/Поглед.инфо/ Социалните медии се превърнаха в канал за пропаганда и инструмент за политическа дестабилизация
Създаването на средства за масова информация засили ефектите от лъжата и манипулациите. През 30-те години на миналия век медиите като ежедневниците, киното и радиото бяха широко използвани от правителствата на няколко държави, за да мобилизират населението си за техните политически цели. Тази дейност беше подтикната от най-новите познания по социална психология, социология, статистика и семиотика. В Германия Адолф Хитлер и неговият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс изследват всички възможности, които създава това ново знание, за да го насочат към целите на господството чрез пропаганда.
По време на Студената война САЩ използваха средствата за масово осведомяване, за да прокарат антикомунистическата пропаганда, която се стреми да демонизира социалистическите правителства като Съветския съюз и страните от Източна Европа и всички национално-демократични движения на Третия свят. Оттогава международните новини се филтрират чрез агенции, които работят в съответствие с разузнавателните общности на родината си.
Маккартизмът се стреми да елиминира от американската култура и медии всяка положителна препратка, свързана с комунизма и използва безкрайно много медийната манипулация. Холивудските филми например създават негативни стереотипи за руснаци, китайци и кубинци, наред с други, и стигат дотам, че дори изобразяват социалистическите страни като вечно мрачни, потискайки слънчевите дни в сцените, изобразяващи тези страни. Развитието на снимачните техники позволи изграждането на достоверно изглежзащи, макар и фалшиви наративи /разкази/.
Способността да се манипулира обществото чрез контрол върху медиите достигна ново ниво с появата на социалните медии и наличието на относително евтино оборудване за аудио и видео запис. Интересно е да се отбележи, че подобни социални мрежи се контролират от шепа компании, които работят в тясно сътрудничество с правителството на САЩ. Разкритията на Едуард Сноудън и Джулиан Асандж разкриват сложните схеми за наблюдение, организирани от информационната общност заедно с телекомуникационните и големите технологични компании.
Социалните мрежи се използват в голям мащаб като инструменти за политическа дестабилизация, пропаганда и социален контрол. Видяхме това в така наречените цветни революции в Украйна, Мианмар, Сирия, Египет, Венецуела, Бразилия и специалния административен район на Хонконг в Китай.
Бързината, с която лъжите и предразсъдъците се разпространяват чрез социалните медии, е впечатляваща. Референдумът за Брекзит, създаването на крайнодесни общности като Q-Anon, демонстрират разяждащата сила на пропагандата чрез новите технологии.
Понастоящем проследяваме създаването на фалшиви разкази от западните правителства и медийни групи, за да се демонизира Китайската народна република по въпроси, свързани с новия коронавирус, политическия процес в Хонконг, технологиите и автономния район Синцзян Уйгур.
По-конкретно, по отношение на Синцзян е изградена фалшивата приказка, че централното правителство спонсорира "геноцид" срещу етническата група на Уйгур и че милиони мюсюлмани са затворени в "концентрационни лагери" и използвани за полагане на "принудителен труд". Тези лъжи, както и останалите, са като къщичка от карти, но когато лъжата се повтаря хиляди пъти, това в крайна сметка обърква общественото мнение.
Този разказ пренебрегва активизма на радикалните групи, които се опитваха, въз основа на друга фалшива история за „независим Туркистан“, да разделят китайския регион с насилствени средства. Има безброй инциденти, включващи атаки с бомби или ножове от членове на тези радикални групи.
Струва си да се припомни, че тази екстремна "вълна" се разпространи в Централна Азия след разпадането на Съюза на съветските социалистически републики, предизвиквайки големи сътресения, като войните в Чечения и Дагестан и впоследствие с изобилието на радикални сунитски групи след нападенията от септември 11, 2001 г.
В този контекст се появи Шанхайската организация за сътрудничество, целяща да гарантира политическа стабилност в Централна Азия и да се бори с екстремистките ислямски групировки.
Подходът на Китай за справяне с екстремизма се различава значително от възприетия от САЩ и техните съюзници, а именно така наречената война срещу тероризма, довела до унищожаването на страни като Афганистан, Ирак, Сирия и Либия, както и до смъртта или изгнанието на милиони цивилни граждани.
В случая с Китай стратегията включва превъзпитание и обучение на професионални умения за част от населението, за да се създадат нови възможности, нещо много по-различно от "концентрационните лагери" и "принудителен труд", които западните медии и правителства се стремят да представят.
Машината за лъжа е добре смазано зъбно колело, какъвто е случаят с фалшивите разкази, включващи мюсюлмани в Синдзян. Фалшивите новини използват свидетелства от предполагаеми академици и неправителствени организации, наречени кой знае защо "независими". След това тези „фейк нюз“ се подемат от големите медийни групи, когато повтарят лъжите хиляди пъти.
Всъщност тези действия се координират от разузнавателните служби и се използват за дестабилизиране на правителствата, които се считат за враждебни. В името на "свободата", "демокрацията" и "правата на човека" парадържавните образувания като Националния фонд за демокрация (NED) имат структура за управление и обучение на персонала, която се присъединява към частни организации като Heritage Foundation, Фондация Чарлз Кох, Институт Алберт Айнщайн или дори медийни групи като вестник Epoch Times, свързани с култа към Фалун Гонг.
За съжаление, поради строгия контрол, упражняван от големите западни информационни агенции, фалшивите разкази се продават така, сякаш са верни. В това отношение социалните медии се опитват да възпроизведат и умножат лъжите, както в случая с предполагаемия „геноцид“ в Синдзян, „зверствата“, извършени от правителството на Сирия (или Либия), твърденията за липса на сигурност на устройствата , и системите на Huawei или все още за „системната корупция“ в бразилската петролна компания Petrobras.
По отношение на този последен аспект, между 2013 и 2018 г. Бразилия е изправена пред масови демонстрации, които изглеждат и се опитват за прераснат като „цветна революция“, подкрепена от чужди сили.
Налагането на санкции срещу китайските власти и срещу произведения памук в Синдзян е част от повествование, което е далеч от всякаква загриженост за правата на човека. Всъщност тя има за цел да ограничи и притисне китайското правителство в по-широк контекст на конфликтни ситуации и спорове, като търговската война и конкуренцията, свързана с 5G и изкуствения интелект, области, в които Китай превъзхожда.
По подобен начин се стремят да изолират китайското правителство, като създават изкуствено напрежение с редица европейски и азиатски страни, които са икономически интегрирани с Китай, и се опитват да ограничат напредъка на инициативата "Пояс и път".
Когато САЩ засилват стратегията си за ограничаване на Китай, важно е да се обърне внимание на това, което пропагандната мелница на Запад неуморно произвежда и лее. Необходимо е да се удвоят комуникационните усилия, за да се изправим срещу потока от лъжи и манипулация, умело боравеща с все по-сложни ресурси. Знаем, че първата жертва на войната е истината и поради това въпросът за информационната война трябва да бъде обработен много умело.
Авторът е професор в Държавния университет в Сао Пауло (ЮНЕСП) в Бразилия.
Превод: ЕС