/Поглед.инфо/ Ще напомним, че най-богатите династии в света, с цел постоянно да увеличават личното си богатство, оказват финансово и икономическо въздействие върху света чрез фондовете на инвестиционната компания Vanguard, както и политическо въздействие чрез Съвета по международни отношения.

Най-авторитетният и влиятелен мозъчен тръст на Съединените щати публикува стратегия, шокираща в своята откровеност и детайлност, която трябва да осигури победата на САЩ в новата Студена война с Китай и господството на Вашингтон в геополитическия пейзаж на 21 век. В тази стратегия ключово място се дава на Русия. Подходът, който се предлага да бъде приложен в руската посока, ще изненада силно дори опитните руски и американски анализатори.

Съветът по външни отношения (Council on Foreign Relations, CFR) е невероятно влиятелна организация с която са свързани много теории за конспирации (чак до обвиненията, че CFR е "истинското правителство на света") и много реални истории за промените в американската вътрешна и особено външната политика и следователно неговият доклад, озаглавен „Прилагане на макро стратегия за Китай. Двадесет и две рецепти за Съединените щати“, неизбежно ще представлява голям интерес за онези, които разбират реалната американска и международна политика.

Нека да разгледаме фактите: CFR се състои от повече от пет хиляди членове, включително висши служители на федералната администрация на САЩ, точно десет бивши държавни секретари на САЩ, директори на ЦРУ, влиятелни банкери, уважавани адвокати, професори от водещи задгранични университети, а също и ръководители на някои американски медии. За пълнота си струва да припомним, че тази организация е отговорна за използването на парите от семейството на Рокфелер (чрез официалната програма David Rockefeller Studies Program), които са насочени към промяна на политическите решения на американските власти чрез формулиране на съответните „експертни препоръки“.

Организацията официално е създадена през 1921 г., за да „помогне“ на президента на Съединените щати Уилсън да определи как САЩ трябва да повлияят на следвоенна Европа, за максимално удовлетворяване на американските геополитически интереси. Оказа се толкова добре, че оттогава Council on Foreign Relations само увеличи влиянието си и разшири състава си. Ако има някаква организация отвъд океана, която въплъщава концепцията за "дълбинната държава" (тоест някаква влиятелна, а не избрана по демократичен път сила, която може да повлияе радикално на политическите и икономическите решения), тогава CFR напълно отговаря на това определение, въпреки че не е единствената организация от този род.

Идеята, че отношенията с Русия трябва да се нормализират, за да бъде по-удобно на САЩ да се борят с Китай, не е нова за американското експертно пространство. Проблемът е, че като основен (и практически единствен) начин за постигане на тази „нормализация“, на Русия обикновено се предлага идеята, че отношенията с Русия трябва да се нормализират, за да бъде по-удобно САЩ да се борят с Китай, не е нова за американското експертно пространство. Проблемът е, че като основен (и практически единствен) начин за постигане на тази „нормализация“ обикновено се предлага Русия активно да се „души и смазва“ с икономически санкции и в идеалния случай да се организира „смяната на режима“. Такъв подход е обективно странен и контрапродуктивен, но той е единственият възможен от гледна точка на онези, които смятат, че най-правилната стратегия за Русия е тя да бъде върната в „тъмните 90-ти години“ и да бъде принудена да „признае поражението си в студената война "(и следователно доминиращата роля на САЩ в света). А за това са добри именно методите на икономическо и силово въздействие. Между другото, в този смисъл отношението към Русия не е много различно от отношението към другите страни, цялата разлика е само в интензивността на предполагаемия натиск. Практиката показва, че Вашингтон е готов да премине към дипломатически и санкционни конфликти дори с най-близките си съюзници, да не говорим за противниците. Максимумът „моркови“, които американските експерти са готови да предложат на Русия, е може би връщането в G8 в замяна на пълна капитулация по всички ключови геополитически въпроси.

Стратегията, публикувана от Council on Foreign Relations, изхожда от съвсем друга логика. Първо, няма никакви илюзии, че САЩ могат да победят целия свят сами. Нещо повече (и това е шок от гледна точка на официалния американски дискурс) - дори сами да победят Китай, няма да се получи. Стратегията от американската „дълбинна държава“ отива по-далеч, като подчертава, че като цяло САЩ трябва да спрат да изразходват усилия в други геополитически райони и да се концентрират върху Китай, както и да се заемат с радикални вътрешни реформи. И само комбинация от тези мерки (които изрично се наричат „рецепти“ в стратегията - с изрично позоваване на токсикологията или фармакологията) може да даде на Вашингтон необходимата сила и да създаде необходимите условия за победа.

Изненадващо, но в частта, която описва настоящата (доста плачевна) ситуация по фронтовете на американско-китайската студена война, авторът на стратегията (влиятелен бивш дипломат, известен лобист, старши изследовател в CFR, получаващ лична стипендия на името на Кисинджър) Робърт Д. Блеквил (Robert D. Blackwill) извършва много упорита работа по грешките на администрацията на Тръмп и администрацията на Обама в руската посока и те си го получават особено тежко за Майдана, за Крим и за Киев:

"Американски президент, който би разбирал "проблема с Китай" ("проблемът с Китай" е терминът, използван от автора за описание на всички американски проблеми, свързани с растежа на китайското влияние в света, китайската икономика, армията и т.н.), би попитал: съответстват ли близките отношения между Китай и Русия на националните интереси на САЩ? Американски президент, който разбира „проблема с Китай“, би поставил под въпрос въвеждането на дългосрочни санкции срещу Русия през 2014 г., когато Русия анексира Крим, (защото) въвеждането на санкции помогна да се тласне Русия към съюз с Китай. Американски президент, който би разбрал „проблема с Китай“, няма да позволи на служителите на президентската администрация публично да приветстват Киевската революция през 2014 г., като по този начин помагат да бъде убеден Пекин (и Москва), че САЩ искат смяната на режима в Китай.“, пише водещият експерт на CFR.

Подобно признание струва много, но най-интересното в текста е рецептата, която се предлага за да се подобрят отношенията между Вашингтон и Москва.

Рецептата, предложена за руското направление, започва с абстракция и продължава към конкретните неща.

"Съединените щати, в координация със съюзниците, трябва да се опитат да започнат разширен диалог с Владимир Путин и руското правителство относно световния ред и сигурността на Европа и Азия."

Единствено експерт от „мозъчния център“, представляващ „дълбинната държава“, може в американското информационно поле да си позволи сериозно да говори за това, президента Тръмп да проведе разширен диалог с Владимир Путин за световния ред и в същото време да не се страхува да попадне в ръцете на ФБР за „работа за Кремъл“.

На конкретно ниво стратегията на Council on Foreign Relations предлага следното:

"Ще поясним: Вашингтон ще трябва да направи отстъпки, за да подобри отношенията си с Москва; той не може да направи това, като поддържа цялата си текуща политика спрямо Русия. Същото се отнася и за Москва. В този дух САЩ трябва да търсят споразумение с Русия относно това че разширяването на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) е завършено, че Съединените щати отменят санкциите си за анексията на Крим и Русия отново е приета в групата на G8. В замяна Москва ще оттегли намесата си на изток, като изтегли войските си Украйна и се съгласи с разполагането на мироопазващи сили на ООН, както и да прекрати отровната си намеса в американската политика и култура."

По очевидни причини „обменът“, заложен в стратегията на CFR, трудно може да се счита за идеална или дори подходяща рецепта за по-здрави отношения между Вашингтон и Москва, но друго е важно: съдейки по тази позиция на влиятелния мозъчен тръст, американските елити постепенно отвикват от идеята, че Русия може и трябва да бъде заплашвана и започват да свикват с идеята, че съществени преговори могат и дори трябва да се водят с Москва. В този контекст беше невъзможно, абсурдно и немислимо да си представим през 2014 г., че водещият експертен център на американския елит, като първоначална позиция (само за нормализиране на отношенията с Русия), „ще постави на масата“ като стартова преговорна позиция такива предложения като признаването на Крим като руски, връщане в G-8 (което е важно именно като символ), отказ за разширяване на НАТО (тоест неутрален статус - „Финландизация“ - на Украйна) и отказ да се върне в Донбас украинската армия.

Това не означава, че този конкретен набор ще бъде приет за официална позиция на Вашингтон и още повече не означава, че такава позиция в идеалния случай отговаря на руските интереси, които са много по-широки и дълбоки от това, с което експертът на Council on Foreign Relations сега предлага да се съгласят. Но въвеждането на подобни предложения в експертния и политическия дневен ред е едва ли не на най-високото ниво, което може да означава известна еволюция на американското мислене, при това не само в руската посока.

Вашингтон болезнено се сбогува с илюзиите за собственото си всемогъщество, а руските успехи в противопоставянето на американските санкции и разширяването на своето влияние в света са само още едно ясно доказателство за тази загуба. Ако леко преувеличите, можете да видите, че отвъдокеанският елит преминава през всички съответни етапи: първо, отричане (неверие, че Крим, например, „отплава“ към родното пристанище), след това гняв (санкции, отново санкции и отново санкции, комбинирани с „изгонване“ от G8), а сега има пазарене и размисъл за това, какво може да се предложи в замяна на прекратяване на болката. Този процес не е започнал днес, но сега достига фаза, в която Вашингтон постепенно е готов да се отказва от сериозните си амбиции и да признава (унизителната за самолюбието му) необходимост именно от отстъпки, а не ултиматуми.

Най-вероятно това ще завърши с депресия и след това приемане на нова геополитическа реалност. Вероятно най-добрият отговор на тези опити за американска рефлексия е търпението и твърдостта в защита на руските интереси. Времето и остатъците от американския здрав разум, които, оказва се, все още присъстват в отвъдокеанската „дълбинна държави“, работят за Русия.

Превод: М.Желязкова



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели