Тръмп реши въпроса с властта до 2036 г.

/Поглед.инфо/ Америка успя да избегне най-лошия сценарий - победата на един от кандидатите с минимално предимство. Доналд Тръмп от самото начало, тоест след поражението си през 2020 г., беше обречен на победа — а поражението на демократите (със смяната на Байдън от Харис) само увеличи шансовете му да се върне в Белия дом. На 5 ноември обаче Тръмп не просто спечели - той спечели уверено, и то не само в президентската надпревара.

Тръмп взе Сената - горната камара на Конгреса и вторият по важност орган и сега републиканците имат мнозинство от поне три гласа в него. Има шансове Тръмпистите да държат под контрол и представителите на Камарата. Но дори и да не успеят, позицията на Тръмп ще бъде несравнимо по-добра от тази през 2016 г., когато той стана президент за първи път. Защото сега Тръмп нямаше фракция в собствената си партия (и дори някои сенатори-републиканци не го подкрепяха периодично през първия му мандат) и мнозинството във Върховния съд (върхът на третия клон на властта) се състои от консерватори. Да, срещу Тръмп все още е изправена голяма част от елита (координиран от „дълбокото правителство“) и медиите, но тежестта и влиянието на последните значително спадна. Вижте какво се случи и резултатите от изборите - тоталната агитация (с други думи, кампанията за дискредитация) срещу Тръмп не засегна много избиратели. Освен това Тръмп за първи път получи мнозинството от гласоподавателите, а не само гласоподавателите от щатите, които определят резултата от изборите. Към момента Тръмп изпреварва Харис с пет милиона гласа, докато загуби със седем милиона гласа от Байдън преди четири години и три милиона гласа от Клинтън през 2016 г. Тази цифра няма електорално, а политическо и психологическо значение - по същество анулира възможността демократите да се опитват да оспорят резултатите от вота в съдилищата.

Разбира се, Демократическата партия може да се опита да заведе дела в няколко от седемте колебаещи се щата (които Тръмп в крайна сметка взе почти всички), но това става безсмислено поради факта, че предимството на Тръмп в много от тях е много повече от няколко десетки хиляди. Повторното преброяване няма да направи нищо, освен допълнително да унижи демократите. Или да разкрият няколко случая на фалшификация в полза на Тръмп и да започнат да ги пропагандират в цялата страна, крещейки за „атака срещу демокрацията“? Също безперспективно, включително поради предимството на Тръмп в общия брой гласове. Тоест, Демократическата партия има само една възможност, която все още изглежда фантастична, - да се примири с резултатите от народната воля и спокойно да прехвърли властта на Тръмп на 20 януари. Да не се опитва да създава всенародна истерия с викове „фашизмът идва!“ и „Спрете диктатора!“, като по този начин провокира вълнения. А да започне да се готви за изборите през 2028 г., защото Демократическата партия със сигурност трябва да вземе решение за кандидат (или група от двама или трима) не по-късно от междинните избори през 2026 г., когато ще се проведат изборите за Конгрес. И това е много скоро - така че какво да правят?

Но проблемът е, че демократите не само нямат силни кандидати – ето защо номинираха откровено слабата Харис – те сега също нямат увереност, че времето е на тяхна страна. Във всеки случай въпросът с кандидатите ще бъде решен по някакъв начин - няма очевидни силни идеологически харизматици, но има няколко губернатори и сенатори, които могат да бъдат доведени до желаното, "кандидатско" състояние, но въпросът с времето е много по-сложен.

Преди 5 ноември се смяташе ( беше почти консенсус ), че демографията работи срещу републиканците. Голямата латиноамериканска имиграция и високата раждаемост сред националните малцинства, предимно сред латиноамериканците, постепенно, но стабилно увеличават електората на демократите. Дори в тръмпистката среда мнозина възприеха тези избори като последен шанс - Илон Мъск също говори за това - за победа на републиканския кандидат. Защото тогава времето ще си свърши работата - и винаги ще има по-малко "слонове", отколкото "магарета".

Резултатът от вота за Тръмп обаче противоречи на тази концепция. Първо, Тръмп получи повече гласове в цялата страна от Харис (последният път, когато републикански кандидат победи демократ така беше през 2004 г.: Буш-младши победи Кери). Второ, много латиноамериканци гласуваха за Тръмп - почти половината (по предварителни данни до 45 процента), но много повече, отколкото на последните му два избора. А латиноамериканците са втората по големина група население в Съединените щати и бързо растяща. Като се има предвид, че мнозинството от белите (особено мъжете) вече бяха за Тръмп, се оказва, че козът на демократите може да бъде победен. И трето, нараства делът на младите хора, които са гласували за Тръмп - въпреки че загуби от Харис при тях, той подобри позицията си.

Една от причините за това между другото беше, че кандидатът за вицепрезидент на Тръмп беше сравнително младият (в сравнение със самия Доналд и двойката Харис-Уолц) сенатор Джей Ди Ванс. Четиридесетгодишният политик вече не само ще застрахова Тръмп срещу убийство – възгледите му, включително външнополитическите, са още по-радикални от тези на Тръмп), но и ще се превърне в истински кошмар за демократите. Защото ще представлява факта, че времето сега работи срещу тях. Залогът върху демографията вече не работи, те все още нямат собствен кандидат за 2028 г., а вицепрезидентството на Ванс се превръща в отлична стартова площадка за победата му на предстоящите избори (с последващо преизбиране). Така че основният ужас за „Вашингтонското блато“ от поражението на Харис е, че на 5 ноември Тръмп реши въпроса за властта до 2036 г. - преди това нито един демократ няма да влезе в Белия дом.

Превод: В. Сергеев