи в ядрото ѝ, необходими за протичането на термоядрен синтез, се сгъстява под силата на собствената си гравитация.
В двата типа експлозията изхвърля по-голямата част от материала на звездата в околното пространство с голяма скорост, пораждайки ударна вълна, която впоследствие формира видимия остатък от свръхновата. Известен остатък от свръхнова е SN 1604, чиято снимка е видна отдясно.
Експлозиите на свръхнови са източник на практически всички елементи във Вселената, по-тежки от кислорода и са единственият източник на елементи по-тежки от желязото. Експлозиите изхвърлят тези тежки елементи в междузвездното пространство, обогатявайки с нови елементи и сгъстявайки газовите облаци, които впоследствие образуват нови звезди. Химичният състав на Слънчевата система също включва примеси от предишни свръхнови, за някои от които се счита че директно са повлияли върху възможностите за развитие на живот на Земята.