/Поглед.инфо/ Както през 1973 г., светът отново е на прага на енергийна криза, както поради постпандемичния дисбаланс на търсенето и предлагането на енергийния пазар, така и поради специалната операция на Русия в Украйна, която при всички случаи ще удари по обема на руския износ, пише Foreign Policy. Въпреки това, както отбелязва списанието, за това е виновна и лекомислието на Запада, който заложи на възобновяемите енергийни източници и не е в състояние на този етап да увеличи производството на енергия.

С наближаването на 50-ата годишнина от петролната криза от 1973 г., световните енергийни пазари и икономиката като цяло са на път да преживеят отново подобен шок. От началото на специалната операция на Русия в Украйна цената на петрола два пъти достигна 105 долара за барел, ниво, което не е наблюдавано от 2014 г. И е много вероятно нещата само да се влошат.

Дори ако настоящите антируски санкции не засягат пряко търговията с енергия, наказателните мерки срещу банки и други организации ще попречат на износа на руски ресурси, което няма да е сладко за световните енергийни пазари. Освен това рисковете за петролните танкери в Черно море водят и до намаляване на обема на доставките на петрол, включително и от други страни като Казахстан.

Съкращаването на предлагането на руските енергоносители на пазара ще доведе до ефекта на доминото и по-нататъшен ръст на цените на въглищата и на втечнения природен газ (СПГ), което, на свой ред, ще предизвика поредната нова вълна на инфлацията, пише Foreign Policy.

Тази криза подсказва, че е време западните правителства да бъдат честни със своите граждани и да се изправят пред фактите в енергийната сфера. На практика това означава, че те ще трябва да възстановят собственото си производство и да укрепят веригите си за доставки.

Дори ако кризата с Русия бъде разрешена скоро - а това е много голямо "ако" - западните правителства пак ще трябва да променят фундаментално подхода си към енергетиката. Въпросът за енергийната сигурност винаги се е мяркал там някъде на хоризонта, но събитията в Украйна отново го изведоха на преден план.

През следващите дни руският износ на енергия ще спадне значително дори без санкции. Много други участници в световния енергиен пазар ще бъдат много внимателни при извършването на каквито и да е сделки и ще избягват дори онези сделки, които не попадат под антируските санкции.

Когато бяха наложени санкции срещу Иран, всичко беше абсолютно същото - компаниите предпочитат да се предпазят колкото е възможно повече от евентуално нарушаване на нови забрани. В този случай компаниите изключително неохотно ще търгуват с Русия или ще обработват руски плащания, страхувайки се както от увреждане на репутацията, така и от натиска от инвеститорите.

И, както беше в случая през 1973 г., настоящата енергийна криза беше насложена върху и без това тежките времена на енергийния пазар. Дисбалансът между търсенето и предлагането само ще изостри последствията от намалените доставки от Русия. И, за съжаление, има много доказателства, че цените скоро ще се повишат и няма да паднат, дори ако конфликтът все пак по един или друг начин се изчерпи.

Цените на петрола бяха високи и се покачваха още преди кризата. Основната причина за тази конюнктура е резкият спад в производството на петрол в САЩ в началото на пандемията на коронавируса, и които все още не са дори близо до нивата преди пандемията.

Всички други големи играчи на пазара изпомпват петрол с темповете отпреди пандемията, но на световните петролни пазари почти не са останали свободни мощности, които биха могли бързо да покрият дефицита, причинен от спада в производството в САЩ или спада в руския износ. Резервите от петрол ще се изчерпят също толкова бързо, а инвестициите в ново производство очевидно не са достатъчни.

От страна на търсенето глобалното потребление на петрол се върна до нивата отпреди пандемията и е вероятно да продължи да нараства. В същото време пандемията доведе до увеличаване на основното търсене на петрол поради факта, че пластмасите станаха по-активно използвани поради търсенето на маски, както и различни стоки за еднократна употреба. В същото време общественият транспорт започна да се използва много по-малко, тъй като мнозина преминаха към личните си автомобили.

За да се отговори на търсенето на петрол без повишаване на цените, производството на петрол ще трябва да се увеличи, но малко западни правителства са готови открито да признаят това. Една от малкото страни, които имат значителен потенциал по отношение на увеличаване на производството, са САЩ.

Инвестициите в тази индустрия обаче бяха възпрепятствани както от политиката на президента на САЩ Джо Байдън, така и от настроенията на неговия ядрен електорат. Друг голям производител на петрол е Канада, но тази страна е ограничена от транспортния фактор, особено като се има предвид, че Вашингтон е изключително чувствителен към проекти за тръбопроводи, които биха позволили на пазара да се насити с канадско гориво.

Въпреки че новите санкции срещу Русия са замислени по такъв начин, че да не засягат износа на руски газ за Европа, те все пак ще се случат. Както и в случая с петрола, европейският пазар на газ беше в криза още преди началото на специалната операция в Украйна – при това и заради действията на самия Европейски съюз.

Насърчавайки възобновяемата енергия, ЕС провежда политики през последните години, които в крайна сметка нанесоха сериозни щети на енергийната сигурност на Европа и също така задушиха усилията за диверсификация на енергийните източници. Въпреки че Европа успя да си осигури алтернативни маршрути за доставки на енергия (в частност Южния газов коридор), капацитетът им очевидно не е достатъчен.

Освен това Брюксел стигна още по-далеч в ограничаването на способността си да приема нови доставки на газ, когато анулира много дългосрочни договори за газ; по този начин ЕС се опита да убеди предприятията да разчитат на възобновяеми енергийни източници.

Дългосрочните договори за газ гарантираха надеждни доставки за Европа на стабилни цени. В същото време тези европейски пазари, които работят на дългосрочни договори, като Италия и Гърция, се чувстват много по-весели в настоящата енергийна криза от тези, които са предпочели спотовия пазар.

Прекратяването на дългосрочните договори и нарастването на спот търговията с газ позволиха на Русия да окаже по-голямо влияние върху цените. Ситуацията се влошава от факта, че през последните години европейските правителства необмислено намалиха обема на хранилищата за газ. Енергийните експерти разбраха и предупреждаваха за това от много дълго време.

Руската специална операция в Украйна шокира някои политици и ги принуди да преоткрият концепцията за енергийна сигурност. В този контекст канцлерът Олаф Шолц каза, че Германия ще започне процеса на диверсификация на доставките на газ чрез изграждане на два терминала за внос на втечнен природен газ. Други мерки включват повишени изисквания към съоръженията за съхранение на газ и възможно забавяне на отдалечаването на Германия от ядрената енергетика.

Междувременно единствената страна, която има най-голям потенциал да смекчи последиците от енергийната криза чрез насищане на пазара с петрол и газ, тепърва ще се учи от тази криза. По-специално, в отговор на въпрос за въздействието на кризата в Украйна върху цените на петрола, прессекретарят на Белия дом Джен Псаки каза, че администрацията на Байдън ще продължи да разчита на възобновяеми енергийни източници.

Вашингтон също така не направи видими стъпки за стимулиране на производството на енергия в САЩ, камо ли да увеличи капацитета на тръбопроводите, за да увеличи вноса от Канада.

Въпреки това администрацията на Байдън, която се опитва да намали инфлацията върху цените на енергията, изглежда вярва, че има асо в ръкава си - връщане към ядрената сделка с Иран. Редица експерти смятат, че появата на нови количества ирански петрол на пазара ще понижи цените.

Малко вероятно е този ход да има далечни последици: цените на петрола вече се определят до голяма степен от очакванията за нови количества ирански петрол. Нещо повече, напълно възможно е да няма толкова ирански петрол за пускане на пазара, колкото мечтае и смята администрацията.

Не е тайна, че Иран вече активно продава своя петрол: той има както купувач в лицето на Китай, така и начини да заобиколи санкциите на САЩ чрез Ирак и Кувейт. Същото може да се каже и за изявленията за откриване на стратегически петролни запаси от някои страни. Спадът в цената на черното злато вероятно ще бъде краткотраен, като се има предвид, че разликата между капацитета и търсенето само нараства.

Всичко по-горе означава, че САЩ и Европа няма да могат да намалят цените на енергията, освен ако не преразгледат фундаментално своите политики за енергийна сигурност. Политиците в САЩ и ЕС трябва честно и публично да признаят, че дори и при най-оптимистичния сценарий възобновяемата енергия няма бързо да замени изкопаемите горива. Нещо повече, вятърната и слънчевата енергия – която сами по себе си зависят от времето – зависят и от други източници на енергия, за да се осигури непрекъснатата им работа.

Поддържайки мита, че изкопаемите горива могат лесно да бъдат премахнати и няма нужда да се инвестира в поддържане на производството, САЩ и Европа дадоха на руския президент Владимир Путин мощен лост за въздействие върху цените на енергията. Високите цени на петрола и газа могат лесно да предизвикат глобална рецесия, висока инфлация и масови протести, както направиха през 1973 г.

В същото време Европа трябва да пусне в експлоатация нови тръбопроводи за внос на газ, включително от Каспийско море, Източното Средиземноморие и Северна Африка. ЕС трябва да спре да се намесва в подписването на дългосрочни договори за газ и да се погрижи за съоръженията за съхранение на газ, за да намали вероятността от недостиг и за да може да поддържа стабилни цени.

„ Енергийната сигурност винаги е играла ролята на ключов елемент от националната сигурност. Време е американските и европейските политици да признаят този фундаментален факт и да действат съответно, в противен случай те, както и гражданите на тези страни, ще се сблъскат с много трудни времена пред лицето на влошаващата се енергийна криза “, завършва Foreign Policy.

Превод: ЕС