/Поглед.инфо/ Очевидно 2015-та ще остане в историята с мигрантската криза на Европа. Кризата обаче застрашава не само Европа, но и Америка.
В последния си доклад влиятелният американски Съвет за международни отношения (CFR) за пръв път посочи Европа като източник на заплаха за САЩ. В доклада „политическата нестабилност в Европа, свързана с мигрантския приток“ бе посочена като заплаха от първостепенна важност – заедно с конфликта в Сирия, разрушителна кибератака срещу жизненоважна инфраструктура, конфликта между Турция и кюрдите и израелско-палестинския конфликт.
Бежанският поток се носеше в една посока – от Азия и Африка към Европа, от бедните към богатите. Но то течеше в поне в три русла, които ту се отделяха, тук пак се преплитаха и вливаха в цялото.
Първото русло е човешкият потоп, залял Европа. 2015-та може да се нарече и велико преселение на народите, но за държавите от т. нар. балкански маршрут бежанският поток се превърна в истински потоп.
Първата спирка бе Гърция. В нея средно на ден са влизали 4000-5000 души, които тя не регистрираше, а организирано пренасочваше към съседна Македония, създавайки условия за дестабилизарането й. Там за 30 календарни дни през юли-август Атина организирано е изпратила 40 000 нелегални мигранти, съответно на 20 август правителството обяви кризисно положение по южната и северната страна на границата. Скопие съобщи, че от началото на годината са влезли над 600 000 бежанци и мигранти.
Оттам потопът се понесе на север към Сърбия и Унгария. Но след като Унгария затвори границата, той се пренасочи към Хърватия и там на 24 септември бе поставен рекорд на влезли в страната за един ден – 10 000 души. Този рекорд обаче бе бит в съседна Словения – 12 600 души. Съответно нейният парламент спешно прие закон, разрешаващ на армията да охранява границата от мигрантите. Потокът се изля и в спокойна и пасторална Австрия, която също би рекорда на предишните две страни по пристигнали бежанци за един ден – на 18 септември в страната нахлуха 13 000 души от Унгария.
Германия, крайният адресат на бежанската вълна, изживява „емоционално разтърсващи“ количества пришълци. Само за един уикенд през ноември там влязоха 5000 души, за една седмица 50 000 и за един месец (пак ноември) 200 000. Като цяло регистрираните в страната мигранти вече надхвърлят 1 милион души.
В европейски мащаб картината е следната: ако миналата година в ЕС бяха регистрирани 626 000 бежанци, за първите 10 месеца на тази година числото е 1,2 млн. мигранти – по данни на агенцията на ЕС за охраната на външните граници Фронтекс. Най-много е приела Гърция – 757 000, следвана от Италия – към 150 000
На Еврокомисията не й остана нищо друго, освен да констатира, че сегашната мигрантска криза е най-голяма след Втората световна война.
Политическата лекомисленост на ЕС в началото на кризата, идейната му лутаница е следващата и доста ярко открояваща черта (второто русло) на мигрантския поток. В средата на лятото председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер бе заявил, че не вижда причина за свикването на среща на върха заради кризата, но през октомври все пак трябваше да свика такава среща, че и друга, макар и мини среща – между ЕС и Балканите. Първоначално германската канцлерка Ангела Меркел приветстваше мигрантския поток, а в Берлин бяха изчислили, че страната може да приеме 5 млн. души до 2018 година. Но в средата на този месец властите предупредиха, че хлопват вратите за мигрантите и не може да приемат повече от 1 милион.
Разномислие се виждаше и на политическия Олимп на ЕС. „Тези, които призовават да отворим вратите широко, са цинични и знаят, че това е невъзможно", тези думи на председателя на Европейския съвет Доналд Туск бяха всъщност изстрели точно срещу Меркел и такива като нея.
Ако първоначално унгарският премиер Виктор Орбан бе възприеман като ксенофоб и еврофоб заради предупрежденията му, че бежанците и мигрантите застрашават християнска Европа, сега вече оценките му се възприемат като зрялост и далновидност.
Но най-силно раздорът като че ли пролича на институционалното поле. Гърция не искаше да регистрира всички влизащи бежанци и по този начин прехвърли решаването на проблема на следващата държава от маршрута. Съответно по същия начин действаше всяка следваща държава по трасето.
Освен това цяла група държави отхвърлят задължителния квотен принцип за приемането на 160 000 бежанци, които намериха убежище в Гърция и Италия, приели близо 1 млн. чужденци – това са Словакия, Чехия, Унгария, Полша и балтийските държави. Словакия дори заведе дело срещу Еврокомисията заради квотите. Поради всичко това решението за разпределението на мигрантите не може да се изпълни. До момента едва 184 мигранти от Гърция и Италия са пренасочени към други държави от ЕС. И не случайно Юнкер се подигра, че с такива темпове тези 160 000 души ще бъдат разпределени чак през 2101 година.
Разбира се, това не означава, че антиквотните държави са изцяло прави, все пак бежанският поток представлява 0,11% от над 500-милионното население на Европа, както обяви Юнкер в речта си пред Европарламента на 9 септември. Но квотното разномислие разкрива раздор и институционална парализа на ЕС.
През есента ЕС взе някои належащи поне на първо време решения. Юнкер представи план от 16 точки за справяне с нея. Еврокомисията реши да бъдат създадени мигрантски центрове (hot spots) в страните-членки от балканския маршрут, най-вече в Гърция, които да поемат значителна част от потока. Но вече се чуват гласове, че такива центрове трябва да бъдат създадени и в държавите от този маршрут, които не са в ЕС.
Засилва се ролята на граничната служба Фронтекс и сътрудничеството по опазването на границата с уязвимата Гърция. ЕС създава и целеви фонд от 1,8 млрд. евро за страните от Африка, за да могат те да задържат населението си.
В края на ноември ЕС се спазари с Турция да й предостави 3 млрд. евро, за да държи мигрантите на своя територия.
Пак през ноември дойде първият по-значим съвместен ход по балканския маршрут – Словения, Хърватия, Сърбия и Македония започнаха да пропускат само бежанци от държави във военни конфликти – Сирия, Ирак и Афганистан.
В третото русло можеха да се видят случаите на поединичното спасяване. При липсата на общ подход всяка стана започна да решава проблема както намери за добре. Пионер в това отношение е Унгария. Още на 17 юни тя реши да вдигне 4-метрова ограда по 175-километровата си граница със Сърбия и в началото на декември оградата бе готова. Впоследствие тя започна да монтира огради и по границата с Хърватия и Словения, че и с Румъния. На 15 септември тя затвори границата със Сърбия, което пренасочи потока към Хърватия, а на 17 октомври затвори границата и с Хърватия.
Унгария обаче не остана сама – на 7 декември Австрия започна вдигането на ограда по част от границата си със Словения. Няколко месеца преди това, на 16 септември, Виена въведе и граничен контрол по границата с Унгария. Вече бе споменато и за мерките на Македония и Словения по охрана на границите им.
Изобщо ЕС още не е намерил равновесното положение между две основополагащи свои ценности – солидарността и самозащитата, между отвореността и контрола по границите. Заплаха от разпадането на Шенгенската зона не е отминала. Очевидно на ЕС му предстои да направи болезнена равносметка от кризата, но една от рецептите вече е посочена от Виктор Орбан – да промени основополагащите си договори, за да се справи с миграционните проблеми и да намери баланса между изповядваните ценности и приоритети.
Брюксел / Белгия