/Поглед.инфо/ Влиятелното американско списание Foreign Affairs, което винаги е било твърдо първо към СССР, а след това и към Русия, смята, че слуховете за упадъка ѝ са силно преувеличени и Вашингтон не бива да се заблуждава в това.

Джо Байдън дойде на власт с ясна мисия: да спре Китай, който заплашва глобалното господство на Америка. Всички действия на новата администрация през първите месеци показаха, че именно конфронтацията с Поднебесната и отслабването на нарастващото ѝ влияние в света ще бъдат сред приоритетите на външната политика на Америка през следващите години, наред с подобни важни въпроси като борбата срещу изменението на климата и пандемията. Отношенията с Русия в Белия дом сега очевидно отстъпиха на заден план. За Русия „се запомни“ едва през април, когато се появи напрежение на руско-украинската граница, където се извършва концентрацията на руските войски. Но още през юли, когато напрежението спадна, президентът Байдън ги отблъсна още повече на заден план, заявявайки, че руската икономика няма нищо друго освен ядрени оръжия и петролни платформи, тоест, че Русия не заслужава същото внимание като Китай.

Джо Байдън далеч не е първият американски президент, който заема такава позиция спрямо Москва. След края на Студената война единственото нещо, което направиха американските политици, беше неуморно да говорят за упадъка на Русия и че ако тя не се разпадне, тя най-малкото ще престане да бъде велика сила. През 2014 г. Джон Маккейн например нарече Русия „бензиностанция, която се опитва да се представя за държава“, а Барак Обама я описа като „регионална сила“ същата година. Малко след това обаче Москва доказа, че това е погрешно, като се намеси успешно в гражданските войни в Сирия и Либия, в конфликта във Венецуела и, според Вашингтон, в президентските избори в САЩ през 2016 г. Въпреки тези очевидни успехи на Руската федерация, подчертава списание Foreign Affairs (ФА), мнението за Русия като книжен тигър не се е променило.

Грешката в тази оценка е, че упадъкът на Русия е преувеличен. Проблемите като намаляващото население и икономиката, базирана на ресурси, не привличат толкова внимание в Кремъл, колкото би трябвало, според Вашингтон. Американците не трябва да очакват, пише ФА, че след оттеглянето на Владимир Путин политиката на Русия ще претърпи големи промени. Линията на Москва няма да се промени под тежестта на нерешените проблеми, главен сред които е Крим, тъй като външната политика на Путин се радва на подкрепата на руския управляващ елит.

Противоречията със САЩ ще останат и след Путин. Просто казано, заключва ФА, Америка няма да може да се справи с Китай и в същото време, без да направи нищо, да чака Русия сама да напусне международната арена като световна сила. Това от своя страна означава, че американците трябва да преоценят възможностите на Русия и да се отърсят от фалшивите илюзии.

Разбира се, има много причини за очаквания и надежди за предстоящия упадък на Русия. Това е и стагниращата икономика, която според ФА може да разчита само на високи цени на суровините. Това се дължи на много добре известни причини за значителното ѝ изоставане от САЩ и Китай по повечето параметри на научно, техническо и икономическо развитие. И още много.

Като се има предвид това и мрачните прогнози на икономисти и политолози, може да се заключи, че способността на Русия да играе активна роля на международната арена с течение на времето бързо ще намалее, тъй като Кремъл скоро ще остане без ресурси за това. Тези аргументи обаче, колкото и справедливи да са, изкривяват по-голямата картина, защото подчертават слабите страни на Русия и пренебрегват нейните силни.

Например руската икономика, колкото и слаба да е (достатъчно е да се каже, че по отношение на БВП тя е сравнима с Тексас, макар и голям, но все пак само един от 50-те американски щата), когато се изчислява по паритет на покупателната способност, тя нараства от 1,5 на 4,1 трилиона долара и става втората в Европа и шестата в света. Не бива да се забравя, че руското правителство доста успешно се противопостави на западните санкции и спада на цените на петрола, както и в поддържането на стабилност.

Не по-малко погрешно е, пише ФА, е да се смята, че демографските проблеми ще засегнат силно способността на Русия да провежда настъпателна политика на международната арена. Дори само защото, дори и при най-лошия сценарий - намаляване на населението на Руската федерация с 11% до 2050 г., тя пак ще остане най-населената страна в Европа и Евразия. Очевидно е невъзможно да се каже, че Русия е на ръба на демографската пропаст.

Освен това през последните години Русия показа значителен напредък в такава важна област като "качеството" на населението: здравето на нацията, нивото на образование, производителността на труда и прочее.

Изтичането на мозъци остава голям проблем, но влиянието на това върху руската икономика също е силно преувеличено в Съединените щати.

Естествено, основното доказателство, което позволява да се твърди, че Русия ще остане световна сила за дълго време, според ФА, е военната мощ, която повече от компенсира изоставането по всички други параметри и показатели.

Руските въоръжени сили сега са по-мощни, мобилни и ефективни от всякога. Като се вземат предвид редица особености на изчисленията, Русия харчи за отбрана, според ФА, приблизително три пъти повече от официалните данни. Освен това половината от тези средства се инвестират в разработването на нови видове оръжия, в които руснаците значително заобиколиха всички останали, и превъоръжаването на армията с най-новото оръжие и военна техника.

ФА продължава да развенчава надеждите, че външната политика на Русия ще стане по-малко активна след напускането на Путин. Първо, благодарение на миналогодишния референдум, той може да остане на власт до 2036 г., и второ, няма много причини за надежди за промяна след оттеглянето му.

ФА смята, че Америка трябва да гледа на Русия не като на западаща сила, а като на сила, която ще запази мощта си за дълго време напред, особено във военната сфера. Поне през следващите 10-20 години Русия ще запази не само желанието, но и способността повече или по-малко успешно да се противопостави на Америка.

В сравнение с Китай Русия представлява по-голяма заплаха за националната сигурност на САЩ поради своя ядрен потенциал (дори като се има предвид, че ядреният потенциал на Пекин нараства бързо), както и поради потенциала си в киберпространството, което прави възможно лесното хакване на отбраната на Съединените щати и техните съюзници.

ФА също вижда опасността от Русия за САЩ във факта, че всеки ден Москва се приближава до Пекин. Русия и Китай всъщност вече са установили стратегическо партньорство. Основната заплаха за САЩ е, че Москва и Пекин не се състезават помежду си, а с тях. Освен това ефектът от тази конвергенция надвишава, смятат авторите на списанието, резултата от просто добавяне на две доста големи количества.

ФА предупреждава американското ръководство за системна грешка - да се концентрира изключително върху Китай и да не обръща внимание на други важни въпроси и проблеми, включително Русия. Дори въпреки противоречивото убеждение, че Съединените щати са в състояние да се справят с двама противници едновременно. Твърдението, изразено с думите на Джо Байдън и неговите помощници, че Америка може да ходи и да дъвче дъвка едновременно, разбира се, е противоречиво. ФА не пише открито, че би било по-добре Вашингтон да не се опитва да доказва истинността на това твърдение, но този съвет може да се прочете между редовете.

Превод: В. Сергеев