/Поглед.инфо/ Над 70% са недоволните от икономическата, социалната, здравната и политиката на доходите, сочи проучването

За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета.

Привържениците му спадат до 18%, съобщават от агенция "Алфа Рисърч".

Това сочат резултатите от национално представително проучване на агенцията за обществените нагласи през месец септември.

Според проучване на "Алфа рисърч", направено между 31 май и 7 юни, положителните оценки за дейността на правителството тогава са били 22%, а негативните - 33%.

Също за първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието: 37%:32%.

Девет от дванадесетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни.

Над 70% са недоволните

от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.

Спад е налице и в личния рейтинг на почти всички министри.

Изключение прави инфраструктурната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която бележи феноменален ръст в рейтинга си.

Влошават се оценките за бизнес средата.

Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нарастват до 67%.

Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците.

Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии.

Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори, пишат от "Алфа рисърч".

Протестният вот се фрагментира между много на брой малки партии, част от които биха могли да прескочат 4%-та бариера, само при по-ниска избирателна активност.

За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове нараства конкуренцията на социалистите и "Движение България на гражданите".

Само в столицата ГЕРБ успява да удържи съществено предимство пред опонентите си. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ. То се колебае около 950 хил. души.

Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби

от нарастващото разочарование сред избирателите. Подкрепата спада от 18,4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 хил. симпатизанти - възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниско образование и по-ниски доходи.

Към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не беше променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.

Движение "България на гражданите" и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст

в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева. Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Така, въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията, твърдото й ядро не надхвърля 170 хил. души.

ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.

Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 хил., за които спорят СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС - 2%, а ДСБ - 1.3% от всички избиратели.

Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%,

а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение 5%.

"Националистическо-патриотичният вот" постига около 400 хил. гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие, прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования.

Днес потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 хил. гласа), главни претенденти, за които са "Атака" (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%).

В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот.

Специфична за България атрактивна ниша, която беше изпробвана и наложена като модел в редица местни, но и национални избори е на "корпоративния вот". На последните парламентарни избори той достига до над 300 000 гласа. Особеното при него е способността му да мобилизира и активира вота на местни или професионални общности, което може да бъде скрит коз в хода на кампанията.

Регистрираният в момента потенциал от около 150 000 гласа, е базата, на която ще стъпи. Електорално различимите партии, които се впускат за гласовете в тази ниша са ЛИДЕР (0,9%), РЗС (0,7%), Либералният алианс на Марешки (0,4%), отбелязват от "Алфа рисърч".

Политическият развой в страната не очертава нито вълна в подкрепа на управляващите, нито срещу тях.

Усещането за електорална безизходица, намиращо израз в споделяната от мнозинството български граждани теза "правителството не работи добре, но не виждам негова алтернатива" е благоприятна почва за конюнктурен и манипулируем вот, а резултатите от него - предпоставка за коалиционни комбинации, отклоняващи се от нормалната политическа логика, смятат от "Алфа рисърч".