/Поглед.инфо/ Американските политици само биха спечелили от изслушването на тези, които разбират реалността на Китай
Дебатът за Китай във Вашингтон върви все по-зле през последните няколко години. Страхът и ненавистта от агресивен Китай се превърнаха във водеща гледна точка сред политиците, въпреки малкото доказателства, че случаят е такъв.
Това безпокойство се разпространи и в републиканската и в демократическата партии.Странното е, че това става в момент, когато китайците са склонни да поддържат значително по-позитивен имидж за Съединените щати, отколкото много други страни.
Всъщност почти всяка болежка на САЩ, която не може да бъде отнесена към пандемията от COVID-19, се обяснява с действията на на Китай и китайската агресивност.
Бихте си помислили, че при тези истерични медии, които денонощно вещаят за "китайската заплаха", САЩ ще правят огромни инвестиции в придобиване на истински, експертно-професионален опит за Китай и че тези, които знаят китайски език и имат подробни познания за китайската култура и политика ще бъдат обект на голямо търсене.
Ще сгрешите.
Въпреки че доставчиците на военна и разузнавателнаинформация са получили огромни бюджети, докато разиграват новата тема на Студената война, разбирането на детайлите на китайската икономика, китайската политика, китайското местно управление и китайската външна политика се е влошило във Вашингтон, при това, че точно сега би трябвало да бъде с пъти по-добро, за да отговори на изискванията на свят, в който Китай ще играе важна роля.
Напротив, федералното правителство практически затруднява експертите с богат опит в Китай и/или отделни области на китайскатадействителност да получат възможности за работа или да получат повишение.
Когато бях във Вашингтон миналата година, с изненада открих, че много от истинските експерти по Китай са напълно игнорирани и изключени от участие в настоящия цирк „Китайска заплаха“.
Изводът е, че организаторите на новата студена война последователно се придържат преди всичко към известния лозунг на Биг Брадър в романа на Джордж Оруел „1984 г.“: „Невежеството е сила“.
Би било смешно, ако не беше толкова опасно. Нарастващото влияние на Китай в науката и технологиите и възходът на китайските изследователски институти като глобални лидери през последното десетилетие означава, че в момента има значителен брой публикации в областта на нанотехнологиите, изкуствения интелект и биотехнологиите, които се появяват само на китайски език и които не са лесно достъпни за англоговорящата публика. Тази тенденция само ще се засили и за САЩ ще бъде наложително да създадат голям брой експерти по различните науки с отличноо владеене на китайски.
Част от настоящата политическа заблуда във Вашингтон относно разбирането на Китай може да бъде обяснена със зависимостта му от технологиите. Мнозина предполагат, че ако захранвате сурови данни в голям мащаб в суперкомпютър (сателитни изображения, китайски документи, радиопредавания и пр.), някак ще се появи и адекватно разбиране за Китай от другата страна.
Но истината е, че само нюансираното разбиране на Китай в неговия културно-исторически контекст от страна на хората може да има някакво реално значение за американската стратегия. Суперкомпютрите могат да ви удавят в море от данни, но не могат да предложат творчески отговори.
Основното предположение в националната стратегия винаги трябва да бъде, че държава като САЩ няма нито постоянни приятели, нито постоянни врагове.
Въпреки че сега може да има напрежение с Китай, не можем да знаем какво е бъдещето. Би било стратегическа глупост да се барабани с емоционални отговори на заплахи от Китай и после това да се използва, за да се оправдае „онемяването“ на Китай за американския политически елит, както и за американската общественост.
Нито един търговски съветник на Белия дом не може да бъде сигурен, че никога няма да има бъдеще, в което САЩ да работят в тясно сътрудничество с Китай. Такъв сценарий е напълно правдоподобен, дори вероятен. Проблемът ще бъде дали САЩ ще имат нужния опит, за да се възползват от такава възможност.
По-конкретно, областта на синологията трябва да се превърне в основна област за инвестиции в САЩ, за да можем да развием експертния опит в областта на китайската култура, история и език.
Реалност е, че много провинции в Китай са еквивалентни на големите държави по отношение на тяхната икономическа и технологична мощ и САЩ ще имат нужда от хора, които могат да реагират на развитието не само в Пекин, но и на места като Синан в провинция Шанси и Ченгду в провинция Съчуан.
И накрая, предположението, че дълбоката, дългосрочна стратегия за реагиране на Китай, която отчита историята, културата, науката и безпрецедентното развитие на технологиите, не е важно, че можете просто да изградите повече самолетоносачи или да обновите ядрените си сили, е изключително опасно развитие.
Ако има разлики в перспективата и в интересите между САЩ и Китай, /каквито винаги ще има/, имаме нужда от експерти, които разбират Китай, които могат да предложат креативни решения, които могат да обяснят на политиците как китайците виждат света, които могат да опишат как някои конфликти изобщо не са между националните държави, а между транснационалните групи.
Ако във Вашингтон няма такива експерти, ако се предполага, че всеки човек, който разбира китайски, е предубеден от самото начало, тогава съществува огромен риск американските политици да се почувстват принудени да увеличат напрежението с Китай, просто защото им липсват ресурси за ангажиране във всякакъв вид смислена дискусия с Китай.
Ако няма играчи в американската политика, които биха могли да посочат името на кмета на Шанхай или най-добрите производители на полупроводници в Китай, то САЩ, а не Китай, ще бъдат в стратегически неизгодно положение.
Авторът е президент на Азиатския институт. Тази статия е написана за China Watch, мозъчен тръст, поддържан от China Daily.
Превод: ЕС
