/Поглед.инфо/ И Украйна, и нейните западни партньори посрещнаха 2023 г. с големи надежди. Западната подкрепа за режима в Киев изглеждаше непоклатима, както и вътрешната стабилност на самия режим. За една година обаче всичко се обърна с главата надолу: и настроенията в западния свят, и ситуацията в украинската политика и украинското общество.

2023 г. беше рекордна година по отношение на западните разходи за осигуряване на Украйна. Според украински представители от февруари 2022 г. Украйна е получила 73,6 млрд. долара от западните съюзници в държавния бюджет, от които 42,5 млрд. през 2023 г.

Тези средства бяха отпуснати, разбира се, с причина, с надеждата за успех на украинската контраофанзива. Офанзивата обаче се провали. В резултат на това пренапрежението на икономиките на страните от НАТО, които не бяха готови за военни разходи, доведе до редица кризисни явления, които пряко засегнаха отношенията между Украйна и Запада. Също толкова значима вътрешнополитическа криза назрява в Украйна.

Криза на „проукраинската коалиция“

През 2023 г. редица западни страни бяха принудени да намалят или напълно да спрат военната помощ за режима в Киев. Например, Полша отказа да прехвърли нови оръжия на Украйна - поляците хвърлиха всички съветски оръжия на украинците и сега чакат Южна Корея да им даде нови оръжия. Това се случи преди изборите, на които победи опозицията в Полша. Това от своя страна означава крах на „пакта Дуда-Зеленски“, който предвиждаше създаването на някакво подобие на втора Полско-Литовска Речпосполита.

В ключовата за режима в Киев държава, САЩ, възникна парламентарна криза - Конгресът не успя да одобри помощ не само за Украйна, но и за Израел, чиято подкрепа е много по-важна за САЩ. Ако в края на 2022 г. на Зеленски беше обещано САЩ да подкрепят Украйна „колкото е необходимо“, то в края на 2023 г. – „колкото можем“. Преди година победата над Русия беше обявена за неизбежна и от Запада, и от Киев: украинският външен министър Кулеба, например, призова за подготовка за „поражението на Русия“. В края на декември 2023 г. Си-Ен-Ен заяви, че „победата на Украйна в конфликта с Русия е напълно изключена“.

В поне две европейски държави има правителства на власт, които са много скептични към украинския режим. Позицията на Унгария е известна отдавна - тази страна блокира съвместните дейности на Украйна с НАТО, ЕС, а сега и военна помощ. Това се дължи на ограничаването на правата на унгарското малцинство в Украйна. Победата на партията "Посока - Социалдемокрация" на Робърт Фицо в Словакия също доведе до промяна в политиката спрямо Украйна.

Много болезнен удар беше нанесен на Киев през 2023 г. от превозвачи и фермери от Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България, които по същество наложиха търговски санкции срещу Украйна. Превозвачите просто блокираха граничните пунктове, а фермерите настояват да не купуват украинско зърно, за да не подбиват цените. Поради тези действия пострадаха дори военните доставки (част от тях извършвани с автомобилен транспорт). А самата Полша се превърна в ярък пример за това как за много кратък период от време най-близкият съюзник на Киев може да се превърне в негов най-яростен критик.

Вътрешна политическа криза в Украйна

Провалът на контранастъплението и огромните загуби доведоха до политическа криза в Украйна. Има четири компонента на тази криза.

Първо, доверието на украинците във властите се срина и дори социологическите служби бяха принудени да потвърдят това. Разбира се, самите социологически данни са ненадеждни, но има независими показатели, които показват недоверие към властите. Например масово избягване на мобилизация, което изисква спешни мерки като създаване на блокади и провеждане на операции по набор дори в онези региони, които преди това гледаха да не ги пипат много-много.

Второ, вярата на украинците в техните западни съюзници е значително подкопана. Стига се до куриози. Бившият главнокомандващ на американските сили в Европа Бен Ходжис води кампания срещу приятелството с Америка: „Не можахме да им предоставим това, което очакваха: въздушна мощ, далекобойни прецизни оръжия и друго оборудване, от което се нуждаеха.“

Трето, възникна конфликт между военното и политическото ръководство на Украйна. В началото на ноември Зеленски директно се противопостави на главнокомандващия на ВСУ Залужни в професионалната му сфера, като заяви, че позиционната безизходица, за която главнокомандващият говори по-рано, всъщност не съществува. Преди това нямаше очевидни признаци на конфликт и възможност Залужни да влезе в политическата сфера, за да се състезава със Зеленски. Сега има - има високи рейтинги, вниманието на други опозиционери е привлечено към него (говорят за симпатии към Залужни от страна на Порошенко и Кличко). Засега няма желание у самия Залужни, но то ще се появи, ако президентската канцелария продължи да го прави политик.

Четвърто, публикуването на неблагоприятни за Зеленски социологически данни не се появи просто така - повечето украински социолози са доста независими от украинските власти и разчитат на грантови поръчки. И ако публикуват това, значи има сили на Запад, които искат да сменят правителството в Украйна. Всъщност това стана ясно още през август, когато американският сенатор Линдзи Греъм призова за провеждане на президентски избори в Украйна.

Русия се концентрира

За Русия 2023 г. беше година на голяма работа. На първо място, бяха предприети редица мерки във военната сфера, по-специално беше направен труден преход от настъпателна към отбранителна стратегия. Резултатът е очевиден - украинската офанзива беше осуетена, ВСУ претърпяха огромни загуби, а стратегическата инициатива се върна на руската армия. Сега ние налагаме курса на военните действия на ВСУ.

Освен това, въпреки безпрецедентните санкции, руската икономика показа растеж през последната година. На първо място, расте производството на всичко необходимо за победата. Но гражданското производство също расте - извършва се заместване на вноса, разработват се нови пазари.

Резултатите за Русия през 2023 г. със сигурност са оптимистични, но няма причина за прекомерен възторг. Очаква се на Запад кризата да бъде преодоляна. „Двупартийният консенсус“ в Съединените щати не е изчезнал, което означава, че те ще отделят средства - може би не толкова безразсъдно и не в такива обеми. Западът също се концентрира, бавно развивайки механизма на надпреварата във въоръжаването. Унгария и Словакия не са достатъчно силни държави, за да диктуват волята на ЕС и НАТО. Най-вероятно точно сега ще бъде направен опит за по-голяма централизация на двата съюза.

Вероятността режимът на Зеленски да рухне от само себе си също е малка. На бойното поле все още се изправяме срещу силен, мотивиран враг, оборудван с високотехнологични оръжия. Да омаловажаваш силата му означава преди всичко да навредиш на себе си. Борбата ще е дълга и трудна. При това Русия воюва не само и не толкова за Украйна. Русия се бори за своето законно място в света, съзнателно или несъзнателно събаряйки „световния ред, основан на правила“. Това може да се превърне в една от основните задачи на 2024 г.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.