/Поглед.инфо/ Русия няма да защитава Иран в ущърб на себе си, вмъквайки се в конфликта между него и САЩ, пише Al Monitor. Според автора на статията Москва се интересува от "контролирано ниво на напрежение между Техеран и Вашингтон". Ето защо той не съветва Иран да разчита само на Русия и да очаква, че тя ще се изправи в цял ръст в неговата защита.

В момента диалогът с администрацията на Тръмп не е влиза в плановете на Иран, пише Al Monitor. Вместо това Ислямската република провежда политика на "противопоставяне": тя се фокусира върху развитието на икономиката, засилването на обществената подкрепа и дипломацията. И в този смисъл иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф направи голяма обиколка в различни страни.

Така Индия и Китай, основните потребители на ирански петрол, вече дадоха ясно да се разбере, че ще се подчинят на санкциите на САЩ. И затова авторът нарича Русия "последен вариант за Техеран". По време на посещението си Зариф отбеляза, че Иран и Русия никога не са били толкова близки и че Иран няма да забрави подкрепата на Русия.

И такива изказвания говорят за лека промяна в хода на Иран към Русия, отбелязва авторът. Така, според него, заедно със силите, които се стремят към близки отношения с Москва, винаги е имало и такива в Иран, които ги предупреждаваха. Например, когато Русия обяви желанието си да увеличи производството на петрол, след като Иран попадне под санкциите, иранският министър на петрола заяви: "Иран няма постоянни приятели или врагове." А сега се оказва, че всички политически кръгове на Иран са съгласни с Русия.

И Русия, още при правителството на Дмитрий Медведев, гласува против Иран в ООН и забави доставката на С-300. А сега страните си сътрудничат, което стана ясно дори в Астана на преговорите за Сирия.

Под натиска на американските санкции Иран се нуждае от тесни връзки с Русия. Но дали Москва може да помогне на Техеран зависи от реалистичния поглед към исканията на Иран и възможностите на Русия, пише авторът. Освен това е важно в каква посока ще се движи външната политика на Русия. Основното, от което сега се нуждае Техеран, е да заобиколи санкциите на САЩ срещу петрола. Но самата Русия добива нефт, затова няма да може да предложи нещо сериозно по този въпрос.

Въпреки че Русия осигурява техническа поддръжка за мирната ядрена програма на Иран, двустранната търговия остава ниска и е малко вероятно да нарасне в близко бъдеще. Така през 2018 г. тя е била $1,7 млрд., а три четвърти от това е руският износ. Иран трябва да увеличи износа си. Междувременно оттеглянето на руските компании от Иран показва как се отразяват върху него американските санкции.

А във военната област Русия не би искала да участва в евентуален конфликт между Иран и САЩ. Въпреки че Русия заяви, че е готова да достави оръжие на Техеран, тя също така заяви ангажимента си към резолюцията на ООН за ембарго върху Иран.

Но по отношение на политическата подкрепа, напротив, Иран може да очаква много от Русия. Така че той може да разчита на нея в случай с предложението за антииранска резолюция в Съвета за сигурност. Освен това Русия не може да игнорира ролята на Иран в Близкия изток и Централна Азия. Всяка нестабилност в Иран или промени в полза на САЩ могат да навредят на руските интереси в региона.

В действителност способността на Русия да промени хода на нещата е доста ограничена, отбелязва авторът. Така наскоро Путин заяви по отношение на ядрената сделка с Иран: "Русия не е пожарна команда, не можем да спасим всичко, особено това, което зависи не само от нас". Според автора на статията това още веднъж показва, че Москва не иска да бъде въвлечена в конфликта между Вашингтон и Техеран.

И в Техеран разбират, че силата на Русия е ограничена и че Москва по-скоро се опитва да възстанови отношенията си с Вашингтон. "Така че не би било много логично от страна на Иран да постави всички яйца в руската кошница", пише авторът.

Освен това те разбират, че Москва се интересува от контролирано ниво на напрежение между Техеран и Вашингтон, защото в този случай вниманието на САЩ се измества от Русия към Близкия изток. Освен това, тази ситуация тласка Иран по-близо до Русия, а за Вашингтон тя също се превръща в сила, способна да окаже натиск върху Техеран. Освен това за Русия ще бъде изгодно повишаването на цените на нефта.

Така че, когато Зариф реши, че след пътуването му Русия ще защити Иран и ядрената сделка с всички сили, той греши, прави извод Al Monitor.

Превод: М.Желязкова