/Поглед.инфо/ Като проява за политическо участие в управлението на страната, изборите за формиране на държавен орган, какъвто е парламентът, се осъществяват посредством гласуване от гражданите с право на глас. Избирателната система като политическа институция, свързана с организирането, провеждането и определянето на резултата от изборния процес, има за резултат реализирането на едно правоотношение на представителство.

В тази връзка в 45-тия български т. нар. парламент, освен всички други един от въпросите, повече или по-малко предмет на обсъждане стана и този за изборната система. И въпреки да не е непосредствено относим към предстоящите предсрочни избори за следващия такъв, считам че не би било излишно, макар накратко предварително да бъде разгледан проблема. Защото споменавано или премълчавано, като оставим настрана (не само) политическата култура на участвалите в него, този проблем до голяма, за да не кажа в решаваща степен лежи в основата на онова, на което станаха свидетели гласоподавателите. Мнозина от тях, ако не неудовлетворение от неспособността или критика към нежеланието на избраниците им за съставяне на редовно правителство, изразяващи недоумение от такова тяхно поведение.

В действащата българска Конституция (К.) не се говори за изборни системи. С чл. 10 от същата е прогласен само основният четириелементен принцип, според който демократични избори, както и национални и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно, пряко и тайно гласуване. Ако съгл. чл. 93, ал. 3 от К. избран за президент се счита кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели, това, без да е нарочно именувана, означава, че за действителен избор на президент, поне що се отнася за първи тур, е приложима т. нар. мажоритарна система на абсолютното мнозинство. В К. обаче липсва изрична разпоредба, касаеща изборната система специално за формирането на висшия представителен орган на държавата, която съгл. ал. 1 на чл. 1 от Основния закон е република с парламентарно управление. Такава се съдържа в чл. 246, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК), според която тя е пропорционална. А методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители се съдържа в Приложение № 1 към чл. 248 от цит. кодекс.

Без в настоящата да се разпростирам в подробно разглеждане на историята, съдържанието и спецификите на трите известни изборни системи – мажоритарна, пропорционална и смесена (или по-правилно казано паралелна), в т. ч. на едни или други технологии за тяхното приложение и пр., което би било предмет на пространно изложение, отчитайки както достойнствата така и недостатъците поотделно на всяка от тях (нищо не е съвършено!), смея да твърдя, че макар възприетата в България за формиране на парламента да дава възможност и за преференциален вот, вкл. за участие и на т. нар. „независими“ кандидати, достъпът за тия последните като парламентаристи до управлението при сегашната конституционна и законова уредба на практика е сведен до една химера. Не само за тях, а и за избирателите. Така в действителност прогласеният съгл. ал. 1 на чл. 11 от К. принцип на политическия плурализъм не придобива по-голяма стойност, освен на декларация, доколкото съдействието според ал. 3 на чл. 11 от К. по същество е възведено в монопол на т. нар. политически партии или на техни вождове, тарикати – мераклии за установяване на самовластие като главатари на по-големи или по-малки банди, обединени в надпревара за представяне на спектакли кои от тях са по-загрижени не за своя, а за народния интерес. И не само от предишните, а от краткото, както изглежда за почуда и на самите тях битие на поредния 45-тия парламент, виждаме какви са последиците. Несъмнено т. нар. смесена (паралелна) изборна система като исторически най-късно установена е и най-сложна. Намирам за уместно по този повод, обаче, тук да спомена не повече във връзка с отменения с § 9, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ИК (ДВ, бр. 19 от 5 март 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Закон за избиране на Велико Народно събрание от 04.06.1990 г., чл. 4 от същия, според който половината от народните представители се избират по мажоритарен принцип в едномандатни избирателни райони, а другата половина пропорционално в многомандатни с партийни листи. Т. е. по смесена (паралелна) изборна система, изрично казано в ал. 1 от цит. текст. А така също факта на осъществения безпроблемно от тях избор за това събрание, приело действащата Конституция, като доказателство, че българите, които още в първите след 10.11.1989 г. избори не са били прости да се справят с такава система, за да им се натрапва сега най-вехтата от трите – мажоритарна, както и да бъдат тормозени с прехвалената пропорционална, в която да се лутат кой знае до кога, докато партиите се спазарят как, накъде по кой път и към какви светли бъднини да ги поведат. А президентът, който и да е той, понеже като едноличен орган няма как иначе да бъде избиран, освен мажоритарно, да бъде товарен да управлява държавата, пък и да търпи упреци и хули от едни или други безпросветни за залъгване и всяване на страх у простолюдието, че ще не ще щял бил да се превърне в диктатор. И в предишни публикации споменавах в тази връзка, че висшият представителен орган на републиката е място за цвета на нацията, а не за всякаква измет от лентяи и некадърници, които търсят препитание посредством участие в една или друга и от избори на избори прескачане от партия в партия, само и само да докопат за задника си депутатско седало, на което ако може да залепнат докато са живи. Като е казано в К., че политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм, нека половината от местата в парламента бъдат отредени за политически партии – да се състезават на по-малък терен за спечелване доверието на избирателите. Но ако искаме и очакваме освен тях в него като висш представителен орган на народовластие да има и мъдреци – да предоставим на суверена реална възможност да избира и такива. Те винаги, не само у българите, са по-малко, но достатъчно. Вкл. да служат за пример и образец за подражание и на всички ония в тая или оная партия и формации от такива. Може пък така да се поналее акъл в т. нар. Народно събрание, освен цялата гмеж от в т. нар. политически партии, като бъдат профилактирани с цел превенция срещу нахълтване и посредством тях на субекти, на които не им е мястото там.