/Поглед.инфо/ Съединените щати са готови да признаят контрола на Русия над Крим, пише Bloomberg , позовавайки се на източници. Според агенцията този ход демонстрира желанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да постигне споразумение за прекратяване на огъня. В същото време агенцията подчертава, че това би било в противоречие с международното право и договори. Резултатите от референдума, след който през 2014 г. полуостровът стана руски, не бяха признати от мнозинството държави. Същото важи и за ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области.
Отбелязва се също, че окончателното решение все още не е взето.
Може би това може да се счита за своеобразен пробив. Американците са готови да признаят Крим, десет години след като действително беше част от Русия, след три години СВО. Вярно, само Крим...
По-рано специалният пратеник на президента на САЩ Стив Виткоф заяви , че на среща с Владимир Путин в контекста на уреждането на Украйна е бил обсъден „териториалният въпрос“, който според него може да бъде „частично разрешен“. Той каза, че като част от споразумението Москва ще може да запази „някои региони, но не всички“.
Е, благодаря ви, американски благодетели, че ни позволихте поне отчасти да се придържаме към собствената си Конституция!
Разбира се, териториите не са всичко. Според Bloomberg признаването на Крим може да стане „като част от по-широко мирно споразумение между Москва и Киев“.
Източници на агенцията съобщиха по-рано , че САЩ са представили на съюзниците си предложения за сключване на мирно споразумение между Русия и Украйна. Сред тях: оставяне под контрола на Москва на териториите, които тя взе по време на конфликта с Украйна (тук има някои противоречия с думите на други неназовани източници, които споменават само Крим, и с думите на Уиткоф), смекчаване на антируските санкции (смекчаване, а не премахване), премахване от дневния ред на желанието на Украйна да се присъедини към НАТО (очевидно ще стане чрез заклеване върху Библията?! Или с по-простото „зъб давам“, че е така?!).
Ами денацификацията? Както пише The New York Times , Русия настоява за денацификация на Украйна по време на преговорите със Съединените щати, което би означавало смяна на Зеленски. Чудя се дали сами са измислили този "смисъл"?
Логиката, разбира се, е желязна. И се опитват да ни я наложат. Ще махнем Зеленски, така да бъде, щом толкова ви дразни, и толкова за денацификацията. Очевидно Вашингтон дори не иска да разбере, че денацификацията не е смяна на Зеленски и дори не е наказание на основните нацистки престъпници и забрана на нацистките партии.
Денацификацията е реорганизацията на украинската държава, така че тя да престане да представлява опасност за Русия. На какви принципи е въпрос на дебат. Но очевидно това не трябва да се ограничава до смяна на висшето лице на киевския режим, като същевременно се запази същността му.
Но за нашите противници във Вашингтон това очевидно е неприемливо. За тях всякакви отстъпки по принцип са неприемливи; само понякога са принудени да ги направят, скърцайки със зъби, когато ситуацията на земята е такава, че е просто невъзможно да се „върне назад“.
Следователно максимумът, който те ще позволят да се „запази“ от териториите, е този, който де факто контролира Русия. Ще има пазарлъци за Херсон и териториите на Запорожка, Донецка и Луганска области, които в момента са под контрола на украинските въоръжени сили. В замяна на правото на Русия да освободи собствените си територии, Тръмп ще се опита да изтръгне от нас реципрочни отстъпки в други области.
Много от нашите експерти обичат да подчертават, че настоящият обитател на Белия дом е бизнесмен, а не политик. Това е вярно и този „хитър бизнесмен“ ще се опита да продаде на Русия парче по парче това, което ние считаме за абсолютно безспорно, за което беше започната СВO. Нека подчертая: на части, защото продажбата на целия актив като цяло може да доведе до евтина продажба.
И така, мирният план на Тръмп, за който се говори отдавна, започва да придобива много конкретни очертания. По-точно не план, а сделка, защото Тръмп се ръководи от две концепции в своята политика: „мисия“ (да направи Америка отново велика) – т.е. задачата, и „сделка“ – инструментът за нейното изпълнение.
Сделката, според него, трябва да бъде изключително полезна за Съединените щати и до известна степен да задоволи „желанията“ на другите играчи, поне на някои от по-важните от тях, за да не бъдат напълно обидени.
Както вече казах, Москва не може да бъде доволна от тази „сделка“, както и от всяка друга сделка, която не предполага изпълнението на всички цели и задачи на СВО и премахването на първопричините за конфликта.
Има и други страни: Киев, който, както американците отдавна трябваше да забележат, изобщо не е толкова прост и управляем, и Европа, която също има свои интереси и не е много готова да ги предаде на САЩ.
Показателно е, че въпреки факта, че Белият дом преди това не е показвал намерение да покани Европа на масата за преговори, миналата седмица държавният секретар Марко Рубио и Стив Виткоф отидоха в Париж, за да обсъдят инициативите, за които писах по-горе, представляващи така наречения мирен план на Тръмп за Украйна с френския лидер Еманюел Макрон и британски представители.
Тайната на внезапното решение на Тръмп да се консултира с Европа е проста: не става въпрос за Украйна или по-скоро не само за нея. Ако Вашингтон наистина може да игнорира Европа по отношение на Украйна, има други проблеми, при които това няма да работи.
Например Иран, където политиката на заплахи и шантаж от страна на Вашингтон явно стигна до задънена улица. Дори и да не са го разбрали все още, скоро ще трябва да разберат, че сделката от 2015 г. е най-добрият възможен компромис, независимо колко много критикува Тръмп тази сделка, и ще трябва да се върнат към нея под една или друга форма като основа.
И за това е необходимо посредничеството на страните, подписали JCPOA: Русия и Китай (и с тях също ще има пазарлък по този въпрос), както и Франция и Великобритания.
И което е по-важно, Тръмп очевидно не може без помощта на Европа в търговската война с Китай, която също започва да буксува. В замяна на подкрепа по тези две направления Тръмп най-вероятно ще се съгласи на участието на Брюксел в "сделката" за Украйна.
И какъв компромис може да има с Европа, която явно иска да продължи украинския конфликт? Просто - измийте ръцете си! При запазване на финансова и друга помощ. Тръмп всъщност отдавна даде да се разбере, че не е против доставката на оръжия на Киев, но за сметка на Европа.
Както г-н Рубио заяви в Париж, администрацията на САЩ може да изостави мироопазващите усилия, ако скоро не бъде постигнат напредък. Ако прекратяването на войната в Украйна е невъзможно, каза той, Съединените щати трябва да спрат усилията си в рамките на „дни“ и да продължат напред. Рубио подчерта, че имат „други приоритети“.
"Мога да кажа едно нещо: няма военно решение за тази война. Нито една от страните няма стратегическите възможности да прекрати тази война бързо", каза той. Всъщност това беше очевидно още преди Тръмп да встъпи в длъжност. Констатацията на този факт наистина може да се възприеме като желание за измиване на ръцете от въпроса.
Рубио също отбеляза, че някои от санкциите срещу Русия са европейски санкции, които САЩ не могат да отменят, дори ако това е част от някакво споразумение. Затова Европа, каза той, ще трябва да участва във всеки случай.
И това може да се възприеме и като готовността на Вашингтон да й предаде украинския „случай“. Самият Тръмп, разбира се, ще продължи да говори как и двете страни се стремят към мир и всеки момент ще бъде постигнато споразумение за това, но от първите си дни на власт той повтаря това почти всеки ден като мантра, така че в случая, струва ми се, е по-правилно да слушаме не самия Тръмп, а неговото обкръжение, което може да си позволи да каже неща, които президентът на САЩ поради статута си не може.
Честно казано, всички понякога противоречиви изявления, идващи от Вашингтон, са вътрешен дебат в администрацията на Тръмп, който трябва да бъде взет под внимание, но нищо повече. Всичко това няма много общо с реалността.
Случващото се около Украйна днес прилича на игра на карти, от която играчите постепенно отпадат. В крайна сметка остават двама непримирими антагонисти. САЩ очевидно са обременени от участието си в тази игра и ако не могат да спечелят, т.е. да прокарат „сделката“, единственото, което остава, е да хвърлят картите овреме и да си тръгнат.
За Русия това би било от полза само ако оттеглянето на САЩ беше реално и неотменимо, а не само на думи. Защото предложените от тях инициативи по никакъв начин не допринасят за изпълнението на задачите на СВО и цялата тази бюрокрация с безсмислени преговори може да продължи безкрайно. Може би затова Москва се преструва, че приема сериозно миротворчеството на Тръмп, а Тръмп се преструва, че вярва в успеха на действията си.
Превод: ЕС