/Поглед.инфо/ През последните години НАТО все повече напомня "протекторат", а не партньорство, но по някаква причина Съединените щати упорито отказват да се оттеглят от съюз, който дълго време не им носи никакви ползи, пише експертът по международните въпроси Стивън Уолт във Foreign Policy. Въпреки това нарастващата конфронтация на Вашингтон с Пекин може да даде на НАТО нова цел, която не е имал от времето след разпадането на СССР.

"Ако концепцията за НАТО имаше действия, няма ли да е време да започнем да ги изоставяме днес?" пита Стивън Уолт, професор по международни отношения в Центъра „Робърт и Рене Белфер“ в Харвардския университет, в статията си за Foreign Policy.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е казвал на съветниците си за желанието си да изтегли страната от трансатлантическия съюз. Разбира се, подобни изказвания във Вашингтон много малко хора посрещат с ентусиазъм. Според автора на статията, въпреки че първоначалната причина за съществуването на НАТО, а именно СССР, отдавна е потънала в забвение, алиансът продължава да бъде „свещената крава“ за политически елит на САЩ.

Проблемът обаче тук не е в Тръмп. Дори и въпреки, че неговото „грубо, суетно, хаотично и безпричинно оскърбително поведение само усложнява и без това трудното положение“. Истинският проблем се появи след разпадането на Съветския съюз, защото с изчезването на СССР се изпари американската готовност да направи нещо за сигурността на Европа.

В края на краищата НАТО не е някакъв "извънградски клуб, чиито членове просто искат да се съберат, да ядат вкусни вечери на ежегодните си срещи на върха и да обсъждат международните отношения". Всъщност, както припомня Стивън Уолт, членството в НАТО означава официално определена готовност да изпрати своите граждани да се борят за съюзник, дори да умрат, ако е необходимо. И такива обещания трябва да се дават само когато помощта на приятеля е необходима, за да се гарантира сигурността на собствената им страна.

„Забравете за всякакви благочестиви изказвания за „общи ценности”, за „световния ред, в който преобладава законът”, за „трансатлантическата общност” - в по-голямата си част това са само красиви думи“, твърди професорът. В действителност, САЩ толкова много навремето се занимаваха със сигурността на Европа, само защото не искаха някоя единствена страна да концентрира властта в региона и да поеме контрола над цялата му индустриална мощ.

Всъщност, отчасти Вашингтон се присъедини към Първата и Втората световна война, за да не допусне прекомерното засилване на Германия. Американските власти се страхуваха, че държавата, която е завладяла властта в Европа, ще стане по-силна от САЩ и може да започне да се опитва да наложи собствените си правила в Западното полукълбо. Следвайки същата логика, през 1949 г. Вашингтон участва в създаването на НАТО и почти през цялата студена война държеше войските си в Европа. Защитата на съюзника не е „акт на филантропия” от страна на САЩ - в техен интерес беше да се сдържа СССР.

Днес основните проблеми на НАТО са вътрешни, структурни. В Европа няма "потенциален хегемон" и едва ли ще се появи скоро. Никой не притежава толкова много население, икономическа и военна мощ. Германия е твърде малка, Русия представлява само „бледа сянка“ в сравнение със Съветския съюз, а икономическите прогнози за нея са неутешителни.

Имайки предвид всичко това, не е съвсем ясно защо досега САЩ не могат да оставят защитата на Европа на самите европейци. Пламенните поддръжници на алианса бързат да напомнят, че съюзниците участваха в чуждестранни кампании на Съединените щати, като Афганистан. Да, така е, но американците всъщност свършиха цялата тежка работа и биха могли да минат без такава подкрепа, парира Уолт.

В същото време никой от съюзниците на Америка не може да предприеме никакви сериозни военни стъпки без помощта на Вашингтон. Така че НАТО днес по-скоро напомня "протекторат", отколкото партньорство. Ето защо Доналд Тръмп не спира да настоява, че съюзът вече не е в интерес на САЩ. В същото време той не е първият американски лидер, който критикува съюзниците за твърде малкия им принос в НАТО – за това говореха бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс и бившият президент Барак Обама.

Не е за учудване, че европейците са сериозно обезпокоени от перспективата за излизане на Америка от НАТО. Особено когато Вашингтон все повече насочва вниманието си към Азия и особено към Китай. "Има вероятност Китай да бъде по-грандиозен съперник, отколкото някога е бил Съветският съюз, така че човек може да си помисли, че желанието на Америка да дари значителни средства за защита на Европа ще продължи да се изпарява", разсъждава авторът на статията.

Впрочем, от друга страна, въпреки че нито американците, нито европейците открито признават това, дългото и до сега непрекратено американско присъствие в НАТО помага за поддържането на мира вътре в Европа. Докато Вашингтон заема водеща позиция в съюза, съперничеството между страните в рамките на съюза е сведено до минимум. Но ако Америка напусне, европейските страни могат отново да тръгнат по пътя на национализма, започвайки нова надпревара във въоръжаването, която може да заплаши с войни.

Разбира се, такива теории са в разрез с твърденията за "европейска идентичност". Но ако погледнем съвременните политически тенденции, по-специално широкоразпространеното укрепване на националистическите движения, такива перспективи не изглеждат твърде нереалистични. Така че, ако Съединените щати продължават да остават в НАТО, това дава на европейците гаранция, че в близко бъдеще не се предвижда нова конфронтация за влияние между големите държави.

Ако съберем всички описани фактори заедно, можем да видим очертанията на новото разпределение в трансатлантическия съюз, уверен е професорът. САЩ все повече ще се съсредоточават върху Китай и все повече ще настояват Европа да се грижи за собствената си сигурност сама, но в същото време, така че да не сключва икономически сделки с Китай, които биха допринесли например, за военното му засилване. САЩ главно ще искат да се уверят, че европейците няма да дадат на Пекин достъп до такива технологии, които китайците могат да използват в армията. От своя страна европейските членове на НАТО ще се застъпват за това САЩ да останат в алианса.

Разбира се, подобна система ще доведе до загуба на значителен брой доходоносни сделки за Европа и вероятно до увеличаване на напрежението в отношенията й със САЩ. Но през последните години все повече и повече европейски страни изразиха загриженост относно нарастването на китайското влияние и оттеглянето на Америка от НАТО. В конфронтацията с Пекин подкрепата на алианса не би била излишна за Вашингтон. Кой знае, може би това ще стане нова цел за съществуването на НАТО, която той не е имал от 1992 г., предполага Стивън Уолт.

Превод: М.Желязкова