Преди около 7 месеца Димитър Бербатов беше на върха на кариерата си. Първенството на Англия току-що беше свършило и с 20 гола българинът, заедно с аржентинеца Карлос Тевес, стана голмайстор на Висшата лига. После започнаха да се случват странни неща.

Централният нападател изобщо не беше включен в групата на “Манчестър Юнайтед” за финала на Шампионската лига, загубен безславно от манчестърци. Не получи и предложение за подновяване на договора, каквото получиха повечето важни играчи на английския шампион. И накрая загуби титулярното си място в отбора, а доста често даже не беше включван в състава за предстоящия мач.

Това може да съсипе всеки човек. Изпаднал в аналогична ситуация, Карлос Тевес например отказа да влезе като резерва в мача на “Манчестър сити” срещу “Байерн” (Мюнхен) от Шампионската лига и даже, както твърдят медиите, споменал нещо за майката на треньора Манчини.

Бербатов търпеливо си чакаше. Тренира си, работи си работата, не дава сензационни интервюта, не псува и не капризничи. И когато преди седмица Фъргюсън го пусна да поиграе 15 минути срещу “Фулъм”, вкара гол красавец.

Навръх Коледа Бербатов почна като титуляр срещу “Уигън” и вкара 3 гола. Сега може да каже и на Фъргюсън, и на всичките си душмани каквото си поиска. Но няма да го направи. Понеже не е такъв човек.

Разбира се, пак ще се намерят хора, които ще кажат, че да вкараш 3 гола на “Уигън” не е като да вкараш 3 на “Барселона” или на “Челси” и че за тези пари Бербатов прави твърде малко, но фактът си е факт: щом излезе на терена, българинът вкарва.

Това му е работата.

Макар и да преминава през трудни периоди, кариерата на Бербатов е позитивен пример, от който и ние имаме нужда. Тя е доказателство, че трудът, постоянството, почтеността рано или късно се отплащат. Лошото е, че за повечето българи тази максима повече важи в чужбина, отколкото у дома.

Другото важно от развоя на събитията около Бербатов е, че човек може да е наистина голяма работа, но ако не получи шанс да го покаже, това може да потъне. Да изчезне някъде.

Като нация бихме спечелили много, ако можем да вземем поуки от Бербатов. Да разберем, че трябва да работим, за да заслужим шанса да покажем какво можем, а тези, от които даването на шанса зависи, да осъзнаят, че откриването на път за талантливите, знаещите и можещите ще е от полза за всички.

Тъжното е, че все още сме далеч от този манталитет.