/Поглед.инфо/ Арбитражното дело за островите Нанша (Спратли), инициирано едностранно от Филипините, не се базира на необходимото предусловие за предварителни консултации и не е отговаря на принципа за съгласие на държавите, който е фундаментален за арбитража. Следователно, още от самото си началото то не разполагаше с правно основание да продължи, заяви китайският външен министър Уан И по време на срещата на ръководителите на дипломатически ведомства от формата АСЕАН+ в Куалу Лумпур.

Това действие нарушава Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море, която постановява, че споровете трябва да се разрешават мирно чрез приятелски консултации между пряко заинтересованите страни. То също така противоречи на ангажиментите, поети от Филипините в двустранни споразумения с Китай, и нарушава принципа на естопел съгласно международното право, отбеляза Уан И.

Въпреки че арбитражното дело се представя в различни форми, същността на филипинските претенции се отнася до териториалния суверенитет на Китай над островите Нанша и въпросите за разграничаване на морските граници. Териториалните въпроси са извън обхвата на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), а Китай изрично изключи разграничаването на морските граници от задължителния арбитраж в декларация, направена през 2006 г., в съответствие с конвенцията.

В този смисъл арбитражният трибунал е превишил мандата си и е злоупотребил с механизма за уреждане на спорове в рамките на Конвенцията по морско право, подкопавайки върховенството на закона в международните морски дела и предприемайки действия, противоречащи на самата конвенция, която твърди, че поддържа, каза външният министър.

Уан И подчерта, че решението на трибунала съдържа сериозни фактически и правни пропуски. По-специално, той неправилно класифицира Тайпин – най-голямата структура на островите Нанша с площ над 500 000 квадратни метра – като скала, като по този начин заключава, че никоя структура на островите Нанша не може да генерира изключителна икономическа зона или континентален шелф. Това решение противоречи както на фактическото състояние, така и на разпоредбите на Конвенцията по морско право. Ако такъв стандарт се прилагаше в световен мащаб, съществуващият морски ред би бил фундаментално променен, каза Уан, поставяйки под въпрос дали страни като Съединените щати и Япония също биха били склонни да се откажат от собствените си морски претенции по тази логика.

По думите на Уан И, „за всички е ясно, че арбитражното дело и последвалата шумотевица бяха оркестрирани и манипулирани от сили извън региона, с цел нарушаване на мира в Южнокитайско море и обслужване на собствените им интереси“. „Все повече страни по света осъзнават същността на този фарс“, добави той.

„Позицията на Китай е именно за отстояване на принципа на международното върховенство на закона и авторитета на Конвенцията по морско право. Благодарение на съвместните усилия на Китай и страните от АСЕАН, ситуацията в Южнокитайско море остава стабилна, като свободата на корабоплаване и прелитане е ефективно защитена. Китай ускорява консултациите със страните от АСЕАН относно Кодекс за поведение в Южнокитайско море, стремейки се да установи нов наратив за мир, сътрудничество и приятелство в региона. Всеки опит за разпалване на проблеми или раздори ще се провали“, каза Уан И.