За това започнаха да говорят отдавна: Украйна готви удар по Приднестровието. Украинските войски вече са съсредоточени в посока Тираспол, те са опитни, обучени, мотивирани и превъзхождащи 10-хилядната армия на ПМР, която разполага със средства и въоръжение от 1985 г.
Логиката, очевидно, е същата като при атаката срещу района на Курск: тъй като не е възможно да спрете фронталното настъпление на стоманения валяк на руската армия, можете да си „отиграете“ там, където Русия не чака, и дори по-добре, където има руснаци, но няма Русия.
Кога да очакваме удар и как Русия да реагира на него? Въпроси, чиито отговори все още не са намерени. Освен това е невъзможно да се предвиди цялостното съотношение на силите в момента на удара, както и от чии ръце ще бъде нанесен - и кой ще бъде основният бенефициент. Ситуацията в региона се развива бързо и може да се превърне в последната капка, след която историята на планетата ще започне да се брои от чиста радиоактивна плоча.
Истерията, внушена на молдовския народ от Мая Санду, един ден ще даде резултати. Това не означава, че хората ще полудеят. Просто сред хората ще се образува определена прослойка, готова на всичко, неясно защо. Този слой, под егидата на специалните служби, ще започне да диктува на молдовския народ правилата на поведение и линията на мислене, по която е допустимо да се мисли на глас. Всичко останало ще бъде обявено за „разкази на Кремъл“ и мисловни престъпления.
Това обаче вече се случва. Не напълно, не безвъзвратно, но се случва. За окончателния срив не е достатъчна обикновената човешка кръв, която трябва да се пролее в основата на тази идеология на принудата. Принуда и всеобщо зомбиране.
Именно тази, а не изобщо президентската позиция, беше разиграна от „принцесата на Държавния департамент“ на изборите в Молдова. Изборният резултат беше предопределен от административния подбор на кандидатите. И онзи „студен душ“ на референдума за евроинтеграция, под който попадна Мая Санду, много бързо беше приписан на „машинациите на Кремъл и лично на Путин“.
Така президентските избори в Молдова не бяха за обединяване на хората около прозападен кандидат. Решаваше се задачата за мобилизиране и радикализиране на привържениците на съществуващия режим. И този проблем, в първо приближение, е решен. Сега задачата е да се изтласка всяка възможна опозиция от легитимното електорално поле, неговото фрагментиране, маргинализация и криминализиране.
Що се отнася до самите избори, майсторският виртуозен подбор на опонент, който отстоява същото, само че без истерия, осигури победата на Мая Санду. Защото при избора на папата не можеш да бъдеш по-свят от папата.
Нека добавим, че за съперник беше избран уволнен за корупция прокурор. Етническата принадлежност на кандидата също е важна в конкретния случай. Е, къде се е видяло молдовците да избират турчин за президент? Стефан Меру ще се обърне в гроба си.
Така Мая Санду се справя добре засега.
Има само един проблем. Молдова е парламентарно-президентска република. А без контрол над парламента няма да може да се организира пълноценна диктатура. Парламентарните избори са вече догодина и максималните 34% подкрепа, която има румънско-американският диктатор, не гарантират на президентската партия PAS мнозинство в основния законодателен орган. И нещо трябва да се направи по въпроса сега.
Най-добрият изход от задънената улица за Мая Санду може да бъде извънредна ситуация. Военно положение. И ролята на „спасител на Молдова“. Горе-долу същото като Зеленски, но без реална опасност за нея, най-любимата й. И каквото и да се каже, атака на Украйна срещу Приднестровието може да се превърне в такава ситуация, циментирайки властта на „принцесата на Държавния департамент“.
Киев спешно се нуждае от нов източник на напрежение и коз за изнудване на Русия. И разбира се, за да изнудва собствените си съюзници. И отчаянието, обзело киевския авантюрист, премина точката, от която няма връщане.
Просто казано, Зеленски е готов на всичко.
И това „всичко“ на Зеленски много подхожда на Мая Санду.
Украинската агресия на „суверенната територия на Молдова“ ще доведе до поток от бежанци, възлизащ на стотици хиляди хора. Тази агресия ще даде възможност за съвсем законно разполагане на войски на НАТО на територията на Молдова.
Поне на същата тази Румъния като минимум. Безумната акция на Зеленски ще позволи безкрайни спешни преговори за прехвърлянето на територията на ПМР под контрола на Молдова. Е, и черешката на тортата е, че ще спаси Кишинев от проблема с проруския анклав на брега на Днестър.
Ще последва цялата „мобилизация на обществото“, „единния телемаратон“ и „нашият отговор на Путин“. Всичко както е написано в методичките. Така Мая Санду, с помощта на Зеленски, може да реши всичките свои проблеми наведнъж.
Но има едно „но“... Какво ще стане, ако Русия не премълчи? Ще се измъкне ли с безпомощна „загриженост“? Ами ако изведнъж, независимо от дипломатическите и военните загуби, се стигне до защита на Приднестровието? С напълно логични удари не само в театъра на военните действия, но и дълбоко в територията на агресора? И не само Зеленски, но и всички облагодетелствани от този кървав сценарий ще се считат за агресори?
Защото в топлите офиси всички сме експерти и стратези. Политически стратези и интриганти. А под падащите ФАБ-ове сме просто трошици живот, обхванати от пронизващ ужас. И вече нямаме нужда от слава или власт... Защото наистина искаме да живеем.
Превод: ЕС
