/Поглед.инфо/ Външнополитическите инициативи на Доналд Тръмп са мотивирани единствено от желанието му да спечели изборите през 2020 г., пише наблюдателят на Le Figaro Рено Жирар. Според журналиста Тръмп изгражда външната си политика по такъв начин, че да получи тези за предизборната си програма, а президентът просто не мисли за нищо друго.
В историята на Съединените американски щати никога не е имало момент, когато външната политика на страната да е била толкова щателно, колкото е сега, фокусирана върху постигането само на една цел - преизбирането на президента Доналд Тръмп, констатира наблюдателят на Le Figaro Рено Жирар. Както предполага журналистът, Тръмп, като "прагматичен" човек, не се колебае да предложи амбициозни инициативи в различни области, но след промеждутъчните избори, резултатите от които станаха "нееднозначни", президентът си постави една приоритетна цел - той реши да не хаби повече силите си за работа, която не му помага да подготвя предизборната си кампания за президентската надпревара през 2020 година.
Според Жирар, стратегията на Тръмп за следващите избори е да мобилизира отново основния си електорат, който го е подкрепил през 2016 г., и в същото време да привлече допълнителни гласове от колебаещите се избиратели. Както пише наблюдателят на Le Figaro, Тръмп вероятно вече е формирал предизборната си програма „в ума си“, а тази програма разчита на „три прости идеи, всяка от които той активно ще използва“: „гласувайте за мен, защото благодарение на моята вътрешна политика, на територията на САЩ вече не може да се влиза като в кръчма, благодарение на икономическата ми политика безработицата спадна до рекордно ниски нива и благодарение на външната ми политика американската земя стана непристъпна, а интересите на САЩ по целия свят са защитени." “Фактическата достоверност във всички тези три теми играе малка роля; единственото нещо, което наистина е важно в политиката, са усещанията,” коментира „програмата” на Тръмп самият Жирар .
Както припомня журналистът, на 27 и 28 февруари американският лидер ще проведе среща с северокорейския "диктатор" Ким Чен Ун. Тръмп предлага „на своя “нов приятел” простичко решение - да се откаже от ядрените оръжия в замяна на пълно премахване на санкциите срещу КНДР, в резултат на което страната може да живее, тъй както Виетнам сега живее, оставайки официално “комунистически”, но не подложен на никакво ембарго от страна на Вашингтон, пише авторът. Междувременно Тръмп "не бърза за никъде" - за него е важно само Пхенян да не започне отново да провежда изпитания с балистични ракети или ядрени оръжия, тъй като по този начин американският президент ще може да каже на избирателите, че "смелата му дипломация е позволила да се отстрани ядрената заплаха, надвиснала над САЩ" - подчертава Жирар.
В отношенията си с Китай Тръмп, който беше в конфликт с Пекин повече от година, смени гнява си с милост - той отложи за неопределено време увеличението на митата върху китайските стоки от 10 на 25% и намекна, че може да бъде подписано важна търговско съглашение на предстоящата му среща със Си Цзинпин във Флорида, продължава авторът. Западните и азиатските фондови пазари реагираха на изявлението на американския президент крайно положително, тъй като те обръщат голямо внимание на "неизправностите в китайско-американския мотор"; въпреки това Тръмп е готов за продължителен конфликт с Китай - но не на цената на икономическа криза в Съединените щати, защото за такава криза веднага ще бъде обвиняван той, смята наблюдателят на Le Figaro.
На свой ред, Си Цзинпин, избирайки „по-малката от две злини“, е готов да подкрепи преизбирането на Тръмп: въпреки факта, че Тръмп понякога обърква китайците с непредсказуемостта си, с едно свое качество президентът все пак импонира - той е „абсолютно безразличен към проблемите на спазването правата на човека”, убеден е Жирар. В резултат на това Пекин е готов да обещае да зачита неприкосновеността на американската интелектуална собственост и да увеличава вноса на американски стоки, като по този начин дава на Тръмп „дипломатическа победа“, която той може да използва в предизборната си кампания, смята журналистът. Китайските кибератаки срещу европейските кампании обаче най-вероятно няма да спрат, но Тръмп "пет пари не дава за това" - в крайна сметка той "никога не е възприемал САЩ като подкрепящ и свободен защитник на европейците", отбелязва той.
"Внезапният интерес" на Тръмп във Венецуела е мотивиран главно от желанието му да получи повече гласове от испаноезичните избиратели, които в Съединените щати често се придържат към консервативни възгледи и "ненавиждат кастратите", пише Жирар. Според наблюдателя на Le Figaro, Тръмп няма да „неутрализира” венецуелския лидер Николас Мадуро със силови методи, но в останалото ще направи всичко възможно да го накара да напусне поста си. Тръмп не вижда никакъв смисъл в използването на американски войски в други региони, в частност в Сирия и Афганистан, за които средният американски избирател не знае нищо, отбелязва авторът. Според журналиста Тръмп задължително ще изтегли войските си от Сирия и от Афганистан веднага щом може да го направи, без да развали имиджа си.
За да не бъде известен като президент на "продал се на руснаците", Тръмп отказа да се опита да подобри отношенията си с Москва поне до края на първия си мандат, смята авторът. "Както и да е, Путин не му помага прекалено много, съдейки по ареста на американския инвеститор Майкъл Калви, който обозначи отказа на "силоваците" (ръководителите на руските силови ведомства) да създадат правова държава," констатира той.
„Дали всичко това е една велика външна политика, заслужаваща да попадне в учебниците по история? - в заключение, пише Жирар. - Едва ли. Но на Доналд Тръмп за сега не му пука за това… ”.
Превод: М.Желязкова