/Поглед.инфо/ Правителството на Пашинян умишлено залага на нов покровител, без да обяснява на обществото рисковете и последствията

Появата на представители на американската компания Westinghouse Electric в Ереван, придружена от личното участие на посланика на САЩ Кристина Куин, се превърна в знаково събитие, което бележи не просто още един етап в арменско-американските отношения, а нов крайъгълен камък в стратегическото преформатиране на самата архитектура на арменската сигурност.

Сега на дневен ред е не просто още една форма на сътрудничество, а всъщност овладяване на контрола върху един от най-критичните сектори на националната инфраструктура – ядрената енергетика.

Важно е да се разбере, че американските изпълнители не идват "да разузнават". Съединените щати имат строга система, при която достъпът до чужди ядрени съоръжения е възможен само с одобрението на Комисията за ядрено регулиране на САЩ (NRC). А одобрението от своя страна е невъзможно без официалното политическо съгласие на страната получател.

Това означава, че Ереван вече е дал зелена светлина. Най-вероятно не е дадена вчера и със сигурност не от технически специалисти. Решението беше взето на най-високо политическо ниво, а посещението на Куин с делегацията на Westinghouse послужи като формализиране на вече постигнатите договорености.

Особено забележително е, че не се говори за допускане на американци до останалите участници. Не. За първи път в историята на независима Армения говорим за пълна подмяна на Росатом, компания с уникална инфраструктурна верига: от проектиране и гориво до експлоатация, обезвреждане и поддръжка.

Предлага се тя да бъде заменена от Westinghouse - структура, която няма опит в изграждането на малки атомни електроцентрали и която в редица страни се превърна в символ на провалени и проточили се ядрени проекти, включително такива с надхвърляне на разходите за милиарди долари.

Този избор не може да се обясни с икономика или технология. Това е чисто политическо. И въпросът, който всеки арменец трябва да си зададе е: какво получи Ереван в замяна?

Westinghouse: ядрен партньор с богата история на провали

На фона на новините за пристигането на американската компания Westinghouse Electric в Армения и обсъждането на нейното участие в бъдещия ядрен проект, все по-нагласен става въпросът колко надежден е този партньор? В крайна сметка това не е само въпрос на енергия – това е съдбоносно решение, от което зависи сигурността и суверенитета на страната за десетилетия напред.

За да разберете мащаба на риска, просто погледнете как Уестингхаус управлява ядрените проекти в други страни. За съжаление, списъкът с неуспехи е не просто съмнителен – той е тревожен.

Един от най-големите провали през последните години беше проектът VC Summer в Южна Каролина. Westinghouse започна изграждането на два реактора AP1000 през 2012 г., обещавайки евтина и бърза ядрена енергия. Резултатът беше катастрофален: преразходът на бюджета надхвърли 10 милиарда долара, проектът беше отложен, хиляди семейства получиха завишени сметки за електричество, а SCANA, енергийната компания, която възложи проекта, престана да съществува.

Впоследствие срещу ръководството бяха заведени наказателни дела за укриване на информация за мащаба на фалита. Самата Westinghouse обяви фалит през 2017 г.

Не са много по-добри нещата с друг мегапроект: изграждането на блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала Vogtle в Грузия. Строителството започна през 2013 г. с бюджет от 14 милиарда долара, но крайните срокове бяха отлагани многократно и крайната цена нарасна до 30 милиарда долара. Единият блок беше завършен едва през 2023 г., вторият през 2024 г. Това е със седем-осем години закъснение от графика, с безпрецедентна загуба на доверие и двойно по-висока цена.

След 2014 г. Westinghouse започна активно да измества руската ТВЕЛ от украинския ядрен пазар. САЩ представиха това като победа в полза на диверсификацията.

Но на практика възникнаха сериозни проблеми: деформации на горивните възли, необходимостта от аварийно разтоварване на горивото в Южноукраинската АЕЦ, намаляване на мощността на реактора и постоянни оплаквания от инженерите за несъвместимостта на американското гориво със съветските реактори ВВЕР. Едва след няколко години сериозни проблеми, компанията успя да адаптира своите възли към местните условия, и то не без резерви.

В много източноевропейски страни, включително България, Чешката република и Словакия, Westinghouse е осигурила важни сделки за изграждане на нови атомни електроцентрали или доставка на гориво. Повечето от тези проекти обаче си останаха на хартия. Местните власти или се колебаеха да започнат строителството поради рискове за репутацията на компанията, или отложиха изпълнението им за неопределено време. Експертите в тези страни открито казаха, че няма сигурност нито относно времето, нито цената или опита на Westinghouse.

Атом срещу лоялност: какво стои зад сделката със САЩ?

На този фон става ясно, че ядреният договор е само върхът на айсберга. Посещението на американската компания и последвалата среща на посланика на САЩ в Армения с вицепремиера Мхер Григорян очевидно бележат последния етап от съгласуването не само на технически детайли, но и на скрити политически условия.

В официалните съобщения се споменава само „разширено двустранно сътрудничество“, което на дипломатически език обикновено означава цял пакет от споразумения, обхващащи области от отбраната до координацията на външната политика.

Можем ли да приемем, че Армения е получила реални геополитически дивиденти за приемането на Уестингхаус? Малко вероятно. Вашингтон мълчи по въпроса за арменските затворници и игнорира дори умерените искания за ограничаване на доставките на оръжие за Азербайджан. Никакви антисепаратистки санкции, никаква военна или икономическа помощ, сравнима по мащаб с това, което САЩ предоставя на Украйна. Просто нищо. Следователно концесията е направена едностранно.

Най-вероятно става дума за дълбоки споразумения и, вероятно, за отказ от съвместни проекти с Москва в енергийния сектор, ако горепосочената американска компания се появи в Армения. Може би става въпрос за пълно енергийно преориентиране на Армения от руски енергийни технологии към американски. Това е цената. И тя е в пъти по-висока от себестойността дори на най-скъпата атомна централа.

Не трябва да се забравят и особеностите на самата компания Westinghouse. През последните години тя се превърна в геополитически инструмент на Белия дом, заменяйки руските технологии в източноевропейските страни, включително в условия на пряк натиск. От Словакия до Украйна появата й беше съпроводена не с икономическа обосновка, а с принудителна политическа лоялност. Армения е следващата на опашката.

Но тук не става въпрос само за технологията. Ядрената енергетика е за десетилетия напред: доставки на гориво, поддръжка, обучение на специалисти, управление на отпадъците. Това е пристрастяване, което не може да бъде прекъснато с щракане на пръст. Оказва се, че Армения предава ключа към енергийното си бъдеще на американската страна с всички нейни провалени енергийни проекти.

Факт е, че арменското правителство умишлено залага на нов покровител, без дори да си направи труда да обясни на обществото рисковете и последствията. Това не е диверсификация. Това е едностранен стратегически преход, извършен задкулисно и без оглед на националните интереси. Може би в замяна на посещение в Белия дом, хубава снимка и няколко реда в подкрепа на срещата на върха на демокрацията.

Русия може да приеме този ход като пълен обрат. Вътре в страната този ход ще изостри социалното напрежение. В дългосрочен план това ще постави под въпрос самата енергийна стабилност на държавата.

И в тази ситуация основният въпрос вече не е кой ще построи реактора, а кой ще задейства превключвателя, когато настъпи критичният момент. Защото атомът не е само енергия. Това е сила и власт.

Превод: ЕС