/Поглед.инфо/ Световната икономика е на прага на нов финансов срив, който обещава да бъде по-голям и по-труден за разрешаване от кризата през 2008 г., предупреждава наблюдателят на Le Figaro Никола Бавер. Според него още днес европейските страни трябва да се подготвят да се спасят в случай на шок, като правилно определят приоритетите в икономическата политика.

„Гръмотевични бури се случват не само в синьото небе, но и на бизнес хоризонта“, пише наблюдателят на Le Figaro Никола Бавер. Както напомня авторът, всички икономически сривове имат общи черти - те се раждат от неоправдания растеж на платежните средства, способстващи за надуването на спекулативни „балони“. Сривът се случва, когато печалбите, които рязко се увеличават вследствие на еуфорията, започват да намаляват и не позволяват да се изплащат натрупаните дългове. И според журналиста, днес световната икономика е в този момент в преход от едното състояние в другото.

Както обяснява наблюдателят, растежът на световната икономика значително се забавя. Той е на нивото от 2,9% - най-ниското за 10 години. Развитието на международната търговия намаля от 4,6% на 1,2% за две години, повлияно от общата тенденция към протекционистки мерки. Индустрията, която беше двигателят на глобализацията и китайската „славна четиридесет годишнина“, получи „мощен удар“ в резултат на търговската и технологична война - това обяснява спада на икономическата активност в Китай, Германия и Южна Корея.

Като цяло частните и държавните дългове в световен мащаб възлизат на $250 трлн - тоест 320% от световния БВП, допринасяйки за нарастването на спекулативните балони както в сферата на недвижимите имоти и финансовия сектор, така и на пазара на изкуството. В областта на високите технологии този изкуствен балон е на път да се спука всеки момент, предупреждава авторът. През 2018 г. в американски стартапи бяха инвестирани над $134 млрд, докато някои от тях капитализират само обещания за загуби. Отказът на първичното разполагане на акции на платформата WeWork, последвало след неуспехите на Uber, Lyft, Slack и други, бележи „завръщането на инвеститорите към здравия разум“, отбелязва Бавер, но за някои инвестиционни компании, които са инвестирали огромни средства в ИТ сектора, това може да се окаже фатално.

Освен това най-уязвимите държави и предприятия вече са обхванати от кредитна криза. Те включват, по-специално, Аржентина, Турция и Южна Африка. В същото време „предприятията-зомби“ стават все по-несъстоятелни, основани поради натрупването на заеми и дългове, като туроператора Thomas Cook или авиакомпаниите Aigle Azur и XL Airways.

За фон на тези събития служат три процеса. На конюнктурно ниво това е краят на цикъла на бурния растеж, започнал в САЩ през 2009 г., и нарастващото смущение, предизвикано от тяхната „ултраекспансионистичната валутна политика“. На структурно ниво промените, провокирани от дигиталната революция и така необходимия „екологичен преход“. На геополитическо ниво има увеличение на рисковете под влиянието на новата „студена война“ между САЩ и Китай, безредиците в Хонконг, напрежението в Персийския залив и хаоса, причинени от Брекзита, което само засилва колебанията на финансовите пазари.

Политиците по света, разчитайки изцяло на централните банки в опит да се справят с финансовия крах от 2008 г., сега трябва да отворят очите си за опасността от ново сътресение, който заплашва да стане още по-агресивно поради натрупването на дългове и по-трудно за контрол поради инициираната от Доналд Тръмп „деглобализация”, предупреждава Бавер.

За да се обезопасят, авторът предлага европейските държави ясно да определят приоритетите си. Тези, които имат средства за това, например Германия или държавите от Северна Европа, трябва да бъдат готови да използват „всякакви лостове на икономическата политика“, по-специално „бюджетното оръжие“. Освен това е необходимо да се сложи край на „борбите не на живот, а на смърт“ в ЕЦБ, и да се укрепи еврозоната, като се обединят банковия сектор и капиталовите пазари в единен съюз. Освен това Бавер призовава за засилване на икономическата сигурност в Европа, което би позволило да се поддържа международната ликвидност в случай на финансови сътресения, както и запази многостранния подход и координираната стратегия за избягване на срива на международната система на трансфери и плащания.

Превод: М.Желязкова