С Йордановден е свързано познатото вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря" и ако в този момент поискаш нещо, то ще се изпълни.
Днес православната църква чества Йордановден - третият по значимост християнски празник през годината, с който завършват т.нар. мръсни дни. С Йордановден е свързано познатото вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря" и ако в този момент поискаш нещо, то ще се изпълни.
Вярването се корени и в библейската легенда, според която на този ден Исус Христос влиза във водите на река Йордан, за да бъде покръстен от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление.
В различните части на страната празникът е известен и като Водици, Водокръщи, Мъжки водици, тъй като основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля Светия кръст във водата, а ергени, въпреки студа и ниската температура, се хвърлят да го изваждат. Вярва се, че този, който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете "за здраве".
Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпят само младоженците (до една година след сватбата) и момченцата до едногодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.