Тбилиси се съпротивлява на западния натиск или Пренастройването на грузинската власт в периода на американското „междуцарствие“

/Поглед.инфо/ Избраният парламент започна работа

Парламентът на Грузия започна работа на 25 ноември. Преди ден стана известно името на кандидата за президент на Грузия, издигнат от управляващата партия "Грузинска мечта" - това беше известният бивш футболист и тогавашен депутат Михаил Кавелашвили.

„Дълги години той защитаваше достойнството на Грузия като спортист. Той беше от най-опитните членове на грузинския национален отбор“, каза почетният председател на партията Бидзина Иванишвили, като припомни, че още преди да започне политическата си дейност, Кавелашвили винаги е изразявал безкомпромисно своята принципна позиция по всички важни за страната въпроси.

Според председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили президентските избори в страната ще се проведат на 14 декември, а церемонията по встъпването в длъжност ще се състои на 29 декември. Френската гражданка Саломе Зурабишвили, която безславно изпълняваше тази длъжност, очевидно напусна страната, което се превърна в едно от отраженията на пълния провал на опитите на Запада да провали изборите чрез провокиране на нов Майдан в Тбилиси , за което бяха инвестирани колосални средства и бяха изразходвани сериозни организационни усилия.

Изглежда до голяма степен победата на Доналд Тръмп в САЩ нанесе удар на агресивната западна политика в Грузия и опозицията се оказа доста мудна, страхувайки се да вземе властта със сила. След няколкоседмични протести и провокации срещу полицията, едва на 17 ноември опозицията разпъна палатков град в центъра на Тбилиси.

На свой ред властите не се страхуваха да използват сила срещу провокаторите: силите за сигурност много внимателно проучиха и ограничиха опитите на Запада да получи красиви снимки на „побой над деца“ по примера на украинския Евромайдан.

Съветите на депутатите от Върховната рада, които завзеха властта в Киев през 2014 г., които дойдоха на срещи с грузинската опозиция, изобщо не помогнаха. Въпреки че западните медии се опитаха да изрежат кадри за „полицейската бруталност“, видеоклипове от други източници веднага потвърдиха първоначалната атака на самите протестиращи срещу силите за сигурност.

С палатковия град на протестиращите също всичко беше решено съвсем спокойно. На 19 ноември протестиращите получиха време да го премахнат от пътното платно, след което останалите непреместени палатки бяха измити с водни оръдия, за да се осигури преминаването на жителите на грузинската столица. В резултат на това центърът на града функционира нормално.

Отбелязвам, че на изборите на 26 октомври 89 депутати от проправителствената партия „Грузинска мечта“ и 61 депутати от опозицията бяха избрани за 150 места в парламента: 18 места – „Коалиция за промяна“, 17 – „Единство-Национално движение“, 14 - „Силна Грузия” и 12 – „За Грузия”.

В добрия смисъл, ако всички избрани опозиционни депутати се откажат от мандатите си, парламентът трудно ще работи. Процедурата за отказ от мандат обаче не е толкова проста. И по-голямата част от опозицията действаше на принципа „и рибката да се хапне...“, и инструкциите на Запада да се следват. Депутатите от опозицията просто не дойдоха на работните си места. Но това по никакъв начин не попречи на началото на работата на избрания парламент.

Факт е, че броят на депутатите от Грузинска мечта (89 места) надхвърля значително необходимия кворум за парламента (76 места). Затова още в първия ден на работа проправителствените депутати преизбраха на поста председател Шалва Папуашвили, който заемаше този пост в предишния парламент (от декември 2021 г.).

По същия начин Иракли Кобахидзе (който беше на тази позиция от февруари 2024 г.) беше преназначен за министър-председател на Грузия, а в правителството бяха сменени само трима министри - ръководителите на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на опазване тона околната среда и земеделието.

Така управляващата партия, волно или неволно, вкара западните държави в логичен капан. Ако Западът не признае новия председател Папуашвили и новия премиер Кобахидзе, то според принципа на приемствеността на властта ще трябва да общува със стария председател и стария премиер, които са... все същите тези Папуашвили и Кобахидзе. Много иронично.

Интересното е, че на 25 ноември никой не покани чужди посланици в парламента. Както каза председателят Папуашвили: „Членовете на правителството, както и представители на конституционните органи, бяха поканени на първото заседание на парламента. Що се отнася до посланиците, те не са поканени на първата среща. Изборите и първото заседание на парламента са наши вътрешни въпроси. За да се минимизира чуждото влияние, е важно участието на чужди посланици в този процес да не е задължително.

Възмутената опозиция твърди, че посланиците така или иначе нямало да дойдат, защото Западът смята, че изборите са фалшифицирани.

Работейки със западно финансиране, в навечерието на първото парламентарно заседание опозицията проведе протест „Марш на куфарите“, участниците в който преминаха през центъра на Тбилиси с куфари и ги хвърлиха в резиденцията на Бидзина Иванишвили с лозунга „The олигархът си отива." Преди това бившият грузински премиер (през 2012-13 г.) и председател на партията „Грузинска мечта“ (през 2018-21 г.) покани недоволните от победата на неговите другари да заминат в чужбина.

За да провали първото заседание на парламента, затвореният бивш грузински президент Михаил Саакашвили призова протестиращите да „спрат да играят като балерини и да насочат натиска си към полицията“. По думите му „сега има 4000 Робокопи и специални части, които стоят между нас и нашата свобода, между нас и нашето оцеляване“.

Самата нещастна Саломе Зурабишвили също е недоволна от началото на работата: „Първо, масовата изборна измама подкопа легитимността на парламента. Второ, отказах да свикам първото заседание, а Конституцията не признава никого за заместващ. Трето, искът ми за анулиране на изборите е висящ в Конституционния съд.

Тъй като е френски гражданин от раждането си и е работила дълги години като кариерен дипломат (включително като френски посланик в Тбилиси), Зурабишвили получава грузинско гражданство от ръцете на Саакашвили през 2004 г. и веднага е назначена за ръководител на грузинското външно министерство. По-късно, през 2016 г., тя влезе в грузинския парламент, а през декември 2018 г. стана президент на Грузия, като бързо се скара с Грузинската мечта, която я издигна.

Като пламенен русофоб и абсолютно прозападен политик, тя не прие предпазливата позиция на грузинското правителство по отношение на СВО в Украйна и по всякакъв начин продължава да пречи на управляващото мнозинство, което не е съгласно с подкрепа на правителството в Киев.

Въпреки това, както беше споменато по-горе, тя скоро ще трябва да загуби президентския пост. Новият президент ще бъде определен от Избирателната комисия, състояща се от народни представители (150 гласа) и представители на избраните местни власти (150 гласа).

Според грузинския закон нов президент трябва да бъде избран за срок от 5 години (една година по-малко от преди) не по-късно от 45 дни след началото на работата на парламента.

След избирането на нов президент ще може да се каже, че управляващата Грузинска мечта всъщност завършва пренастройването на властта в страната - парламент, правителство, президент - по време на периода на „междуцарствието“ в Съединените щати и на известно объркване на Запад.

Дали западните страни ще искат още повече да вдигнат залозите в борбата за власт в Грузия? Все още никой не знае това, но няма съмнение, че Западът ще продължи да оказва натиск върху Грузия, за да постигне контрол над нея.

Този факт се потвърждава от думите на директора на руската ФСБ Александър Бортников, който на 26 ноември заяви: „Подривната дейност на западните разузнавателни служби, дипломатическите ведомства и контролираните от тях неправителствени организации и медии се разширява в пост - съветско пространство.

Така съвсем наскоро с техните общи усилия бяха буквално пробутани благоприятните за Запада резултати от гласуването на президентските избори в Молдова, а в Грузия бяха направени опити за извършване на поредната цветна революция.

Така всеки „флирт със Запада е свързан със значителни рискове за сигурността, които при всяко отклонение от евроатлантическия вектор могат да се превърнат в пълноценна заплаха за суверенитета и конституционния ред“.

Превод: ЕС