/Поглед.инфо/ Въпреки исканията на европейските лидери, президентът на САЩ Джо Байдън на срещата на Г -7 твърдо обяви намерението си да изтегли всички американски войници от Афганистан до 31 август, опасявайки се в противен случай от военни сблъсъци и терористични атаки на летището, съобщава The Guardian. В съвместно комюнике страните от „Голямата седморка“ призоваха талибаните да спазват международните задължения, правата на човека, да разрешават мирно конфликтите и да поддържат стабилност в Афганистан - западните дипломати възнамеряват да се сдобиват с изпълнението на тези изисквания чрез обичайните санкции или финансова помощ, обвързана с условия.

На Джо Байдън му потрябваха само седем минути, за да посоли раните от влошаващите се отношения с европейските лидери, пише The Guardian. Лидерът на САЩ чрез видеовръзка твърдо заяви, че американските войници няма да останат в Кабул след 31 август, както поискаха ръководителите на Франция, Италия и особено Великобритания.

По -рано през юли президентът не промени срока, определен от Доналд Тръмп за изтеглянето на войските от Афганистан, като при това представи своето решение на европейските си колеги като свършен факт.

За Европа този обрат беше дълбок шок и доведе до трезва преоценка на ситуацията, пише вестникът. Досега надеждите на европейците, че Байдън ще признае щетите, причинени от изтеглянето, и ще се съгласида забави напускането на американските войски поне още ден -два, не се сбъднаха.

Талибаните настояват да се спази крайния срок, а САЩ се опасяват от военна конфронтация или терористична атака на летището, ако им откажат. Освен това Пентагонът заяви, че евакуацията набира скорост и е възможно всички американски граждани да напуснат страната до края на седмицата.

До известна степен решението на Байдън е логичен резултат, след като той обяви спазването на първоначалното споразумение между Доналд Тръмп и талибаните, сключено през февруари 2020 г. „Талибаните спечелиха и победителят си взе наградата“, се казва в статията. Тази позиция не остави никакви шансове за Борис Джонсън, след като той открито призова Байдън да отложи срока. В опит да запази лицето си, британският премиер подчерта, че настоява да се поддържа безопасното движение и след 31 август за тези, които желаят да напуснат Афганистан.

Талибаните обаче обявиха, че не искат повече граждани да напускат страната и не им гарантират безопасно преминаване. Както и да е, върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Башелет твърди, че според надеждни източници талибаните вече нарушават обещанията си да не предприемат репресии.

По този начин остава въпросът дали победеният Запад ще успее по някакъв начин да възстанови мира и да повлияе на все още несформираното талибанско правителство. След срещата на Г -7 Джонсън, донякъде потиснат и объркан, заяви, че в отношенията с талибаните и афганистанското правителство, Г -7 има „сериозни лостове за влияние“.

Когато беше помолен да разкаже по -подробно за тях, той посочи размразяването на средствата. Западът обаче вече не взема решения и може само да прибегне до познатите мерки: безвъзмездни средства при определени условия, заеми, помощ и дори санкции, които не бяха споменати в официалното изявление на Г -7.

„Ще съдим за афганистанските партии по техните действия, а не по техните думи“, се казва в съвместното комюнике на Г -7. „По -специално, ние отново потвърждаваме, че талибаните ще бъдат подведени под отговорност за действия за предотвратяване на тероризма, защита на правата на човека и особено на жените, момичетата и малцинствата и постигане на цялостно политическо уреждане в Афганистан.“

В изявлението се казва още, че „легитимността на всяко бъдещо правителство зависи от подхода, който предприема, за да изпълни своите международни задължения за осигуряване на стабилност в Афганистан“. Както посочва британският вестник, Западът предявява същите искания срещу талибаните в продължение на месеци по време на безрезултатните преговори в Доха.

Независимо от това обаче, западните дипломати изненадващо се надяват талибаните да се поддадат на такова влияние, въпреки че търсенето на умерена версия на „Талибан“ в продължение на 10 години засега се оказа призрачна мечта.

Например, ръководителят на Съвместния разузнавателен комитет на Обединеното кралство, сър Саймън Гас, в понеделник, по време на разговор с бившия министър на финансите на Афганистан Омар Захилвал, помоли за оценка на нуждите на талибаните и какъв подход би предприел той в търсенето на материална подкрепа от Запада. По мнението на бившия министър, талибаните са изправени пред огромни икономически проблеми поради многото искания за хуманитарна помощ от цялата страна.

Афганистан, който дълги години зависи от американските плащания, не може да се откаже от външната подкрепа за една нощ. Бившият ръководител на афганистанската централна банка Аджмал Ахмади също заяви, че финансовата възглавница на страната е само 9 милиарда долара, като повечето - 7 милиарда долара - са в сметките на Федералната резервна система в Ню Йорк.

Ахмади подчерта, че правителството разчита на физическото прехвърляне на долари, което обаче администрацията на Байдън наскоро спря. Последиците от този ход ще бъдат съвсем нерадостни - недостиг на храна, инфлация и срив на националната валута.

Много ще зависи от поведението на Китай, Русия, Пакистан, Турция и Иран - те могат лесно да подкрепят новото правителство, ако искат. Дългосрочните последици от поражението на САЩ ще бъдат загубата на влияние не само в Афганистан, но и в целия Близкия изток, включително Ирак и дори Саудитска Арабия. „Краят на хегемонията на САЩ в региона вече не изглежда немислим“, заключава The Guardian.

Превод: ЕС