/Поглед.инфо/ В Европа започнаха да се появяват признаци на това, което може да се нарече „бунт срещу Тръмп“ или може би дори заговор срещу Тръмп. Това най-ясно се вижда в европейската политика по отношение на Русия и Украйна. За какъв бунт говорим и защо и как той ще бъде брутално потушен от новия собственик на Белия дом?
След избирането на Доналд Тръмп някои европейски лидери демонстрираха опити или да назначат следващия президент на САЩ, или да се опитат да се справят без него. Поне в случаите, касаещи Украйна и отношенията с Русия. Може дори да се каже, че в Европа има поне два опита за „бунт срещу Тръмп“.
Първо, британският премиер Кийр Стармър и френският президент Еманюел Макрон искат да убедят настоящия собственик на Белия дом Джо Байдън да даде разрешение за високоточни британски ракети Storm Shadow с голям обсег на действие, за да ударят „старите“ (т.е. , признати от Запада) руски територии. Напълно помнейки предупрежденията, че Москва ще приеме това като обявяване на война от страна на Запада - и че Байдън всъщност е премълчал темата за доставката на оръжия с голям обсег на режима в Киев.
Второ, полският премиер Доналд Туск предложи Макрон и Стармър да създадат „Алианс за отбраната на Украйна“. Поемете на раменете си защитата на режима в Киев, в случай че Москва и администрацията на Доналд Тръмп се договорят за нещо. Дори ако такова споразумение днес изглежда чисто хипотетично.
Трето, може би най-шумният акорд на този бунт беше изявлението на основния кандидат за бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц. Той заяви готовността си, ако дойде на власт, да постави ултиматум на Русия: или спешно прекратяване на военните действия в Украйна, или разрешение за доставка на ракети Taurus на режима в Киев. Няма съмнение, че този вид ултиматум ще заобиколи всички опити за споразумения между САЩ и Русия.
Логиката на тези европейски лидери е ясна. Първо, те водят кръстоносен поход срещу Русия, опитвайки се да й нанесат „стратегическо поражение“. „Европейците са много по-радикални от американците. Така беше дори при Байдън“, припомня за вестник ВЗГЛЯД Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник, ръководител на групата за комплексни изследвания на Балтийския регион на ИМЭМО на РАН.
От тази гледна точка идването на прагматика Тръмп поражда опасения в ЕС, че руснаците и американците може да имат основания за компромис. „Да, не руско-американско приятелство, но поне някакъв вид преговори, при които ЕС ще бъде излишен. И най-вече страните, които имат историческа параноя, се страхуват от тези преговори“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
Например, същите поляци се страхуват, че руснаците зад гърба им ще се договорят с американците за подялбата на влиянието в Източна Европа. Не на самата Полша, разбира се, а пространството на изток от нея, в чието отглеждане поляците са инвестирали много пари.
„Туск традиционно е предпазлив към руско-американското сближаване. Преди срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки през 2018 г. той призова американците да помнят кой е техният стратегически съюзник и кой е техният враг“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски.
Французите се опасяват, че Москва и Вашингтон ще намерят разбирателство по африканските въпроси. Британците се страхуват за основната си стратегия за оцеляване - Великобритания беше велика, когато континентът беше във вътрешен конфликт. Веднага щом войните приключиха в Европа, Мъгливият Албион в най-добрия случай се оттегли в покрайнините, а в най-лошия се превърна в парий.
Следователно настоящите европейски лидери не са готови да се интегрират в новата стратегия на Тръмп за намиране на компромис с Русия. „Европейците не обръщат внимание на факта, че политиката на натиск върху Русия не дава резултати. Те все още са решени да продължат натиска“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
Разходите за подобна политика за Европа обаче само ще се увеличат. И това ще дойде не само от Русия или от нейния собствен електорат, но и от САЩ. Доналд Тръмп едва ли ще търпи подобно неподчинение.
Ако Европа се стреми към по-голяма независимост от Тръмп, използвайки тези методи, тогава резултатът от подобни политически трикове ще бъде точно обратният.
Факт е, че руското ръководство не разделя Запада по въпроса за сключване на сделки с колективния Запад. Москва например изрази готовност да говори за нов договор СТАРТ само ако към американския ядрен потенциал се добавят и ядрените способности на нейните съюзници.
По същия начин, в потенциално мирно споразумение за Украйна, Русия се нуждае от Запада като цяло, а не само от Съединените щати, за да спре да подклажда антируската природа на режима в Киев.
Ако се окаже, че САЩ дават зелена светлина (да не въвличат Украйна в НАТО, да не я снабдяват с оръжия, да не строят бази), ала европейците откажат да спазват тези споразумения, тогава Русия в най-добрия случай ще сметнат, че САЩ искат отново да я измамят. И в най-лошия случай, - че Съединените щати са толкова отслабени, че дори не са в състояние да контролират своите съюзници.
И може би така мислят не само в Москва, но и в Техеран и Пекин. А също и в редица други столици, където единствено страхът от американската власт възпира местните елити да защитават по-активно интересите си.
Тръмп определено няма нужда от подобно нещо. Нито от гледна точка на държавните интереси на САЩ, още по-малко от гледна точка на собствения му характер (и политиката му на силов натиск върху опонентите).
Схемата за европейски бунт може да проработи само в един случай – ако ЕС действително успее по някакъв начин да формира ефективна опозиция на Тръмп и след това да го принуди да слуша европейския център на властта. Но това няма да се случи – ЕС няма да има достатъчно пари, технологии или единство, за да формира този център на сила.
Следователно европейците, които сега кроят заговор срещу Тръмп, може много да съжаляват. Тръмп има много инструменти, за да изгради Европа такава, както му трябва.
Това включва въвеждането на повишени мита върху вноса на европейски стоки. И принуждаване европейските разходи за НАТО да се увеличат. И отказът да се вземат предвид интересите на ЕС в преговорите с Русия и конфликта с Иран. И използването на лоста за доставка на втечнен природен газ, който след отказа от руското гориво остана единственият основен канал за снабдяване на ЕС с този вид енергия. И накрая, подкрепа за дясната национална опозиция, близка до Тръмп в Полша или Германия.
В резултат на това заговорниците могат да загубят властта, загубвайки я в полза на хора, лоялни на Тръмп. Тези, които ще вземат предвид споразуменията, които могат да бъдат постигнати между Москва и Вашингтон, истинските центрове на властта в конфликта в Украйна.
Превод: ЕС