/Поглед.инфо/ Варшава и Москва продължават да си разменят остроти, прехвърляйки си отговорността за започване на Втората световна война наравно с Германия и обвинявайки се една друга в „пренаписване на историята“, съобщава Le Figaro. Тази своеобразна „война на паметта“ ескалира през последните месеци и според наблюдателите може да не отшуми до честването на 75-годишнината от Победата.

Между Русия и Полша (или по-общо казано, между Русия и нейните източноевропейски съседи) избухва „война на паметта“, пише Le Figaro. Нито една седмица не минава, без да има изявления от двете страни на ниво официални лица или „експерти”, понякога много груби, които бъркат в лошо заздравялата рана от Втората световна война, нейното начало, ход и последствия. На фона на тези взаимни нападки наближава 9 май, което ще бъде 75-годишнината от Победата над нацизма - за Москва това е важно събитие, тъй като Великата отечествена война заема централно място в националната идентичност на руснаците.

Според изданието Владимир Путин не е поканен в Полша на събитието, посветено на 75-годишнината от освобождението на Освиенцим, а полският президент Анджей Дуда отказва да присъства на форум в Йерусалим, посветен на същата тема, тъй като там трябваше да говори ръководителят на Кремъл. В речта си руският президент представи своето виждане за историята, възхвалявайки Червената армия и направи паралели между блокадата на Ленинград, която отне 800 000 живота през 1941–44 г., и Холокоста: според него тези две събития не могат да се сравнят с нищо. Държавният глава отново използва "наратив", в който 27 милиона загинали съветски граждани са се пожертвали, за да спасят цяла Европа. Според Емилия Кустова, завеждаща катедрата по славистика в Страсбургския университет, руското правителство все по-често използва Холокоста и паметта за него, за да напомни едновременно за Червената армия като освободителка и да дискредитира своите европейски противници, изтъквайки - често не без причина - техния колаборационизъм по време на войната, например, преследването на евреите в Полша, Украйна и балтийските страни.

Старите спорове се възобновиха, след като миналия септември Европейският парламент гласува в подкрепа на резолюцията, предложена от източноевропейските страни, която постави от едната страна везните на „Комунистическия Съветски съюз“ и „Нацистка Германия“, а в Пакта Молотов-Рибентроп видя пряката отговорност за започване на войната. Оскърбената Москва отмъсти на Варшава, която счита за автор на резолюцията: Путин няколко пъти привежда аргументи, обосновавайки съветско-германския договор с необходимостта да спечелят време и представя анексията на Източна Полша като естествен или принудителен процес поради нейното поражение. Емилия Кустова отбелязва, че към тези стари аргументи се присъедини нов: отговорността на самата Полша при подготовката на Втората световна война наравно с Хитлер, което, както се предполага, е засвидетелствано от пакта за ненападение, подписан от Варшава и Берлин през януари 1934 г., или участието на Полша в разделянето на Чехословакия през 1938 г. година. „Путин сега се опитва да използва паметта за Холокоста срещу Полша, но няма да е грешка да се каже, че в тази страна е имало силно антисемитско движение“, подчертава историкът Джийн Лопес в интервю за вестник „L’Opinion“.

През декември руският президент разкритикува Варшава и нарече Йозеф Липски, който през 30-те години на миналия век е бил полски посланик в Германия, "копеле" и "антисемитска свиня". Полският премиер Матеуш Моравецки публикува отговор на тези твърдения в англоезичния вестник Politico, казвайки, че "Русия се опитва да пренапише историята", а съветските войници изобщо не са били освободители: те помагаха на нацистите и извършиха престъпления преди и след освобождението на Освиенцим. Според него Червената армия „безразлично наблюдаваше агонията на Варшава“ и „спря на 200 километра от Освиенцим, който можеше да бъде освободен шест месеца по-рано“. "Российская газета" обвини държавния глава в лъжа: според бележките на маршал Иван Конев това са били необходими "оперативни паузи".

Полша стартира мащабна пропагандна кампания за налагане на собствената си визия за историята“, цитира френският вестник мнението на Оксана Петровская от близкия до Кремъл Руски институт за стратегически изследвания, (РИСИ). "Но, превантивният удар на Владимир Путин (речта му на 20 декември) ... му позволи да унищожи това, което Варшава правеше на международната арена от 20 години."

Както заключава Le Figaro, в Москва на 17 януари се състоя заря в чест на годишнината от освобождението на Варшава, докато в самата полска столица руските телевизионни канали показваха тъмно небе и самотни паметници. На следващия ден Владимир Путин обеща да „затвори мръсната уста, която някои дейци отварят“, като обяви разсекретяването на архивите, за освобождаването на полската столица. Наблюдателите се съмняват, че тази схватка ще отшуми преди 9 май.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели