/Поглед.инфо/ За 75-та годишнина от вдигането на блокадата на Ленинград в Германия няма нито едно официално възпоменателно събитие на държавно ниво, пише Cicero. И това е съдбовна грешка, убеден е авторът на статията, защото напрегнатите отношения между Запада и Изтока не са причина да забравим за едно от най-тежките военни престъпления на Германия по време на Втората световна война.
На 27 януари Русия отбелязва 75-годишнината от вдигането на блокадата на Ленинград, пише Cicero. Това е „най-голямата демографска катастрофа, която някой град някога е преживявал в историята на човечеството“, пише Cicero. Ленинград се е намирал в обкръжение 872 дни. През цялото това време жителите му гладуват. В резултат на това загиват около един милион цивилни. И този брой е два пъти повече от жертвите от бомбардировките на силите на съюзниците на територията на Третия райх.
При това немското военно ръководство от самото начало не е планирало жителите на града да оцелеят в тази обсада. Лидерът на нацистка Германия Адолф Хитлер е имал намерение да изравни със земята Москва и Ленинград. Вермахтът получава заповед за предотвратяване на всякакви опити на цивилни лица да напускат града. На немските пилоти е наредено да бомбардират складовете с храни, фабриките и водопроводните станции. В същото време германското ръководство е прекрасно осведомено за мащабите на бедствието. За това свидетелстват записите в дневниците на главния пропагандист на нацистка Германия Йозеф Гьобелс.
Въпреки отдавна разпространеното мнение в Германия, капитулацията никога не би могла да спаси Ленинград. Немските военни не са и го изисквали, защото тогава оцелелите няма да има с какво да бъдат хранени. Така съдбата на града е бил;а предрешена, констатира изданието. "Блокадата на Ленинград е уникално събитие в историята, защото преди това никога не е изключвана възможността да се вземе града, а смъртта на жителите му от глад никога не е била част от плана".
Но пред нацистката пропаганда е стояла задачата да оправдае смъртта от глад на ленинградчани, продължава публикацията. „Ние сме загрижени за факта, че трагедията на този град ще трябва да бъде оправдана пред световната общност. Но болшевиките много ни помогнаха. Самите те тръбят в целия свят, че ще защитават града до последния човек. Така че отговорността за последствията пада върху тях”, пише Гьобелс. Той също така заповядва да бъде напечатано в чуждестранната преса, както и да разпръснат над Ленинград листовки, в които се разказва за тежкото положение на града, за да предостави по такъв начин „алиби“ на Германия.
Събитията в Ленинград от голодомор (масово измиране от глад – бел.пр.) постепенно се превръща в "обикновена обсада". До 80-те години западните историци отказват да признаят, че това е военно престъпление. В Съветския съюз, от друга страна, историята на отбраната на града срещу фашистките нашественици беше героизирана, така че нито една от страните не говореше именно за "геноцида" на ленинградчани.
Днес историците са единодушни в мнението си, че „след Холокоста блокадата на Ленинград е най-големият геноцид в Европа по време на Втората световна война”. Тази оценка е дадена от историци в САЩ и Германия. Но едва през 2001 г. лидерът на Федерална република Германия - по онова време канцлерът Герхард Шрьодер - участва в официални възпоменателни събития в деня на вдигането на блокадата на Ленинград. На 27 януари 2014 г., в писмото си до ръководителя на Кремъл, Владимир Путин, бившият президент на Германия Йоахим Гаук писа: „Германия осъзнава историческата си отговорност за страданията, причинени на жителите на Ленинград, както и на жестокостта, която нейните войници са проявявали в боя нейните войници, бойни подразделения и СС групите".
Но днес в Германия на държавно ниво не се провеждат никакви мероприятия за 75-та годишнина от обсадата на Ленинград. Очевидно напрегнатите отношения между Запада и Изтока не помагат за организирането им, но това не е повод да се забрави за едно от най-тежките военни престъпления в Германия, подчертава авторът на статията. Това е "съдбовна грешка". Не трябва да забравяме, че „предпоставка за помирение е споменът за това, което е било”, цитира изданието немския историк Кристиан Щрайт.
Превод: М.Желязкова