/Поглед.инфо/ „Аз открито заявявам, че при най-малките щети на нашите военни, навсякъде ще нанесем удари върху силите на режима“.
„Отсега нататък самолетите, които летят в Идлиб, вече няма да могат да работят толкова свободно, колкото преди“.
„Решени сме да изхвърлим силите на режима отвъд нашите наблюдателни пунктове до края на февруари“.

Когато във вторник, 11 февруари, президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че на следващия ден ще направи изчерпателно изявление за Сирия, цялото внимание беше насочено към речта му на заседание на парламентарната фракция на управляващата партия.

Ако обобщим с една дума дългоочакваната реч на Ердоган, тогава понятието "ултиматум" е много подходяща за това.

Трите основни точки, които представихме по-горе, очертават основната рамка на този ултиматум. Тези думи означават началото на изключително важен процес по отношение на два основни въпроса.

Ердоган казва, че в случай на ново нападение срещу турските въоръжени сили в Сирия ще бъде даден десет, петдесет и стократен отговор и това отмъщение няма да бъде ограничено до провинция Идлиб.

Ултиматумът, разбира се, съдържа не само действия за отговор на възможни атаки на противоположната страна. Въпросът е и за крайния срок, обявен от Ердоган за 5 февруари, отново на заседание на парламентарната фракция на управляващата партия, а вчера отново изказан от президента: „до края на февруари“.

Анкара изисква режимът да отклони силите отвъд границите, установени от меморандума Идлиб, който беше сключен в Сочи през септември 2018 г. Понастоящем няколко наблюдателни пункта на турските въоръжени сили са обградени от силите на режима. Режимът в Дамаск, провеждащ наземна атака, обхвана повече от половината от „районите на зоната за деескалация“, създадени през 2018 г. Волята, показана от Ердоган, се изразява в искането за изтегляне на силите на режима от тези райони, отстраняването на обсадата от наблюдателните пунктове на турските въоръжени сили и връщането към границите на септември 2018 г. И това изискване е обвързано с конкретен срок. Обръща се внимание на новите преговори с Москва.

Вчера, 12 февруари, преди да присъства на заседание на парламентарната фракция на управляващата партия, президентът Ердоган проведе пореден телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. След този последен разговор ситуацията изглеждаше малко разведрена.

Няма съмнение, че ако сегашното напрежение около Идлиб приключи и проблемът бъде решен „на масата“, тогава предстоящите преговори / договаряне между турската и руската делегации ще се превърнат в най-важният инструмент за гарантиране на това. Възможно е да се удовлетворят изискванията на Анкара, включително като се „координират“ с изискванията на противоположната страна.

Докато в преговорите, които ще продължат в бъдеще, турската делегация ще поиска изтеглянето на силите на режима, можем повече или по-малко да си представим какво ще бъде противодействието на Москва. Това е изключение от уравнението на "радикални групировки", опериращи в Идлиб, които Русия и режимът смятат за "терористични".

Речта на Ердоган, която имаше характер на "ултиматум", адресиран до режима, също съдържаше някои изявления, попадащи в този контекст.

Обърнете внимание на следните фрази:

„За тези, които в редиците на опозиционните групи, присъстващи в региона, се държат неправилно и дават основание на режима да атакува, ние също така дадохме ясно, че отсега нататък ще действаме безкомпромисно.“

„На този етап няма да простим на никого за ярост, фанатизъм, провокация.“

Какъв извод можем да направим от тези твърдения?

Става ясно, че за да се освободи напрежението в Идлиб между Анкара и Москва, ще се проведат преговори за изтегляне на силите на режима и неутрализиране на структурата на “Хайят Тахрир ал Шам” в провинцията.

Какъв резултат ще донесат тези преговори, дали ще бъде възможно да се реши проблемът по този начин - ще можем да разберем по-добре през следващите дни.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели