/Поглед.инфо/ Създаването на „Златния флот“ и ускореното превъоръжаване на САЩ са сигнал не за сила, а за тревога. Зад грандиозните планове се крие опит да бъде забавен възходът на Китай чрез дълъг и изтощителен конфликт. Проблемът е, че тази война няма бърза победа — а вероятно и изобщо няма изход в полза на Вашингтон.

Президентът на САЩ обяви създаването на „Златен флот“ – колосалните бойни кораби клас „Тръмп“. И какво от това? Нали си имаме небостъргач „Тръмп Тауър“ и папионката „Доналд Тръмп“ – защо тогава да не имаме и боен кораб „Тръмп“?

Военният кораб ще бъде толкова голям, колкото тези, сражавали се за Съединените щати по време на Втората световна война, но „сто пъти по-мощен“. Той ще бъде оборудван с военноморски оръдия, ракети (включително ядрени), бойни лазери, релсотрони и хиперзвукови оръжия. Както се казва, „ с цялата лудория“. Планирано е да се построят до двадесет и пет такива бойни кораба в началото на 30-те години на 21-ви век, първият от които ще бъде „Дерзкий“.

На същата среща в Мар-а-Лаго с министъра на отбраната и началника на ВМС, Тръмп обяви изграждането на нови фабрики за производство на самолети F-35 и разработването на нов изтребител F-47. „Имаме нужда от тях сега“, каза американският президент.

Но защо бързат? И какво планират да постигнат тези авангардни изтребители и масивни бойни кораби? Със сигурност няма да преследват венецуелските лодки в Карибите.

В действителност това, разбира се, е сигнал към Китай, собственикът на най-големия военноморски флот в света. Не е случайно, че три дни преди речта на Тръмп САЩ одобриха нов пакет от оръжия за Тайван на стойност колосалните 11 милиарда долара. Като пренасочи разходите на Украйна към Европа, Вашингтон започна да налива освободените средства в противопоставянето с Китай.

Приблизително по същото време в медиите изтече проект на доклад на Пентагона за китайската заплаха. В него се посочва, че до края на 2027 г. Пекин ще може да „завземе Тайван с груба сила“ и че американците рискуват да загубят войната.

Не е случайно, че речта на Тръмп включваше и препратки към бойните кораби от Втората световна война – те се сражаваха с японците в Тихия океан. Очаква се най-новите кораби да се отправят към същия регион, само че за да се бият с Китай.

Самата идея за конфронтация между две тясно преплетени икономики изглежда крайно странна. Европейската икономика обаче не беше по-малко зависима от Русия, отколкото американската от Китай. Това не попречи на бившите ни партньори да пренебрегнат собственото си благополучие и да се гмурнат стремглаво в украинската криза.

Целта на Вашингтон днес е да забави поне малко упадъка си, като същевременно възпрепятства конкурентите си. Следователно, военната конфронтация с Китай изглежда напълно логична. Между другото, тя не изключва продължаването на взаимната търговия с Пекин – в края на краищата европейците, макар и в конфликт с нас, успяват да купуват и нашите въглеводороди.

Бързата победа на САЩ отдавна е изключена. При всеки разиграван сценарий на конфликта с Китай американците в крайна сметка губят. Целта на Вашингтон обаче е различна: да се опита поне временно да получи американски контрол над Тайванския проток (основния морски търговски път) и да забави развитието на Китай, като претовари икономиката му с военни разходи, а обществото му с неизбежни загуби.

Това би било приблизително същото „стратегическо поражение“, което администрацията на Байдън безуспешно се опита да нанесе на Русия.

Преди две години Военноморският институт на САЩ нарисува сценарий за бъдеща война. Според американски анализатори тя ще продължи години и ще включва Япония, Южна Корея, Филипините, Австралия и НАТО. Войници от тези страни ще загинат в Тайванския проток, докато САЩ ще ускоряват военно-промишления си комплекс, ще постигат икономически растеж чрез мобилизация и социално сближаване чрез образа на общия враг.

Този план, подобен на капан, е изпълнен с уязвимости. Няма сигурност, че съюзниците на САЩ ще стигнат до смъртта си в интересите на Вашингтон. Не е ясно как да се предотврати ескалацията на конфликта в пълномащабна ядрена война. Засега американски анализатори предполагат, че двете страни биха могли да обменят тактически ядрени удари, но по някаква причина те ще спрат дотук.

Няма разбиране как американската икономика може да издържи на военна конфронтация. Страната влезе във Втората световна война с обеднял пролетариат, щастлив да работи за минимална заплата. Днес ситуацията е обратната. Според изчисления на Центъра за стратегически и международни изследвания, Китай в момента произвежда основни оръжия пет до шест пъти по-бързо от САЩ, а корабостроителният му капацитет е 230 пъти по-голям от този на САЩ. Това е от значение за въпроса с бойните кораби.

Обединяването на обществото срещу външен враг също е съмнително – американското общество се е променило твърде много от 40-те години на миналия век. То е разделено, атомизирано и озлобено от и срещу правителството.

Като цяло, войната с Китай е лош вариант за Вашингтон. Но проблемът на САЩ е, че в момента няма добри варианти на хоризонта.

Превод: ЕС