/Поглед.инфо/ Новите военни действия в Нагорни Карабах започнаха почти веднага след края на големите руски учения „Кавказ-2020“, предназначени да демонстрират, че Русия държи южните граници под контрол, пише Le Figaro. И това поставя Кремъл, който традиционно поддържа тесни връзки както с Армения, така и с Азербайджан, в неудобно положение, се казва в статията. Според редица експерти новото изостряне на конфликта е породено от борбата за сфери на влияние в Кавказ, в която участват също Иран и Турция.

„Русия на Путин и Турция на Ердоган се гледат оценяващо един на друг в Кавказ, третият потенциален фронт след Сирия и Либия“, пише Ален Барлюе в Le Figaro. Според редица експерти новото избухване на конфликта в Нагорни Карабах може да е свързано със ситуацията в Сирия, където на плановете на Турция попречи руската операция, и в Либия, където турските успехи също се оказаха твърде ограничени, се подчертава в статията.

„Както в Сирия, така и в Либия турската политика стигна до задънена улица“, каза политическият анализатор Иля Гращенков. Според него това обяснява желанието на Анкара да отвори „трета зона“ на потенциална конфронтация в Кавказ: „Турция реши да окаже натиск върху Русия, но не за конфронтация с нея, а в името на укрепването на позициите си в диалога за Сирия и Либия“, каза експертът в интервю за Le Figaro.

В същото време Иран, третият член на "триъгълника на Карабах", се опитва да укрепи позициите си в Южен Кавказ, разчитайки на основния си партньор в региона - Армения, се подчертава в статията. „Парадоксално, но по исторически и хуманитарни причини (присъствието на голяма азербайджанска общност), отношенията на Ислямската република с Азербайджан (въпреки че по-голямата част от населението й също са шиити) са много по-хладни, отколкото с Армения“, пише Le Figaro.

"Азербайджан и клановият режим на президента Илхам Алиев искат да използват офанзивата срещу Нагорни Карабах, започнала на 27 септември, за да укрепят вътрешното единство и да напомнят на международната общност за себе си", каза пред Le Figaro западен дипломат, чието име не се споменава.

Друг експерт, интервюиран от Le Figaro, смята, че на фона на влошената икономическа ситуация поради спада на цените на петрола и поради коронавируса, азербайджанските власти "решават да използват патриотична мобилизация, за да повлияят на населението, което в случай на затруднения винаги изисква отчет от ръководството", се казва в статията. Според него Баку може да има желание да "изтрие от паметта" неуспехите на азербайджанските военни по време на неотдавнашните юлски сблъсъци по границата с Армения.

Руските и западните експерти също отбелязват "турския фактор", който предполага "желанието на Реджеп Тайип Ердоган да се представи като лидер на всички мюсюлмански и тюркски народи", се казва в статията. Армения обвинява и турския президент, че се стреми да започне „експанзионистична политика“ на Кавказ. Подкрепата на Анкара за Азербайджан включва и значителна военна помощ, въпреки че 68% от оборудването на азербайджанските въоръжени сили е произведено в Русия, подчертава Le Figaro.

Специализираният уебсайт Meta Défense съобщава, че много видеозаписи от военни операции, публикувани от азербайджанското министерство на отбраната, показват "активна турска подкрепа". По-специално, говорим за използването на безпилотни самолети TB2 Bayraktar, наскоро поръчани от Баку, които "очевидно се експлоатират от опитен, следователно турски персонал", се казва в статията.

„Замразеният конфликт“, възникнал след разпадането на СССР заради Нагорни Карабах между арменци и азербайджанци, рязко се „размрази“ на 27 септември, когато десетки хора, включително много цивилни, загинаха в хода на най-жестоките въоръжени сблъсъци през последните две десетилетия, припомня авторът. На фона на тези сблъсъци „съперничеството между Москва и Анкара, която подкрепя Азербайджан със съвременни оръжия и възможно наемници, се засилва“, пише Le Figaro.

Прави впечатление, че военните действия започнаха веднага след края на големите руски учения „Кавказ-2020“, които бяха предназначени да демонстрират, че Русия държи южните граници под контрол, подчертава авторът: „Това поставя Кремъл в неудобно положение, който заедно с повечето други столици изисква незабавно прекратяване на борбата". В същото време Русия традиционно поддържа тесни връзки както с Армения, която е съюзник в ОДКС, така и с Азербайджан (въпреки че през 1999 г. той напусна тази отбранителна организация на постсъветските страни), се казва в статията.

Според някои наблюдатели руските власти биха могли да „си затворят очите“ за азербайджанското настъпление, за да демонстрират своето неодобрение към арменския премиер Никол Пашинян: преди избирането му на този пост той заемаше активна проевропейска позиция, която едва ли можеше да се хареса на Москва. Засега обаче няма конкретно потвърждение за това, заявява авторът.

„Русия има малко двусмислен подход към Нагорни Карабах. Тя полага активни дипломатически усилия, но в същото време поддържа конфликт, който й позволява да запази влиянието си“, - каза още един „осведомен западен дипломат“ пред Le Figaro.

При това от двете конфликтни страни се чуват много националистически изявления, които не допринасят за уреждането на тази изключително нестабилна военна ситуация, се подчертава в статията: „Както и да е, в този експлозивен регион най-малкият инцидент може да доведе до ужасни последици“. Голяма тревога предизвикват съобщенията за присъствието в бойната зона на няколкостотин или дори хиляди бойци, които според съобщенията са били транспортирани от Турция от Сирия, за да се бият срещу арменците, пише Le Figaro Френският президент Еманюел Макрон също изрази загриженост в това отношение.

Експертите също така изразяват надежда, че ако Азербайджан се опита да изпрати сухопътни сили за връщане на Нагорни Карабах, Русия и международната общност няма да му позволят това, тъй като Москва ще бъде задължена да предостави военна помощ на Армения като съюзник в ОДКС. „Но този механизъм на солидарност ще бъде неприложим, ако Ереван изпрати войските си в Нагорни Карабах, защото тогава Армения ще се счита за агресор“, каза военният експерт Алексей Леонков в интервю за Le Figaro.

„Русия не е съюзник на Армения срещу Азербайджан, а съюзник на Армения срещу Турция, която представлява НАТО в очите на Москва“, коментира ситуацията неназован източник в западните дипломатически кръгове. Както смята западният дипломат, Русия държи „основните карти“ в ръцете си и ще може да „възстанови реда“ в региона, ако ситуацията най-накрая започне да излиза извън контрол.

Става дума за застарял конфликт, който датира от началото на ХХ век, припомня Le Figaro. За да укрепи болшевишката власт в Кавказ, Сталин анексира Нагорни Карабах с арменското му население от Азербайджанската ССР. Същото важеше и за Нахичеван, азербайджански анклав на арменска територия. „В продължение на 70 години арменското население на Нагорни Карабах е дискриминирано“, казва Ованес Геворгян, представителят на Нагорни Карабах във Франция. Съветското правителство „беше глухо за многократните молби“ да се отдели от Азербайджан и през 1988 г. на вълната от реформи и свобода, обещани от перестройката, карабахските арменци излязоха на улицата, се казва в статията.

„Известно време по-късно 500 000 арменци, живеещи в Азербайджан, станаха жертви на погроми и бяха принудени да напуснат. Тези рани все още не са зараснали, както и взаимната омраза. Всичко това подхранва забравената война, която се превръща в част от „голямата игра“ на силите, по-специално Турция и Русия.“, пише Le Figaro. След разпадането на СССР през 1991 г., Нагорни Карабах провъзгласи своята независимост, наричайки се „Република Арцах“ - но тази стъпка все още не е призната от международната общност и Баку е категорично против.

„Рискът от ескалация е реален, но регионалните сили не се интересуват от тотална война“, увери Геворкян. Той също така припомни, че Минската група, сформирана под егидата на ОССЕ, председателствана от Франция, САЩ и Русия, се опитва да намери варианти за разрешаване на конфликта от 1992 г., но основният проблем е комбинирането на принципа на ненамеса и правото на хората на самоопределение. „Необходимо е да се признае статутът на Нагорни Карабах, което ще се превърне в сигнал за Азербайджан и ще му покаже, че той няма право да взема решения за живота и смъртта на населението“, заключи Геворкян в интервю за Le Figaro.

Превод: М.Желязкова