Един отговор съдържа прекалено много информация, а нещата, от които се интересуват децата, имат оптимална граница.
Децата не задават въпроса “защо” безкрайно, за да отегчават родителите си, казват учените. Всъщност техните въпроси са породени от искреното и дълбоко желание да достигнат до истината и не всички отговори ги задоволяват.
След изследване, в което взели участие деца на възраст от 2 до 5 години, учените стигнали до извода, че те са по-активни в трупането на знания, отколкото се смяташе досега.
Даже когато в много ранна възраст те започнат да задават въпросите “как” и “защо”, те го правят наистина за да получат обяснение, а не като игра - посочват учени от университета в Мичиган.
Според изследванията през 90-те години на миналия век, малките деца схващат само моментната връзка между две събития и не могат да различат причината от следствието, докато не станат на 7-8 години.
Новите проучвания показват обаче, че още на 3-годишна възраст децата схващат причинната връзка. В предишните експерименти не е било установено как реагират децата на информацията, която получават в отговор на своите въпроси.
Затова учените от Мичиган анализирали 580 дешифровки на ежедневните разговори на 6 деца от 2 до 4 години с техните родители, братя и сестри и гости. В разговорите присъствали 3 100 въпроса от рода на “защо коремът ми е толкова голям?”, “защо не оставиш лампата да свети?” и “как чуват змиите, като нямат уши?”
Резултатите показват, че в повече от половината от случаите децата повторили въпроса си, след като получили вместо истински, неясен отговор, каквито били 37% от обясненията. Четворно повече пъти децата задавали последващ въпрос, за да си дообяснят нещата.
Учените установили също и друг факт – един отговор съдържа прекалено много информация, а нещата, от които се интересуват децата, имат оптимална граница.
Следващият етап от проучването бил проведен в лабораторни условия и в него участвали 42 деца от 3 до 5 години, които говорели, разглеждайки играчки, книжки с приказки или гледали видео.
Целта на учените била да предизвикат ситуации, които изненадват и предизвикват въпроси. Например на децата били показани кутия само червени моливи, пъзел с елемент, който не пасва и картинка, на която дете полива кашата си с портокалов сок.
Някои от отговорите, които възрастните давали на децата, били с подробни обяснения, а други по-повърхностни. На въпроса за портокаловия сок – “защо това дете прави така?” - децата получили обясняващ отговор: детето е помислило, че в каната има мляко, както и отговор без обяснение: че то обича да си полива кашата със сок.
Учените открили значителна разлика в реакциите на децата на отговорите с и без обяснения. След истинско обяснение почти 30% от децата оставали удовлетворени, в сравнение с 13% при отговори, които не съдържат истинско обяснение.
След такива формални отговори, повече от 20% от децата повтаряли първоначалния си въпрос. Само 1% от децата правели това след отговор с подробно обяснение.